Този ден ни предстоеше поредното голямо разстояние за изминаване от Латвия през Литва до гр. Лублин, Полша, където си бяхме запазили хотел. В хотел Дуетс, Даугавпилс имаше закуска сравнително рано и решихме да се възползваме. На закуска слушахме радио от този приемник :).
Стегнахме се набързо, защото ни чакаше доста път.
Прогнозите в тези ширини бяха доста точни, може би защото няма планини и за наше голямо съжаление го даваше да вали някъде из Полша. Метнахме се на моторите, заредихме ги на близката бензиностанция и се отправихме към изхода на града.
Доста от улиците в Даугавпилс бяха в ремонт, имаше доста затворени та ни завъртя през центъра.
И покрай реката.
Имахме малко до границата с Литва, може би нещо от рода на 30-тина километра, пътя беше само на право и ужасен, както в останалата част на Латвия. Асоциацията която правя като чуя Латвия е с едни раздрънкани маршрутки, които вървяха из София като бях ученик и вътре се тъпчехме като сардини, с нисък таван и доста тесни. Имаше и такива линейки, чак да не повярваш.
Надеждата ни беше, че в Литва са хубави пътищата. Наближихме границата и нещата се влошиха значително.
Ето как ни посреща за добре дошли в Литва.
Пътят беше черен точно на самата Шенгенска граница, а след нея се оказа още по-лошо положението - черен път с отбити в едната лента коли и светофари. Много интересно имаше участъци по 500 м. примерно с хубав асфалт, след което пак около 500 м. черно и така се редуваха близо 10 - 20 км. Голяма мъка, изчакването на светофарите беше доста голямо, накрая се попромъквахме тук-таме, където може. Но тъй като бяха големи участъци имаше и завои и не се виждаше докъде е затворено, промъкването беше малко рисковано. Ако те срещне камион трудно ще се разминете. Тези 10 - 20 км. ги пътувахме около 1,5 часа. Във видеото ще видите повече.
За момент в едно малко градче пътят се пооправи.
Zarasai, Литва.
Обаче не за дълго.
След този невероятен участък обаче пътят стана много добър, почти отличен и нямаше никакви проблеми, за разлика от Латвийските гадости, по които карахме. Ето и малко извадка.
И там снимат на корем.
Utena, Литва.
Стигнахме до границата с Полша.
Отново транзитно само табелки има, този път си е добре оформена Шенгенска граница :).
Петя вече гледа изстрадало от глад.
Ето го и Бигоса, а за пиене си поръчахме компот.
Фози дойде малко след нас, поръча си и той хапване и отпрашихме по Полските пътища към Лублин.
Отново шантавите им църкви.
И правите им пътища.
Паметник на Адам Мицкевич някъде в Полша.
Стигнахме Bialystok и прогнозата за времето, която предвещаваше не малко дъжд се оказа абсолютно вярна отново.
Предстояха най-гадните 200 км. от цялото пътуване. Започна да вали, като постепенно се засилваше. Температурата падна много бързо от около 20 градуса до към 8 градуса. Пътят се стесни и се напълни с тирове. Дъжда премина в порой и то доста сериозен и така за следващите 200 км. до Лублин. Вали като из ведро, тировете вдигат облаци вода зад тях, няма видимост и на тесния път не можеш да ги изпревариш, защото ако идва нещо отсреща няма как да се мушнеш, бе идилия. По едно време вече и на мене ми стана студено, което рядко се случва. Горатексовите ръкавици се бяха напоили с вода до неузнаваемост все едно нямат никаква мембрана, може да изсипеш една чаша 200 мл. от тях, при все че имам лопатки отпред, които ми пазят ръцете. Ботушите не мръднаха обаче и дъждобраните от 12 лв. купени преди 7 години също бяха ОК с изключение , че почна да ми се саморазкопчава ципа на горнището и го прихванахме с една безопасна игла още преди няколко дни :). То нямаше за кога да спираме в този порой и двестате километра ги взехме наведнъж при ужасни атмосферни и пътни условия. Всички премръзнахме, направо голяма гадост. Стигнахме до Лублин и се наложи да сложа GPS-а, за да видя накъде е хотела. Да ама като го ръгнах във вече прогизналия непромокаем калъф :), капацитивния дисплей на телефона почна нещо да се шашка и от водата по калъфа да си сменя сам по екрана някакви неща, та за 10 мин. каране се наложи да спираме няколко пъти да го бърша отвътре и да го връщам към навигация :). Този телефон се оказа доста издръжлив въпреки, че изглежда много пластмасов и слабо защитен без никакви прахови и водни защити. Малко преди да потеглим за Русия го изпуснах в една шахта с вода, като го извадих и изсуших си беше ОК и си работеше без проблем. Отделно го ползвам като видеорегистратор в колата постоянно и му ръгам често буксата за зареждане, загрява се яко като се ползва за видеорегистратор, после го друсах на мотора 6000 км. при всякакви атмосферни условия, мокрих го в калъфа и какво ли не и все още е в цветущо здраве и мултифункционално устройство, за GPS е незаменим. Отплеснах се нещо но в крайна сметка намерихме хотела, който беше към края на града един главен път, подминахме го разбира се и се наложи да се връщаме което се оказа задача с висока трудност. Двулентов път доста натоварен на който обратен е невъзможен, отбихме се в най- близката пряка и направихме обратен, от там трябваше ляв завой да врътнем ама то от двете страни фучат коли камиони едвам завихме, след което следваше екстремно пресичане на двойна непресечена линия на ляво между колите, защото хотела се падаше от лявата ни страна, бе гадост страшна. Полша през седмицата е много натоварена и пренаселена. Хотела се оказа много приличен и се настанихме.
Стаите бяха много прилични и имаше сешоари в банята. Фози му бяха пропуснали ботушите и джвакаше като жаба в тях, та ръгна сешоара вътре и няколко часа как не изгоря този сешоар не знам, ама му изсуши ботушите.
Оказва се, че в хотела няма ресторант, което първоначално въобще не ни радва. Пътували сме повече от 200 км. в дъжд и нямаме желание да излизаме на мокрото отново. Казват ни че на 100 м. от другата страна на пътя има заведение и ние пристигаме да го пробваме.
Пресичането на магистралата не е много лесна задача, но се справяме.
Обстановката е много приятна и уютна, всичко е от дърво, свири полска музика, цветята по масите са истински, но няма никой освен нас.
Ето я и вечерята ни - салата и джолан по баварски. Биричка. Всичко е супер вкусно.
Фози отказа да излезе навън при това време и бяхме само с Петя. След като хапнахме добре огромните порции, които ни донесоха си поръчахме и десерт, който също беше огромен. Очаквахме и огромна сметка, но уви дойде някаква много смешна сметка примерно 20 лв. В България за същото количество ядене ще платите минимум 40 лв. В Полша политиката с ДДС-то е доста по различна от нашата и на храната е около 9 %, като на основни хранителни продукти като хляб и мляко е 0 %, като цяло всичко е много по-евтино от при нас, включително и бензина. След като похапнахме се прибрахме в хотела и вече доста уморени легнахме да спим. Прогнозата за следващия ден беше да няма дъжд и да става по-топло колкото по на юг се движехме. Лека нощ.