 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
Тръгнахме късно от г. Котел, поради късното ни пристигане предната вечер. Минахме през аптека и магазин да си напазарувам храна като за два дни. Закусихме обилно с мазни банички и милинки. Умората от предните дни и по специално от предния огромен преход се беше натрупала. Километрите се точеха бавно и мъчително. Наближавайки Върбишкия проход попаднахме на басейн с плицикащи се хора, който ни действаше силно демотивиращо. Не след дълго беше и последната нормална кръчма, преди да влезем в дивото. Постояхме един час което ни костваше допълнително закъснение, стъмни се, терена се влоши, на челник беше кошмарно да се ходи, пързаляш се по камъните. Трябваше да стигнем до беседка на "Голямата нива", но решихме да пробваме да спим на горско стопанство Елешница. Достигнахме го, имаше табели, че се стреля без предупреждение. Проверихме съседните постройки, че няма никой, намерихме един дунапрен и го послахме на една тераса в строеж. Малко преди да загасим светлините усетихме, че нещо хапва близо до нас. Оказа се голямо диво прасе. Аз лично спах много спокойно и много добре за разлика от спътниците ми. Сутринта в 5 ч. не ми се ставаше.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Photo album created with Web Album Generator