Имахме 564 км. до Дебрецен, като предварително така си бяхме разпределили маршрута, че да караме по-малко този ден, за да имаме време да разгледаме това малко спретнато градче в Унгария. Бяхме писали на хотела в Дебрецен по мейла, както се уговорихме на отиване със стопаните му да ни запазят стаи за преспиване, като така бяха с 10-тина лева по-евтини. Карането този ден щеше да е стегнато, за да стигнем по-навреме. Закуската я наместихме да е някъде като излезем от Лублин. Станахме раничко, та да може към 7 часа да тръгнем. Имаше доста ремонти в Лублин и малко бавно стана излизането от града. Нямаше и помен от лошото време от предходния ден освен мъглата образувала се от изпаренията.
На изхода на Лублин ни изпраща гумения човек.
Спряхме за кратко на една бензиностанция да заредим и да закусим нещо и отпрашихме по познатия ни вече от на отиване път.
Когато пътя е с полулента е добре и ти правят място да минеш.
И отново китните им селца.
Детска градина.
И правите им пътища.
Малко преди границата на Полша със Словакия започват отново малките хълмчета. Преди да излезем от Полша зареждаме на по-евтиния бензин и продължаваме през Словакия.
Задминаха ни един полски мотор и една триколко CanAm, в последствие видяхме още доста мотори, явно имаше някъде събор.
И отново природата в Словакия.
И градчетата.
Ето го и кръстовището, на което се бяхме снимали на отиване.
Времето перфектно, не много горещо с облачета тук-таме, идеалното за каране на мотор.
Мотобар.
И самолет наподобяващ на онзи от филма „Надпреварата за Янки Зафир“.
Фози беше останал в един от по-големите градове да си търси чаша за колекцията. Ние пък давахме газ, за да имаме време да разглеждаме Дебрецен. Разбира се зарядното, което купих от Литва за телефона се оказа, че не зарежда достатъчно и ако говоря по телефона докато карам и работи GPS-а започва да се разрежда батерията необратимо, та пак умря телефона и се наложи да спрем на една бензиностанция да го оправям.
Изключих всичко, телефон ала бала и оставих да работи само GPS-програмата та да харчи минимално ток. И на тази бензиностанция нямаше нормално микро USB зарядно. Не знам, но на колко места търсим най-разпространения вариант на зарядно все нямат, аман. В крайна сметка се оказа, че като спра GSM модула и оставя само GPS-a + Bluetooth-а, за да го чувам в каската успява с това зарядно, което уж се води 1 А ама друг път, все пак успява да зарежда и батерията макар и бавно и всичко да си работи по навигацията. След отстраняването на проблема продължихме.
Влязохме в Унгария. Пътят след границата със Словакия хич не е добър до магистралата, но въпреки това е 110 км/ч ограничението на двелентов селски път.
Szikszo, Унгария.
И щъркели в гнездо на уличен стълб.
Forro, Унгария, малко селце в което спряхме да похапнем.
Разбира се сме в Унгария и трябва да се яде гулаш.
Вкусно, много ми хареса.
Докато обядвахме, при нас спря един беларуски джип с мъж и жена и те да хапнат. Докато хапвахме пристига едно малко цивилно бяло поло и слиза един полицай. Викам тоя сега ще се заяжда нещо. Дойде при нас, поогледа се видя каските на масата и се насочи към мъжа и жената, попита кой е шофьора и го привика да си даде документите. Почна някаква разправия на Унгарско - Руски език. Жената от Беларус се разлюти повече от мъжа, от полото излезе една леля полицайка и почна ожесточен спор, за малко до женски бой да се стигне, хаха. В крайна сметка нещо се разбраха и седнаха да си довършат обяда. Отидох да ги питам тия полицаи какво искат, и ми обясниха, че ги били снимали на входа на селото със 70 км/ч и трябвало да платят глоба от 30 EUR, за което им написали фиш и в няколко дневен срок трябвало да я платят. Това ми напомня за циганията в Румъния, на същия принцип са ни спирали и уж ни били снимали в предното село и сега глоба. То и така може да е, само че нито Унгарците нито Румънците представят доказателствен материал по въпроса. Беларуската като ги пита може ли да види видеото - не можело. В последствие се оказа, че причакват в края на селото и като не са минали от там тръгнали да ги търсят в селото.
Потеглихме към Дебрецен като за по-бързо искахме да се качим на магистралата.
Велоалеите в Унгария са навсякъде.
Пак гнездо на щъркели.
И китните им селца.
За да се качим на магистрала отново ни трябваше винетка за 5 Eur. Спряхме на един селски МОЛ да си купим (подобно като у нас винетките ги продават във всяка бензиностанция).
Качихме се на магистралата и след около 115 км. бяхме в Дебрецен. Паркирахме се набързо в хотела, който вече познавахме, разхвърляхме се и разпитахме собствениците как можем да стигнем до центъра. Те много любезно ни обясниха и дори ни дадоха разпечатана карта, за да ни е по-лесно. Така поехме пешачката към центъра. Хотела, ако си спомняте от първия ден, се намира в покрайнините на града между малки спретнати къщурки, от него до центъра се стига за 20 мин. пеша.
Дебрецен е разположен в Източна Унгария, на 30 км. от Румънската граница. Той е вторият по големина град в страната след столицата.
Центъра е много красив и спретнат, има доста роми, но са култивирани, не като нашите. Попаднахме на интересен фонтан, който е с датчици за движение и като се приближиш към него струята се усилва, като се отдалечиш намалява.
Ето го и самия център.
Grand Hotel Aranybika Debrecen (Гранд хотел Златния телец).
Главната пешеходна улица.
The Reformed Great Church of Debrecen.
Reformed Small Church.
The First Savings Bank.
Площад Кошут със Статуята на Лайош Кошут.
В Дебрецен трамваите са толкова безшумни, че ако не внимаваш може някой да те отнесе, чува се само как пори въздуха, няма свирене, няма тракане на релси направо не е за вярване.
След разходката из центъра бяхме гладни и се чудехме къде да хапнем. Попаднахме в интересен безистен, в който имаше няколко различни заведения за бързо хапване и барчета. Хареса ни по-необикновената обстановка и прекарахме тук остатъка от вечерта.
Соц-возилата бяха превърнати на своеобразни сепарета с масичка в средата.
Ето къде хапвахме.
Леко като от филм на ужасите.
Поръчахме си прилично количество ядене с посочване, че с този унгарски нищо не се разбира + биричка и кола.
Рендета изпълняваха ролята на лампи.
Плюшено мече в клетка.
Всички снимки от Дебрецен може да видите тук.
http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Debrecen/
С Фози се чухме по телефона и малко по-късно се присъедини към нас в това приятно заведение. Наистина обстановката е шантава и е изключително уютно. Стъмни се и решихме да поемаме към хотела, все пак на другия ден ни чакаха отново едни 780 км до вкъщи.