Ден седми от нашето пътуване. Времето продължаваше да е студено, мрачно и преваляващо. За днес бях резервирал около обяд разходка с корабче за наблюдение на китове от град Акурейри. След закуска на къмпинга, минахме през близкия магазин да се набавим туй онуй за из път и потеглихме. Попътно на 49 км от къмпинга спряхме да видим водопада Godafoss.
Отново духаше, преваляваше и си беше мрачно от всякъде
При тези атмосферни условия не отделихме много време на водопада, мушнахме се на топло в кемпъра и отпрашихме към Акурейри. Предстоеше да минем през единствения платен тунел в Исландия. Бяха ни предупредили за него, когато наемахме кемпъра и ако не се светнеш на време, ами преминеш през него без да си се регистрирал следва глоба. Няма бариери, има камери !!! Наближихме тунела и малко преди него отбих за да направя онлайн регистрация на колата. Регистрацията става на tunnel.is като следва да се въведе номера на автомобила и номер на дебитна или кредитна карта, от която да си дръпнат пари за таксата. След като въведох регистрационния номер, системата разпозна колата, че е под наем и ме накара да въведа до коя дата е наема. След като въведох всичко, изписа, че до тази дата автоматично ще си дърпа пари от моята карта за всяко преминаване през този тунел. Всичко точно и потеглихме, след като излязохме от тунела дойде веднага e-mail с фактура, че са ми взели 1500 крони такса, добре се справихме и с това. От водопада до Акурейри са 35 км и като изключим краткото забавяне за тунела, се придвижихме бързо. Паркирахме колата до пристанището, от където ни тръгваше корабчето за наблюдение на китове. Сутринта получих e-mail от фирмата, че вместо в 13 ч. корабчето ще тръгне в 14 ч. и трябваше да потвърдя дали сме съгласни, разбира се, че сме съгласни. Направихме си обяд при кемпъра и седнахме в близост до кораба, от който се хващаше свободен WiFi, Боби да поиграе, аз да кача някоя друга снимка.
Дойде и часа за товарене.
Кабината на капитана, наподобява пилотска кабина
Трябваше да си облечем специални костюми, които бяха специално произведени за бреговата охрана в Норвегия, имаха и надписи даже и бяха предвидени точно за такива условия. На Боби му се връзваше с цвета на обувките.
Китовете щяхме да ги търсим във фьорда Eyjafjordur
Корабчето потегли навътре във фьорда, духаше насрещен много студен вятър, но екипировката ни беше повече от добра.
Толкова топлят тези костюми, че Боби заспа на палубата, брулейки го ледения вятър.
Не бяхме единствените, които търсеха китове.
Явно сонара показваше, че тук в тази зона има някоя друга грамадна риба. Една дама на английски език разказваше разни интересни неща за китовете, местообитанието и така на татък. Тази разходка е доста скъпа и няма гаранция, че ще срещнеш китове. Фирмата предлага безплатно повторение в рамките на една година в случай, че не видим китове, което нас не ни грее много, тъй като самото добиране до Исландия е доста скъпо. И в следващия момент, ето ги ...
И показваха опашки
За съжаление представлението не продължи твърде дълго и животните отплаваха към океана, а ние потеглихме на обратно. В кораба имаше табло с различните видове китове.
Ето я и дамата с микрофона
Цялото пътуване с кораба се оказа около 35 км
В преследване на гърбат кит, Youtube:
HOF културен център, до пристанището
Стоянка за таксита
Центъра
Намерихме и въпросния най-известен хот-дог в света, мечтата на Боби като любител на това ядене
Поръчва
На масичките има специални стойки, където да си поставиш хот-дога
И малкия щастливец
Хот-дога беше много вкусен, като цяло не се различава много от стандартния с изключение на един специфичен сос, който му слагат. Този сос го прави на вкус различен. Усладиха ни се и решихме, че на връщане след разходката пак ще се отбием за по още един.
Тръгнахме из градчето и на улицата зърнахме два трола.
Тя беше на един хълм. Църквата е от онези специфичните исландски.
С интересни стъклени мозайки
От високо се виждаше края на полосата на летището
Хоп, табелки кое на къде е и на какво разстояние. Веднага ни се набиха на очи авиомузея и мотоциклетния музей, само дето като проверих в интернет се оказа, че сме вече извън работното им време.
Имаше една интересна статуя, която видяхме от високото и исках да я снимам от близо
И дървен мостик до нея
Къщичките са цветни и много спретнати
Даже и пожарните кранове
Тръгнахме нагоре по едни малки улички в търсене на ботаническата градина
Вече от високото се виждаше пристанището
Тук даже и изоставените трактори са направени като декорация
Стигнахме до ботаническата градина
И много хубави лилави лалета
Езерца с мостчета
И къщичка за птички
Пейките също бяха изваяни добре
Завъртяхме се из ботаническата градина и продължихме из градчето. Минахме покрай колежа.
И още една по-малка квартална църква
Следваше спускане по уличките отново в посока хот-дога
Ето го и надписа върху опаковката
Този път, Боби си имаше приятел на масата, който желаеше да си пробва от неговата порция
Разходката в Акурейри изглеждаше така
Беше доста късно, а ни оставаха около 120 км до следващия къмпинг. Нямаше попътно какво да се гледа и целта беше да се отметне път и да сме максимално близко до следващата забележителност за следващия ден. Междувременно се отбихме в супермаркета да заредим храна. На паркинга имаше интересно решение за офроуд кемпър с багажник за велосипеди.
След пазара се отправихме към къмпинга. Времето се влоши и започна да вали, бе доста неприятно. Къмпинга, който търсехме беше отново в края на един фьорд в градчето Saudarkrokur. Пристигнахме, но тук ударихме на камък. Почти никакви условия, една мивка, баня и никакъв персонал. Няма маси за сядане, нищо. На всичкото отгоре и припръскваше и духаше. Започнах да чета инструкциите, как се плаща ала бала. Имаше една табела и кутия под нея, табелата гласеше, че трябва да пуснем в кутията пари за нощувката, но не бяха много ясни колко точно. Отделно пишеше, че душовете се плащат, но не е с жетони ами пак ти трябва да пуснеш пари, ама ние кеш вече почти нямахме и това нямаше как да стане. Пишеше, че ако искаме да платим с карта, трябва да се обадим на някакъв телефон. Беше вече доста късно и реших, че сутринта ще звъня. Душ не си взехме, само си направихме вечеря, измихме зъбите и легнахме. Беше доста студено, до нас имаше спортен комплекс с басейн в ремонт. Смотан къмпинг, не го препоръчвам изобщо.