Цар Камбана

photo60.jpg

Цар Камбана е най-голямата камбана в света, отлята за Успенския събор в Кремъл (Москва). За отливането на камбаната лично императрицата на Русия Анна Йоановна подписва указ на 26 юли 1730 г. Целта на императрицата е да надмине рекорда на предишния управител – цар Алексей Михайлович. Тя е искала изработването на камбаната да се възложи на френския кралски механик Мосю Жермен, но той отказва, понеже счита, че е невъзможно да се направи камбана с такива размери. Поръчката е възложена на руските занаятчии - Иван Моторин и Михаил Моторин. Камбаната е отлята от бронз в голям ров, изкопан на Ивановския площад през нощта на 25 ноември 1735 г. Самото отливане продължава малко повече от час, но разтопяването на метала става за 36 часа. Украсата и портретите по камбаната са извършени от известни за времето си руски художници.

Общото тегло на камбаната е близо 202 тона. Една част от бронза, ползван за отливането на Цар Камбана, е от друга камбана, известна със същото име, отлята през 1654 г. с тегло 130 т. и разбила се по време на пожар през 1701 г.

Две години след отливането, през лятото на 1737 година в Москва избухва страшен пожар. Изгарят почти всички къщи, в това число и дървените сгради на Кремъл. Запалват се и дървените конструкции, на които е окачена Цар-камбаната, и тя пада. Върху нея се изсипват горещи греди, и работниците, изплашили се, че те ще разтопят камбаната окончателно, започват да я поливат със студена вода. От нея се отчупва отломък с тегло 11,5 тона, което я изважда от експлоатация. По наредба на управляващия, камбаната просто е закопана и за нея временно е забравено.

Едва при император Николай Първи през 1834 година отново си спомнят за нея. Той нарежда тя да се откопае, да се изчисти и да се сложи на постамент край камбанарията „Иван Велики”. От тогава Цар-Камбана стои като символ на ненадминатото руско леярно изкуство.

Photo album created with Web Album Generator