Огрян от слънце през почти цялата година, проправяйки си път сред безкрайни лозя и романтични крайбрежни вили, канал Дьо Миди е част от световното наследство на ЮНЕСКО. Изграден от Пиер-Пол Рике през 17 в., този стратегически канал съкращава търговския път, свързвайки Атлантическия океан със Средиземно море. Дьо Миди е част от най-дългия плаваем канал във Франция, първият в света минаващ през тунел (Малпас) и първият в Европа, построен на този шлюзов принцип.

Канал дьо Миди (Canal du Midi) представлява 360-километрова мрежа от плавателни водни пътища, свързващи Средиземно море и Атлантическия океан чрез 328 структури. Това е едно от най-забележителните постижения на гражданското инженерство в модерните времена.

Построен между 1667 и 1694 год., той проправя пътя за индустриалната революция. Техническо постижение всъщност е и едно истинско произведение на изкуството.

Комисията на ЮНЕСКО решава да впише обекта като част от световното културно наследство заради голямата му значимост. Мястото е с изключително световно значение поради това, че е едно от най-големите инженерни постижения на модерната епоха.

Предоставя възможност за разцвет на технология, която води директно до индустриалната революция и модерният технологичен растеж. Освен това се съчетава с технологични иновации за висок естетически, архитектурен и ландшафтен дизайн, който има няколко паралели. Комитетът на ЮНЕСКО одобрява наименованието Канал дьо Миди като изключителен пример за проектиран пейзаж.

Канал дьо Миди има пет компонента. Общата дължина на водния път е 360 километра. Проектът е много мащабен, затова е признат и за най-великото дело на гражданското строителство за времето си. Това е един от символите на властта на 17-и век във Франция, а освен това осигурява функционална водна комуникация.

Качеството и архитектурата на канала са на много високо ниво. Свързващите структури са били проектирани с монументално достойнство и простота. Постигната е и хармония с пейзажа по време на преминаването.

По изпълнението на проекта са ангажирани две хиляди работници през януари 1667 год. В процеса на работата броят достига дванадесет хиляди, включително шестстотин жени, наети, за да компенсират недостига на работници от мъжки пол. Работниците са разделени в дванадесет дивизии, всяка от които под контролирана стиктно.

Проектът претърпява много перипетии и финансовите кризи в следващите години на изпълнението му, но през 1681 год. до голяма степен вече е завършен. Крайните елементи на цялата система са завършени през 1694 год. Неговата обща стойност е над петнадесет милиона ливри, надхвърляйки първоначалните прогнози с около 70% поради множество неочаквани проблеми.

photo_small.jpg photo2_small.jpg photo3_small.jpg photo4_small.jpg photo5_small.jpg photo6_small.jpg photo7_small.jpg
photo8_small.jpg photo9_small.jpg photo10_small.jpg photo11_small.jpg photo12_small.jpg photo13_small.jpg bezierscathedral_small.jpg
bezierscathedral2_small.jpg photo14_small.jpg photo15_small.jpg photo16_small.jpg photo17_small.jpg photo18_small.jpg photo19_small.jpg
photo20_small.jpg photo21_small.jpg photo22_small.jpg eclusesdefoncerannes_small.jpg eclusesdefoncerannes2_small.jpg eclusesdefoncerannes3_small.jpg eclusesdefoncerannes4_small.jpg
photo23_small.jpg eclusesdefoncerannes5_small.jpg eclusesdefoncerannes6_small.jpg eclusesdefoncerannes7_small.jpg eclusesdefoncerannes8_small.jpg eclusesdefoncerannes9_small.jpg eclusesdefoncerannes10_small.jpg
eclusesdefoncerannes11_small.jpg eclusesdefoncerannes12_small.jpg eclusesdefoncerannes13_small.jpg eclusesdefoncerannes14_small.jpg eclusesdefoncerannes15_small.jpg eclusesdefoncerannes16_small.jpg eclusesdefoncerannes17_small.jpg
Page:[1] [2] [3]

Photo album created with Web Album Generator