Днес трябваше да върнем кемпъра на Кукувците в 9 ч. Хубаво беше да не закъсняваме, за да не ни таксуват допълнително. Предната вечер преди да си легнем посъбрах основния багаж по раниците и сутринта оставаше малко за пооправяне. Храната я бяхме сметнали да стигне точно, за да не разнасяме на ръка излишно. Оправихме се стегнато и бързо и в 9:00 ч. бяхме на Кукувския паркинг. Прегледаха на бързо колата, не бяхме чистили вътре с прахосмукачка, но не беше и много мръсно. Бях събрал чувалите в калъфите и всичко измито съдове, прибори, върнахме я както я бяхме взели с малко кал по стелките. Мацката, която ни издаде кемпъра беше заета с предаване на друг и само попита как е минало набързо, неин колега излезе да огледа кемпъра и да вземе ключовете. Аз попитах дали може да си задържа връзката за врата на Куку кемпърс за спомен и той ми я подари.

Веднага и намерих предназначение да си закачам в София ключа на скутера. Без да губим време се запътихме към спирката на градски автобус номер 1, като го хванахме от спирка Hraunbrun. Не чакахме прекалено дълго и дойде автобуса, билети си купихме от шофьора. Слязохме на спирка Klambratun, и от там с помощта на GPS-а се навигирахме между къщите до BUS Hostel, където щяхме да нощуваме. Искахме да оставим голямата и една от малките раници за да не ги разнасяме цял ден с нас из Рейкявик. В Хостела ни показаха една стая пълна с куфари и раници супер натъпкана и казаха да си оставим там багажа. Дадоха ни и карти за влизане във вътрешността на хостела. Обувките се оставят още на входа на общ рафт и в хостела се движиш само бос или по чехли. Чудех се дали може някой да ни ги открадне и на другия ден да си ходим боси.

Качихме се да си видим стаята, казаха, че при нас има само още един човек от Швейцария мисля беше. Ето ни и стаята, аз щях да спя горе тъй като няма парапет, а Боби долу, което не му пречеше да се накатери да провери добре ли е. Вкъщи спи на втория етаж, но тук не ми изглеждаше добре. При един наш престой в Белград си спомням, че падна от кревата докато спи, добре, че беше на ниско до пода легло.

Кухнята на нашия етаж беше много добра. В хладилника всеки си слага лепящо листче на храна за кой номер стая е.

Баните огромни и чисти, само дето някой нямаха брави.

Време е да се разходим из Рейкявик. Общо взето разходката ни изглеждаше така:

Първо се запътихме към катедралата. Hallgrimskirkja

Интересна архитектура

По улиците се срещаха окачени на въженце книжки в, които можеш да си споделяш собствените истории, забавно.

Добро решение, вместо да се драска по сградите "Кольо беше тук!!!" или "Пепи обичам те за винаги!!!" и пронизано сърце.
Магазин за детски играчки.

Тоалетна

Спускахме се към старото пристанище, където ни бяха препоръчали едно точно определено заведение.

И все пак имаше тук-таме драсканици по стените.

Ето го и Sun Voyager

Запътихме се към Харпа, концертната зала

В един момент срещу нас се зададе отбор на Бианчи

Продължихме по бреговата ивица

Срещу нас се показа огромния кораб на бреговата охрана

Влязохме да се разходим из концертната зала Харпа. Самата зала е с много интересна архитектура и тавана е от огледала

Имаше и някакво връчване на тапии или нещо такова

Времето беше перфектно за разходка и сравнително топло. Продължихме по улиците към старото пристанище.

Има си и бегачи и колоездачи

Ето го и старото пристанище

Същата фирма с, която ходихме да наблюдаваме китове в Акурейри присъстваше и тук

Ето ги и костюмите на бреговата охрана, като тези които обличахме и ние

Корабчето

И една малка рибена кост

В един момент зърнахме и две колела от вериги, интересно виждане

Да покараме малко

Влязохме в морския музей да разгледаме

Местни видове консерви с риба през годините

Боби се захвана с една игра. Товариш палета с риба в камиони за време.

В тази витрина бяха изложени продукти изработени от рибни продукти

В залата имаше и интерактивна готварска игра, как да смесиш продуктите за да се получи вкусна храна

Бяхме си платили допълнително и билети за обиколка из кораба на бреговата охрана служил десетки години около острова. Едно момиче ни развежда, бяхме единствените туристи и разказва доста интересни истории. Самото момиче е родено и израснало в Исландия в западните фиорди. Кораба носи името Odinn.
Каютата на първия офицер

Каютата на капитана

Мостика

Навигацията

Това е централния и най-точен компас, който е изключително важен разположен точно в центъра на кораба.

Каюта на екипажа

Склада за оборудването

На кораба има и мини болница, в която когато се е налагало са правели и по-прости операции, като например отстраняване на апендикс.

Столовата и стая за почивка

При патрулна обиколката на острова са качвали хора от отдалечени райони и са ги канели да останат и да погледат някой филм с екипажа тъй като са били в тотална изолация.

Кухнята на кораба

Машинното отделение с двигателите

Имало е риболовна война около острова през миналите години. Появявали са се кораби, които са ловили незаконно риба във водите около Исландия, затова кораба е притежавал специално приспособление за късане на мрежи.

Действало е по този начин

Задната палуба на кораба

Хеликоптерната площадка. Отсреща се вижда и хангара за хеликоптера. Проблема е бил, че перката не се събира нормално за да се затвори врата, затова в специален отвор навътре към кораба е имало място и точно по определен начин е можело да се съхранява машината вътре.

В предната част на кораба е имало оръдие

Благодарихме на момичето за изчерпателната информация. Бяхме вече изгладнели и се засилихме към ресторант S?greifinn.

Бяха ни го препоръчали със специално местно ястие, супа от Лангустини. Имаше сериозна опашка, явно е известно. Боби не пожела такава супа и си поръча картофено шишче. За една супа и шишче платихме доста сериозна сума, не искам да си я спомням даже. Седнахме и зачакахме, коремите ни стържеха вече. Като си направиш поръчката и платиш ти дават едно номерче, след което извикват по номера когато е готова твоята поръчка. И чакаме.

Няма и няма, столчетата са много интересни в заведението, но ако не ни донесат скоро храната ще почна да ги ям.

Разгеле, след 40 мин, най-накрая извикаха и нашия номер

Ето как изглежда исландска супа от Лангустини

Хапнахме на бързо и поехме отново по улиците

Паметник на неизвестния бюрократ

Минахме покрай едно езерце Tjornin

Извадено от езерото колело, цялото тинясало

Отново споделени истории

Приятно е покрай езерцето

До езерото има басейн с топла вода и се киснат децата там

Мини горичка

И отново тролей

Красива къща

Запътихме се към геотермалния плаж

Чешмичка

Стигнахме до геотермалния плаж Nautholsvik

Има изграден и малък басейн с топла вода, от там се влива в морето

Отделно една топла локва

И големи шезлонги на, които се изтегнахме да починем с Боби

Поехме обратно към хостела, трябваше да си напазаруваме храна за вечеря, закуска и за следващия ден за дългия път към дома. Попътно малко ретро спортни коли.

Решихме да се отбием и до хубавия хот-дог в Рейкявик

Отново х2 на човек. Имаше и организирани групи с екскурзовод, които специално идваха да ядат там.

Продължихме към хостела

Интересни огради

И още шараниика

Малкия Викинг

Напазарувахме от Кронан и се запътихме към хостела да си приготвяме вечеря.

Имаше доста хора вече в кухнята. Сготвихме си хапване, надписахме храната в хладилника и по креватите. На следващия ден трябваше да ставаме много рано за да хванем автобуса за летището. За щастие той потегляше точно от вратата на хостела, не случайно се казва BUS HOSTEL. Предварително си бяхме резервирали места за определен час. Момчето в нашата стая се беше прибрало и го предупредих, че ще ставаме рано и ще вдигаме шум. Лека нощ Исландия за последен път.

Към Дома