Някой се гъзурчи в кемпъра. А друг приготвя закуската в близост.Сутрешното небе над Arnarstapi, беше малко повече от уникално.
Първата ни забележителност за деня беше на пеша от нас Gatklettur. Скалистия бряг е самата забележителност с причудливите си форми и вертикални пещери. Хванахме по пътечката.
Скалите са изсечени много интересно.
Целия бряг е така.
Небето продължаваше да е покрито с тези красиви облаци.
Ето и скалата Gatklettur.
Продължихме нататък, попаднахме в близост до една вертикална пещера, хубаво е човек да си гледа в краката на такива места, за да не пострада.
Имаше и образование като мост, по което минахме.
И пак вертикален отвор.
В далечината имаше водопад, който директно се включваше в океана.
Стигнахме и до едно заливче.
Пристанището.
Отправихме се обратно към къмпинга, но не крачихме само ние.
Стигнахме и до мястото, от където започва пътуването до центъра на земята според Жул Верн.
Натоварихме се на кемпъра и поехме към следващата точка, която беше на 49 км. Междувременно на 5 км от къмпинга предния ден, когато пристигахме забелязах, че има една цепнатина, а видя ли цепнатина в скалата, не мога да не вляза.
Интересен каньон през, който тече малка река.
Оставих Боби да чака отвън, аз влязох вътре като се предвижвах с разкрачени ръце и крака по скалите.
Стигнах и до едно малко брягче.
Нагоре без екипировка нямаше как да се продължи, та до тук.
Ето ме и мен вътре.
И мини водопадчето.
Скок, подскок по мокрите камъни навън.
Почти стигнах.
Гледката от края на цепката.
Поехме към небезизвестната скала Kirkjufellsfoss.
Срещу скалата има водопад.
Интересното на тази скала е, че прилича на перка на акула или там на каквото си го оприличите.
В основата на водопада имаше деца, които се плицикаха в ледените води, при тях все пак беше лято.
Разходихме се нагоре по водопада малко.
Ето го и водопада как изглежда от далеч.
Следващата спирка беше Eiriksstadir - Viking Longhouse, попътно успях да снимам един от автоматичните радари, показва се усмивка ако караш с допустимата скорост, ако ли не нацупено лице.
Стигнахме до паркинга пред Викингската къща. Беше станало време за обяд, имаше масичка с пейки и извадих газовия котлон и посудата да си изпържа яйца. Боби не обича пържени яйца и го кара на сандвичи и консерви. Ето как изглеждаше опаковката с пачите яйца, и аз се чудя през цялото време какви са тези сини черупки.
Това е входа на Викингската дълга къща.
Изчакахме да излезе предишната група и влязохме аз и Боби и още няколко човека. Обстановката вътре пресъздава как са живеели Викингите в такива дълги къщи. Всички са живеели заедно и се е готвело там, където се и спи. Насядахме по креватите и момичето, което води беседата заразказва.
На тези малки кревати са спели по 3 - 4 човек, как не мога да си го представя, само със свити крака. Момичето облечено във Викингска носия разказваше доста обаятелно с специфични изражения на лицето и променяща се интонация като на филм, доста реалистично и мистично звучеше. Всички бяхме зяпнали в захлас.
Боби държи играчка Викингски кораб от челюсти.
Имаше и набор от Викингски оръжия и доспехи, разбира се Боби ги пробва.
Къщата е макет на оригиналната къща, тя се е намирала малко в страни от тази, но са останали само основите, разбираемо. Заслужаваше си да изслушаме разказа на девойката за Викингите, беше много интересен. На излизане ни заведоха в склада за храна.
Глави от различни видове риби.
На 99 км от сегашното ни местоположение се намираше и последната ни забележителност извън Рейкявик, последния ни водопад, и може би най-красивият. Hraunfossar
Невероятна гледка
През едно мостче може да се отиде от другата страна на водопада и с Боби преминахме да търсим реката от, която идва водата за този водопад, но там река нямаше, просто едно голо каменно поле. За сметка на това реката в, която се влива водопада е с уникален син цвят.
Той по-скоро представлява каскада от малки водопади.
Най-интересното от водопадите събрано в следващото видео, Youtube:
На следващия ден връщахме кемпъра, за целта бях избрал къмпинг в близост до Рейкявик и на 3 км от Кукувците. До там имахме 130 км. Къмпинга се казва Hafnarfjordur. До него имаше игрище за крикет и играеха някакви американци май бяха. Паркирахме се максимално близко до кухнята и банята. Като за последно се моткахме и не лягахме, а трябваше. Светло като посред бял ден в 23 ч. Боби реши, че ще се пуска на тролея до къмпинга.
Поигра малко, но трябваше да лягаме. На следващия ден имахме да оставим кемпъра, да си хванем автобус към центъра на Рейкявик и да намерим хостела, където щяхме да спим последната вечер. Лека нощ.