 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
Огрян от слънце през почти цялата година, проправяйки си път сред безкрайни лозя и романтични крайбрежни вили, канал Дьо Миди е част от световното наследство на ЮНЕСКО. Изграден от Пиер-Пол Рике през 17 в., този стратегически канал съкращава търговския път, свързвайки Атлантическия океан със Средиземно море. Дьо Миди е част от най-дългия плаваем канал във Франция, първият в света минаващ през тунел (Малпас) и първият в Европа, построен на този шлюзов принцип.
Канал дьо Миди (Canal du Midi) представлява 360-километрова мрежа от плавателни водни пътища, свързващи Средиземно море и Атлантическия океан чрез 328 структури. Това е едно от най-забележителните постижения на гражданското инженерство в модерните времена.
Построен между 1667 и 1694 год., той проправя пътя за индустриалната революция. Техническо постижение всъщност е и едно истинско произведение на изкуството.
Комисията на ЮНЕСКО решава да впише обекта като част от световното културно наследство заради голямата му значимост. Мястото е с изключително световно значение поради това, че е едно от най-големите инженерни постижения на модерната епоха.
Предоставя възможност за разцвет на технология, която води директно до индустриалната революция и модерният технологичен растеж. Освен това се съчетава с технологични иновации за висок естетически, архитектурен и ландшафтен дизайн, който има няколко паралели. Комитетът на ЮНЕСКО одобрява наименованието Канал дьо Миди като изключителен пример за проектиран пейзаж.
Канал дьо Миди има пет компонента. Общата дължина на водния път е 360 километра. Проектът е много мащабен, затова е признат и за най-великото дело на гражданското строителство за времето си. Това е един от символите на властта на 17-и век във Франция, а освен това осигурява функционална водна комуникация.
Качеството и архитектурата на канала са на много високо ниво. Свързващите структури са били проектирани с монументално достойнство и простота. Постигната е и хармония с пейзажа по време на преминаването.
По изпълнението на проекта са ангажирани две хиляди работници през януари 1667 год. В процеса на работата броят достига дванадесет хиляди, включително шестстотин жени, наети, за да компенсират недостига на работници от мъжки пол. Работниците са разделени в дванадесет дивизии, всяка от които под контролирана стиктно.
Проектът претърпява много перипетии и финансовите кризи в следващите години на изпълнението му, но през 1681 год. до голяма степен вече е завършен. Крайните елементи на цялата система са завършени през 1694 год. Неговата обща стойност е над петнадесет милиона ливри, надхвърляйки първоначалните прогнози с около 70% поради множество неочаквани проблеми.
Photo album created with Web Album Generator