Добро ранно утро! Въпреки дългия предишен ден, днес станах рано и към 7:30 ч. излязох да потичам. Времето беше прекрасно. Всички спяха, на изхода срещнах момичето, собственик на къщата. Разменихме си две-три думи и как времето е супер, топло и слънчево, тя каза, че имаме късмет и принципно не е такова. Попитах я къде мога да потичам, тя ми посочи едно паркче, което си бях набелязал още от през нощта. Пожелахме си приятен ден и потеглих. Паркчето се оказа 300 м дълго 🙂

Тичах до единия му край и се озовах в задните дворове на частни къщи. Тук е така, няма ограда отзад, само странични и реално достъпа е свободен. Хайде обратно и по улиците. Тичах насам-натам, стигнах до училището. Не е като нашите: ниска постройка, намираща се в гора. Игрището е натурална поляна, пред входа има паркинг за велосипеди и повечето деца идваха с колелета. Имаше и някои, които ги караха с коли, една майка си докара детето с Ауди RS, спортно, с две врати и със задно разположен двигател. 🙂 Оттам хванах към една друга кратка градинка и попаднах на уникална гледка.

Всичко е късо и кратко и бързо стигнах края на квартала. Наобратно пак по един чакълест път и застигнах майка с детска количка, която водеше едно детенце. Както си пуши цигарата и я хвърли и натисна в чакъла, за да не се вижда. Брей, не само при нас се наблюдава тази грозна картинка. Не ме очакваше да идвам откъм гърба и с висока скорост 🙂 само ми се усмихна и аз и се усмихнах и продължих. На ум и теглих няколко нашенски 🙂 Много мразя да се изхвърлят така цигари и то в нещо като парк. Позатрих се из малкия квартал, но в крайна сметка по стравата се ориентирах как да се върна на нашата уличка. Всичко е така подредено, че ти изглежда еднакво.

Някак си си представях както аз, така и децата, да си прекараме деня в тази къща 🙂 в крайна сметка бяхме дошли да се разхождаме из Копенхаген. 🙂 Наблизо имаше хранителен магазин и продаваха топли кроасани, перфектни за закуска. Децата седнаха в дворчето да хапнат.

В крайна сметка нямаше да останем в къщата цял ден, въпреки, че много ни се искаше както заради обстановката, така и заради предишните 10 - 12 часа път. 🙂 Бяхме с малко багаж и без куфар, след закуската и сутрешния тоалет се метнахме набързо в колата и потеглихме към центъра на Копенхаген.

Копенхаген (на датски: Kobenhavn) е столица и най-голям град на Дания. Със своите 1 295 686 жители Копенхаген е най-голямата градска област, съдържаща 18 общини.
Разположен е на източния бряг на остров Шеланд и частично на остров Амагер. Множество мостове и един тунел свързват Шеланд с Амагер. От 2000, Копенхаген и Малмьо са свързани с моста Йоресунд. Копенхаген е културен и икономически център на Дания с най-голямото летище, железопътна гара, едно от големите датски пристанища, паркове, национален музей и опера.
Историята на Копенхаген може да се проследи от 800 г., когато на мястото на сегашния център е имало малък рибарски град. След икономическата криза в края на 20в. градът е в икономически и културен подем през последното десетилетие. Копенхаген е един от икономическите центрове на северна Европа и седалище на големи международни компании като Маерск, Карлсберг, Ново Нордиск, Данске Банк.
През 2008 г. е обявен за най-добрия град за живеене в света, а по инфраструктура попада на трето място след Сингапур и Мюнхен. Старите барокови сгради съжителстват безпроблемно с новите модерни архитектурни хрумвания и са в основата на съвършеното пъстроцветие – особеност на столицата на най-старата европейска монархия.
Бях набелязал един подземен паркинг точно в центъра на града, което щеше да ни спести ползването на градски транспорт. Безпроблемно паркирахме в него и се озовахме пред кметството.

Първа спирка беше паркът Тиволи.

Увеселителният парк Тиволи е най-известният лунапарк в Дания, а може би и в Скандинавия. Той е една от любимите и посещавани туристически забележителности в страната.
Развлекателният парк е известен още като Градината на удоволствията. Той е изграден на мястото на някогашни укрепителни стени, ограждащи столицата на страната – Копенхаген.
Той е вторият най-стар увеселителен парк в света (другият „Dyrehavsbakken“ също е в Дания) и разполага със сгради и забележителности, датиращи от далечната 1843 г.
Тук можете да се возите на въртележка от 1920 година или да се качите на сцената на 150-годишния пантомимен театър.
В парка обаче има и модерни съоръжения, вериги за хранене и много добри възможности за настаняване. В същото време всички атракции са разположени сред невероятно красиви градини с цветя.
Входът за парка е доста скъп, за нас двамата с Боби трябваше да излезе 32 Евро. Оказа се обаче, че ако представя Боби за седемгодишен (а той беше на 8 г.), цената щеше да е значително по-ниска. Мина без проблем и парите, които останаха от входа, щяхме да похарчим вътре. Самият парк се оказа голяма греда. Очаквахме вътре да има градини за разходка, а то само скоростни влакчета, въртележки и т.н. Боби хич не си пада по скоростните влакчета и реално почти нямаше какво да правим. Принципно, ако искате да се возите на всичко или на повечето неща, е най-добре да си купите нещо като дневна карта за неограничени возения, поединично излиза много скъпо. Карта не си взехме, тъй като не си заслужаваше. Тук отново разделихме на две семействата. Ние с Боби тръгнахме самостоятелно да обикаляме.

Кривите огледала

Имаше едно време, когато бях дете, такива в Западен парк 🙂
Спряхме се на едно стрелбище с електронни пушки, за да се пробва Боби:

Продължихме из парка покрай скоростното влакче

Една странна въртележка, която те вдига нагоре и ти пуска вода в краката

По средата имаше голямо езеро с пиратски кораб-заведение

Ето и още снимки, за да придобиете представа за парка. Ако не се возите на атракциите, е напълно безсмислено да набивате толкова пари за вход

Ей това със самолетите изглеждаше яко, но Боби твърдо отказа да се качим

И още от парка, реално е доста миниатюрен

Боби все пак реши, че иска да се качи на едни пиратски лодки и да управлява сам

Там се опитаха да ни убедят, че е много скъпо да плащаме единична цена за тази атракция и да си купим карта, но обясних, че на друго не иска да се вози.

Загубихме някакво време и пари в този парк, хапнахме на една пейка, събрахме се с останалите и тръгнахме на разходка из Копенхаген. Първа спирка - кметството.

И отвътре

Продължихме из града, Helligaandskirken

Улиците в центъра

Стигнахме до музея с рекордите на Гинес. Боби много ги харесва и пожела да влезем, за да го разгледаме. Останалите от групата нямаха желание и се разбрахме да се срещнем на пристанището. Влязохме с Боби, платихме си подобаващ вход и потеглихме.
Разположен на площ от 1000 кв. м, той съхранява интересни рекорди в областта на спорта, изкуството, природата, науката, модата и музиката. “Запознайте се” с най-тежкия човек в света или пък с най-високия (с ръст от 272 см) и вижте как падат една след друга 1 382 101 части от домино. Светът на музиката, представен от Краля на попа Майкъл Джексън и светът на модата, представен от холивудската Кралица на роклите Мерилин Монро, са само някои от многобройните атракции, представляващи интерес за всяко семейство.

Боби най-много хареса номинацията за най-висок човек в света. На монитор се прожектираха документални кадри за него. Разказваха историята му, още от дете и ученик - доста интересно ни беше.

Оппа, някой май е хапвал повечко 😉

Най-бързо сглобяване на Лего, това е по възможностите на Боби

За мен имаше логическа задача от любимите ми, най-бързо редене на кубчето на Рубик. Редя това кубче от основното училище и съм доста бърз

Раз, два, три и готово 🙂

И Боби е готов 🙂 Отново си личи симетрията в изработката му от Лего

Продължаваме през джунглата

Най-касовите филми

И още от най-най

Ей на това казвам брада

И коса

Най-най звезди

Боби реже вратата 🙂

Най-известната в света видеоигра, предполагам се досещате, Супер Марио

Всички снимки от Музеят на рекордите на Гинес: http://www.tonyco.net/pictures/Euro_Trip_2018/Guiness/

Нагледахме се на музея и се отправихме към пристанището. Ядеше ни се сладолед, та решихме да се оглеждаме. По пътя видяхме как се кара каяк в центъра на Копенхаген.

Стигнахме Mindeankeret, там се срещнахме и с другите

Тръгнахме по тази улица, видяхме, че в една сграда продават насипен сладолед във фунийки

Влязохме да си вземе. Решихме по 2 топки за мен и за Боби във фунийка, но се оказа пладнешки обир! Тези хора май не познават парите: 14 лв. за две фунийки с по две топки в тях 🙂 Близахме, близахме рани и продължихме.

Вече бяхме на пристанището

Някои си правеха и леден плаж 🙂

Спряхме с децата в един мини парк, за да поиграят малко

Времето напредваше и нямаше как да се моткаме твърде много. Продължихме по улиците.

Замък „Амалиенборг“

И смяна на караула на замъка

Следва църквата на Фредерик

Руска православна църква

Фонтан „Гефион“

Легендата за раждането на Дания е тясно преплетена със скандинавската богиня на плодородието Гефион. Тази легенда е основа за създаването на най-голямата скулптурна композиция в Копенхаген и представляваща част от забележителния фонтан “Le Gefion”. Това е перлата в короната от всички уникални фонтани в столицата на Дания.

Какво гласи тази легенда: Шведският крал Гюлфи обещал на богинята толкова земя, колкото ще може да изоре за една нощ. Тогава тя превърнала своите четири сина, родени от баща-великан, в бикове. Този мощен впряг изорал толкова дълбока бразда, че отрязали от Швеция огромно парче земя. То било хвърлено в морето и така се образувал Шеланд – островът, на който е разположен Копенхаген. На мястото на изораното се формирало езеро – според едни източници това е Меларен (намира се западно от Стокхолм), а според други, най-голямото шведско езерото Венерн. Самата бразда на изораното пък образува протока Йоресунд, който разделя Дания от Швеция.

И децата се забавляваха

Ето ги биковете

На отсрещния бряг и подводница

Prinsesse Marie

Iver Huitfeldt Memorial

Музика на бутилки с вода

И най-известната забележителност Малката русалка

Статуята е вдъхновена от приказка от 1837г., разказваща как дъщерята на морския крал се влюбила в принц, но трябвало да чака 300 години, за да се превърне в човек. Тя е дело на скулптора Едвард Eриксен и е дарена на Копенхаген през 1913г.

Малката русалка (на датски език Den lille havfrue) е приказка от Ханс Кристиян Андерсен. За първи път е публикувана на 7 април 1837 г.
Малката русалка живее в морските дълбини с баща си, морския крал, баба си и петте си сестри. Един ден тя забелязва кораб, на който пътува принц. Излиза страховита буря, при която принцът пада зад борда. Русалката го спасява и в безсъзнание го отнася на брега. В този момент от близкия манастир се появява красива млада жена и русалката незабелязано се връща в морето. Принцът решава, че жената от манастира го е спасила....

Пресякохме един булевард и навлязохме отново в пренаселените малките улички из центъра. Ася видя една кула и свърнахме в нея. В този момент отново установихме, че Никола го няма. "Сам в града номер 2" след Амстердам. Излязохме от кулата и започнахме да се оглеждаме: тук Никола, там Никола - няма го. Обиколихме околностите - няма го. Ами сега, този път истински го загубихме. Аз останах с двамата големи и количката с бебето, а Косьо и Ася се пръснаха да го търсят. Преди това се опитвахме да си спомним къде сме го видели за последно. В кралските градини беше с нас и пресякохме заедно булеварда, значи някъде след това се е затрил. Времето си летеше, минаха 10 - 15 мин доста неприятна и стресираща ситуация. Започнах да мисля как ще го дирим с полиция. Възрастните всички имахме телефони с роуминг, реших, че няма смисъл да стоим на едно място, ами да се включим и ние. Инструктирах големите момчета да се движат около мене, аз подхванах количката с Калоян и потеглихме по продължение на улицата на кулата. Реших, че Косьо и Ася са назад по различни преки, ние може да продължим напред като евентуално да ни е следял известно време и да ни е подминал когато сме влезели в кулата. Минутите течаха като часове, хич не беше весела ситуацията. Вървяхме надолу по улицата и в далечината видяхме скупчили се хора - доста позната ситуация. Изпратих момчетата на бегом да видят дали не е за Никола тази навалица, аз с количката с бърза крачка се засилих натам. Никола беше, пак като се е загубил и започнал да плаче и го наобиколили хората, само че не могат да разберат на какъв език им говори. Когато пристигнах, хората ме изгледаха странно, има си хас и да е другояче. Пристига сам мъж с две големи момчета и едно бебе в количка (пак момченце) и намират четвърто момче на улицата 🙂 Почнаха ме на английски "Ваше ли е детето ?" Отговарям: „С мен е, давайте го!“ 🙂 Нямам време да обяснявам, че нямам сестра. 🙂 И като се развика тълпата "Как може така, вие знаете ли, че могат да го откраднат..." голямо пилене пилиха. Набързо насмотах нещо, че знам, ама какво да направя и да го взимам и да си ходим, междувременно, докато се разправях с тълпата, извадих телефона и започнах да набирам Косьо, представям си в какъв стрес бяха изпаднали като родители. Казах му, че сме го намерили и се връщаме в кулата да звънне на Ася. В кулата нямаше особено много желаещи да се качват, та Ася с Боби се качиха, ние с Косьо останахме с децата. Беше станал късен следобед, затова се ориентирахме в посока колата.

Животни от пясък

Стигнахме до паркинга, където бяхме паркирали. Пуснахме билетчето и платихме. Сумата е в датски крони. Докато Косьо изкарваше колата, реших да сметна колко сме платили. За 8 часа се оказаха 74 лв - направо невероятно, но факт. 🤯 Стигнахме до квартирата, за вечеря си спретнахме спагети (останали от предния ден), варени кренвирши, картофена салата и шопска салата без сирене.

Всички снимки от Копенхаген: http://www.tonyco.net/pictures/Euro_Trip_2018/Copenhagen/

На следващия ден трябваше да напускаме квартирата и лека-полека да се ориентираме към крайната и най-съществена цел на това пътуване, Леголенд в Билунд, та Лека нощ!

Към Ден 7