Времето беше лошо, къмпинга без никакви нормални условия и се наложи да закусваме в кемпъра.
Не бяхме плащали, но някой беше минал и залепил на дръжката на шофьорската врата листче с номера на колата, и подканване да си платиш. Обадих се на телефонни номер от листчето и казах, че искам да платя с карта. Човека каза да продиктувам номера на кредитната ми карта. Звучеше ми недобре, но го направих. В последствие проверих в банкирането, че са си взели точно толкова пари колкото трябва. Дойдоха и работници да работят по стадиона до къмпинга и гледахме да се изнесем набързо. Първата точка за деня ни беше Glaumbaer торфената ферма на 17 км. Облачно си беше с припръскване.
Купихме си билети.
Билетите представляваха лепенки.
Към фермата има и църква.
Торфените постройки на фермата изглеждаха така отвън.
Влязохме във фермата. Коридорите изглеждат така.
Вътре има най-различни помещения.
Кухнята
Пералнята
Избата
Кухненски бокс с посудата
Уред за рязане на хляб.
Видове малки предмети използвани във фермата.
Шах
Пантофки
Кънки за лед
И костите са кънки за лед.
Ски и щеки.
Спалното помещение
Детско креватче
Шах и табла
И едно по-луксозно спално помещение, явно за собственика на фермата.
Синята стая
След като разгледахме отвътре остана само да погледнем външните помещения. Времето беше Исландско.
Ето какво видяхме и във външните помещения на фермата.
Отбихме се и да видим църквата отвътре.
Органа
Без да губим излишно време в мотане хванахме пътя към Kolugljufur Canyon, който хич не е малък, цели 191 км.
Интересна църква попътно.
Малко черен път.
И сме на Kolugljufur Canyon.
Не е много голям и се обикаля бързо, но с чиста съвест може спокойно да го пропуснете ако нямате време.
Следваше скалата Hvitserkur, на 37 км от каньона, и отново черен път.
Бърз обяд на паркинга на Hvitserkur.
Ето я и скалата Hvitserkur
Плажа е божествен.
Пътечката към плажа е весела.
Ето я и скалата от близо, вече сме до нея.
И скалата под друг ъгъл.
Разхождайки се по плажа стигнахме до едно място, където се излежаваха тюлени.
И едно аганце из треволяка.
Отново ни очакваше дълъг пробег от 216 км до следващата ни дестинация, която беше и последна за деня Ytri Tunga. По черния път обратно към асфалта се откриваше страхотна гледка.
Пътя се виеше, виеше ...
И ето на, вече сме на плажа с тюлените.
Ytri Tunga
Като фон на плажа се издигаше величествена планина.
Тръгнахме по плажа да търсим тюлени.
Но на първо четене откривахме само патици.
Хоп, едни мустаци изплуваха от водата.
Цопаха си се мустачковците.
Боби ги съзерцаваше с бинокъл седнал на една скала.
После си намери удобно, обло легло.
Ето и табелката на плажа, която оказваше какви тюлени могат да се наблюдават на плажа.
Този ден щяхме да спим на къмпинг в Arnarstapi. Попътно мернахме един водопад и се отбихме да го видим.
Облаците приличаха на торнадо.
Пристигнахме в градчето. Къмпинга беше доста просторен, за съжаление мивките бяха само външни, но пък температурите се бяха вдигнали над 10 градуса и беше поносимо. Имаше топла вода на външните мивки, кухня нямаше. Заоглеждахме се за рецепция, но няма. Оказа се, че е в заведението в страни от къмпинга. Точно там имаше и бензиностанция от типа две колонки в нищото на самообслужване. Време беше да заредим та свършихме първо това. Влязохме в заведението да си платим къмпинга. Попитах за душовете казаха, че са с жетони. Оказа се, че 5 мин душ струва 500 крони около 7 лв, взех нямах избор. Не се бяхме къпали два дни, а на кемпърите на Кукувците пишеше ясно и четливо "Don't stink and drive". Върнахме се на къмпинга и се паркирахме в близост до една свободна масичка с пейки. Бяхме си взели консерва с картофи в някакъв сос, нарязах салатка и по погрешка бяхме купили пачи яйца, вместо кокоши та се чудех защо са такива странни като си ги правих на бъркани.
Хич не се тревожехме и бяхме секси както пишеше на кемпъра.
След като напълнихме тумбаците, събрахме жетоните и се отправихме към банята. Влизането в сервизните помещения, тоалетни и бани става с код, само мивките за кухненската посуда са отвън и общо достъпни. Влезеш ли с кода, вътре е топло и уютно дървено къще. Наместихме се в банята и започнахме да разработваме план за бързо къпане. Пуснеш ли жетоните, започват да текат 5 мин и ако си останал насапунисан след това ще си останеш така ни студена ни топла вода ще тече. Разпределихме на определени места дрехите, кърпите така, че да са подредени за бърз достъп. Сапуните и шампоаните бяха в близост до душа и така старт. Първи беше Боби, накисна се набързо и излезе от под душа да се сапунисва, в това време аз влизам и се накисвам. Той бързо сложи шампоана, натърка тялото със сапуна и се разменихме, влезе да се плакне, аз докато се сапунисвах. След това пак размяна и готови, излизаме поглеждаме таймера, то само 2 мин са минали, остават 3, хайде на смени под душа да се киснем, платили сме няма да си тече ей така на вятъра, освен това няма как да го спреш тръгне ли веднъж. Свежи и миришещи добре вече спокойно си нахлузихме пижамките още от банята и тупур-тупур се добрахме до кемпъра. Като полегнахме отново посред бял ден, пък беше към 22:30 ч., Боби каза, че не иска да оставям кемпъра, много му хареса.