Рано пиле, рано пее, ку-ку-ри-гуууу 🙂 Ставайте, момчета. Бърза закуска, сандвичи за през деня, куфар, монтиран на колата, детска количка, грудки за лалета, сакове, деца - всичко е готово, потегляме... стоп, бебето – да, тук е 🙃 пак потегляме 🙂 Първа спирка: аквариума.

Разположен в покрайнините на Копенхаген, в район близо до летището, аквариумът "Синята планета" е замислен като един от бъдещите символи на датската столица. Съоръжението, което се изгражда от 2009 до 2013 година, се простира на площ от близо 10 000 квадратни метра.
Уникалността на аквариума се състои в неговата архитектура, която цели да пресъздаде океанските водовъртежи. Веднъж попаднали вътре, посетителите се озовават насред дълбините на Световния океан. Оттук те започват своята обиколка, избирайки да последват едно от многото разклонения, наподобяващи реки, езера или океани.
Аквариумът, който разполага с 53 водни резервоара, вече е дом на над 20 000 морски обитатели. Сред постоянните изложби е водовъртеж с акули, Ферьорска колония с птици, коралов риф, както и секция, пресъздаваща Амазонската джунгла, където могат да се видят близо 3000 пирани, 4 анаконди и много тукани. Това е един от най-големите океански аквариуми в света, запълнен с близо 4 милиона литра вода.

Мини детска подводница

Цветно

Големия аквариум с акулите

Подводен тунел

Като атракция за децата имаше аквариум, в който могат да пипнат морска звезда 🙂

Отвън имаше и детска площадка

И, разбира се, летището 🙂

Срещу аквариума се виждаха и поредните ветрогенератори в морето

Наближаваше часът, в който щяха да хранят акулите в големия аквариум и решихме да идем за шоуто. Една жена излезе да обяснява с микрофон разни неща за аквариума и обитателите му. Говори на датски и на английски, говори, говори и по едно време каза хайде довиждане. Честно казано, освен една надуваема лодка, която се разхождаше на повърхността на аквариума, друго не видяхме - кога и къде са ги хранили, никой не разбра. 🙂 Като цяло този аквариум не е кой знае какво, виждал съм и по-добри. В сравнение с това, което видяхме на семейното пътешествие през 2015 г. в Маринеленд Франция, този не става. 🙂

Всички снимки от аквариума тук: http://www.tonyco.net/pictures/Euro_Trip_2018/BluePlanet/

Имахме време и Ася погледна, че наблизо има едно селце Драгьор и решихме да скочим да го видим.
Dragоr е рибарско село на остров Амагер, на 12 километра от Копенхаген, произнася се Драгьор.
Какво толкова може да има в едно село с 11-12 хиляди жители? (Всъщност е град, при това общински център, но историята му е на село и изглежда като село).
Нищо повече от плетеница от калдаръмени улици и живописни жълти къщи, поддържани с маниакално усърдие. Няма да видите никакви импровизации, освен в аранжирането на прозорците. Никакви ремонти с алуминиева дограма или тенти от рекламни материали на Кока Кола. Никой в стария град не се е изкушил да пробва различна разцветка освен жълта или да осъвремени покрива. Някои от къщите са на по няколко века и казват, че тук са едни от най-скъпите имоти на острова. Олющена мазилка почти не се забелязва.
Селото изглежда ново-новеничко, като току-що доставен декор за исторически филм. Всъщност е било основано през 12 век и получава разцвет като рибарско селище през 14 и 15 век, благодарение на дадената му от Ханзейската търговска лига привилегия да търгува с осолена херинга.

Имаше някакви странни огледала на прозорците, така и не разбрахме за какво са. Аз предположих, че са за клюкарстване 🙂 седиш си на масата и гледаш кой минава по улицата 🙂

Ейй, че красива зелена къща

Площада и нещо като импровизиран парк

Търговската улица

Всички снимки от Драгьор: http://www.tonyco.net/pictures/Euro_Trip_2018/Dragor/

Денят се очертаваше да е дълъг, но то така или иначе се стъмва късно, та имахме време. Оттук отпрашихме към замъка Кронборг, който не беше много далеч.
Велком 🙂

Кронборг, така нареченият замък на Хамлет, се намира в северната част на остров Зеландия, а от Швеция го дели тясна водна ивица.
Замъкът е по-известен като Елсинор, тъй като така го нарича Шекспир в „Хамлет“.
Някога Елсинор е бил вторият по значение град в Дания и е печелил от таксите за преминаване през пролива.
На това място е най-близкото разстояние между Дания и Швеция – едва четири километра.
Крепостта е вдигната през 1420 г. в градчето Елсинор (на датски Хелсингор), за да осигури събирането на такси от преминаващите кораби. Замъкът Кронборг е построен в ренесансов стил през 16 век и бил предназначен за резиденция на крал Фредерик Втори. След пожар през 1629 г., от който е оцелял само параклисът, замъкът е издигнат наново от неговия син Кристиан Четвърти. Оттогава са бароковите елементи.
В началото на 17 век, когато Шекспир пише историята на Хамлет, Швеция тъкмо е напуснала Калмарската уния и влиза в сблъсък с по-могъщия си съсед за контрола над морето. В крайна сметка Швеция успява да си спечели не само независимост, но и нови територии през 1645 г. По-късно шведите дори превземат Кронборг, а през 17 век градчето е сполетяно от чума.
Истинската история на Хамлет обаче се е случила по-рано, през 12 век, в друг замък на полуостров Ютландия. Това, което ще откриете в Кронборг, е част от атмосферата, вдъхновила Шекспир. Смята се, че той е описал замъка според преразкази, а Елсинор е бил прочут културен център за времето си.
В катакомбите легендата ви среща с националния герой Холгер Датски или по-точно с неговата статуя. Холгер прекарва дните си в сън, но според преданието, ако опасност заплаши Дания, той ще се събуди, за да я спаси.

Мини замък, на фона на големия

Към замъка

Величествен !!!

Вътрешния двор

Мъченици 🙂 след толкова път нищо друго не им оставаше 🙂

Кухнята

По витите стълби на едната кула към върха

Изглед от покрива

И почти цялата група, Никола липсва 🙂

Вътрешния двор от високо

И обратно по витите стълби надолу 🙂

Храма

Интериора

Стаята на лечителя (химика)

Читалня

Зала за забавления

Кралските покои

И още от интериора

В една зала имаше място за рисуване на тема: "Нарисувай свое виждане на замъка"

След което се окачваха рисунките на стена

Разгледахме го отвътре и излязохме отвън

Морето около замъка и Швеция на отсрещния бряг

И отново младежите на макета 🙂

Всички снимки от замъка тук: http://www.tonyco.net/pictures/Euro_Trip_2018/Kronborg/

Междувременно се беше свечерило, но при тези бели нощи беше като късен следобед 🙂 Ася видя, че на връщане можем да се отбием попътно до Оденсе. За тази вечер си бяхме резервирали дървена къщичка в гората близо до Билунд. Хазяинът каза, че ключовете са там на място, в кутия за ключове. Странно звучеше това, предположихме, че са отново скрити някъде или в пощата, или на друго място, както беше в Амстердам.
Потеглихме към Оденсе, този път аз шофирах. Такъв кеф отдавна не бях изпитвал, магистрали абсолютно празни. Само бях чувал колко е спокойно на север, но сега го видях и на живо. Минахме отново по скъпия мост Storebaelt bridge към остров Фюн, този път беше светло и Косьо удари няколко снимки.

Мостът е наистина уникално съоръжение, свързващо тази островна държава - без него придвижването би било силно затруднено. Пристигнахме в Оденсе около 22 ч. Отново се сблъскахме с тази северна призрачност. Огромни празни булеварди, няма хора, няма коли - никой, сякаш времето е спряло и хората са изчезнали. Спомних си за Чернобил след ядрената катастрофа, на него ми приличаше. Някак си не можеш да кажеш, че е 22 ч.

Оденсе (на датски: Odense) е град в Централна Дания, област Южна Дания, административен център на амт Фюн и община Одензе.
Разположен е на остров Фюн, има население 170 327 души от преброяването към 1 януари 2013 г.
Тук се намира и къщата на Ханс Кристиан Андерсен.

Разходката ни беше сравнително кратка, децата можеха да видят къщата, в която един любим детски писател е създал една от най-известните детски приказки 🙂

Площада

Музеят на Андерсен беше затворен, разбира се

Ханс Кристиан Андерсен (на датски: Hans Christian Andersen) е датски писател и поет, известен най-вече със своите приказки. Сред тях са „Храбрият оловен войник“, „Снежната царица“, „Малката русалка“, „Палечка“, „Малката кибритопродавачка“, „Грозното патенце“. Андерсен постига международна известност още преди смъртта си. По-късно негови текстове са преведени на повече от 150 езика и вдъхновяват множество пиеси, балети, игрални и анимационни филми.

Писателят е роден на 2 април 1805 година в Оденсе, Дания. Семейството му е скромно, но баща му смята, че предците му са имали по-високо обществено положение и дори че са благородници. Ханс Кристиан отрано показва въображението си, подхранвано от снизхождението на родителите му и от суеверието на майка си. Той си прави малък куклен театър и дрехи за куклите си и четял всяка пиеса, която успява да заеме. Сред драматурзите, от които чете, са Уилям Шекспир и Лудвиг Холберг.
През 1816 година бащата на Андерсен умира и той трябва да започне сам да се грижи за себе си. Спира да ходи на училище и започва работа като чирак, тъкач и шивач, по-късно работи в цигарена фабрика. На Великден през 1819 година получава първо причастие в катедралата „Свети Кнут“ в Оденсе и започва да насочва вниманието си към бъдещето.

Четиринадесетгодишен, Ханс Кристиан Андерсен заминава за Копенхаген, за да търси работа като актьор. По това време той има хубав сопранов глас и е приет в Кралския театър, но когато гласът му се променя от възрастта, губи мястото си. Негов колега от театъра му казва, че има поетични заложби и той се заема сериозно с писане.

Цветя пред къщата

Табела на земята

Продължихме по уличките към новия квартал

Най-накрая да започне да залязва слънцето

Върнахме се до колата, наблизо имаше магазин за хранителни стоки, където влязохме, за да си напазаруваме за следващите дни. Натъпкахме пак колата до дупка, имаше храна в краката на всички този път, просто нямаше как по друг начин да я съберем. От Оденсе до Билунд шофира Косьо. Напуснахме призрачния град и стана вече тъмно. Тъй като в гората няма много точен адрес, бях задал на GPS-а нещо примерно, където смятах, че би трябвало да се намира къщурката в Ховен. Пристигнахме около полунощ. Там, GPS-ът където ни закара, изглеждаше като частен дом. Слязох от колата и с фенерчето на телефона се разходих навътре, но не се виждаше къщичката от снимките. Видях работещ телевизор през един от прозорците и нищо друго. Върнах се обратно в колата и върнахме една пряка назад. Там вече имаше голяма поляна с няколко почти идентични къщи, които приличаха доста на тази от снимките. Една от къщите беше обитаема, другите две бяха празни, значи една от тях е нашата. Номерацията беше еднаква, само буквата след номера беше различна. Ние търсехме 7F, едната беше 7E, другата 7F, само дето не можехме да преценим коя е нашата. На снимките изглеждаше ново боядисана, пък тази която приличаше на 7F си беше доста избеляла. Слязохме и започнахме да търсим ключа: тук ключ, там ключ - няма го. Ровихме в пощенската кутия, столове, маси и т.н. Ходихме до съседната къщичка, за да проверим дали не е тя, пак ровихме и пак го няма. От обитаемата къща излезе един младеж и му показахме адреса, каза, че е това и най-вероятно е последната къща, просто е ново боядисана на снимките, но е било отдавна. 🙂 Младежът си лъхаше на алкохол прилично. 🙂 Отново претърсихме всичко за ключа, но, уви!, нямаше го. Наложи се Ася да звънне по телефона на собственика. На доста развален английски се разбраха и каза, че ще дойде до 5 мин. Малко посред нощите, но като го няма ключът, нямахме избор. Дойде един дядо и се оказа, че са забравили да ни пратят кода за кутията за ключовете. На стената имаше една кутия марка Аблой с циферблат и се оказа, че в нея стоят ключовете и ако ни бяха пратили кода на мейла, щяхме да се справим. Идеята е доста добра: за да не се разхождат хората, пращат ти кода и ключовете са на място. Влязохме и се оказа, че няма чаршафи, което щеше да се окаже голям проблем. Прочетохме във резервацията и имаше нещо, че се плащат отделно чаршафите, малко греда. Човека ни показа спалното бельо подредено в едни прозрачни пластмасови кутии и каза, че можем да го ползваме срещу допълнително заплащане. Съгласихме се, разбира се, по-скоро първоначално решихме, че ако не сме заявили предварително, изобщо няма да има, но за щастие хората бяха подготвени за такива като нас. Децата бяха заспали в колата, та набързо разпределихме кой къде ще спи, оправихме креватите и раздигнахме децата. Свалихме скорострелно всичкия багаж, измиха зъбите и по креватите, утре ги очакваше голям дългоочакван ден. 🙂

Към Ден 8