Нямах предвиден час за ставане и се събудих сравнително късно, около 10 ч. Имах нужда да се наспя и да възстановя сили след последните 2 дни. Стъклата бяха отново силно запотени и не виждах къде се намирам. Отворих страничната врата и подадох нос навън. Оказа се, че снощи съм си забравил чехлите извън колата. Налузих ги и се поразтъпках, за да огледам къде се намирам. Огромна ивица пуст плаж с черен пясък. Комшиите с палатката бяха все още там и дечурлигата вдигаха врява. Идеално място за спане!
Денят напредваше, а аз имах още над 500 км до следващата ми цел - Amasra. Бях гладен, трябваше да си намеря по пътя и OPET бензиностанция, за да ползвам тоалетната й и някъде да закуся. Свалих термобельото, метнах късите гащи и тениската и се хванах да настройвам GPS-а. Оттук можеше да продължа по път, който върви през почти цялото време покрай морето, имах обаче спомен от 2016 г., че този път е планински, с много завои и доста бавен, тогава с мотора направо се наказах по него. До Самсун пътят беше ясен, след това трябваше да избера дали да мина през Тося или през Боябат, избрах Тося. Излязох на главния път и започнах да се оглеждам за храна. За съжаление обаче минаваше доста встрани от населените места и на него нямаше нищо, затова кривнах в нещо като курорт и се забих по малките улички. Успях да паркирам доста далеч от центъра, където бяха повечето магазини и заведения за хранене. Оставих колата и продължих пеша, като между сградите успях да изляза на крайбрежната алея. Мернах едно малко заведение, на което имаше надпис „гьозлеме“ и веднага се отбих да питам дали има, нали ми е любимо. В заведението имаше една жена, каза, че има и ми посочи да седна. Гьозлемето е традиционна закуска при турците и в различните части на държавата го приготвят различно, затова не ми и омръзва. Ял съм го на много места и винаги е с различен вкус и поднесено по различен начин. Ето как изглеждаше и тук
Беше хрупкаво, докато в Узунгьол повече приличаше на палачинка. Насладих се на закуската, междувременно беше дошъл и един мъж и бяха седнали с жената да хапват на една маса. Отидох да им платя, тъй като малко бързах. Започна разговорът откъде съм, закъде съм, какво съм правил, къде съм бил. Бяха изкарали една кана с червен сироп и се опитваха да ми обяснят, че е тяхно производство, дадоха да опитам. Беше от вишна, оказа се, че думата вишна и на турски означава същото, споделих, че и аз правя домашно сладко и сироп от вишни на село, впечатлиха се. 🙂 Турците са сърдечни и отзивчиви хора, за пореден път се убеждавам в това, точно обратното на западноевропейците. Приятно ми беше, но имах доста път, а определено се размотвах този ден и с това късно ставане ... Запътих се към колата и продължих по маршрута.
Приятно и спокойно се пътуваше, с прекрасни гледки
Започнах да навлизам в планините. Облаците бяха приказни и придаваха много настроение
Пътната мрежа в Турция е уникална, пътува се бързо навсякъде и най-вече е безплатна. Часовете се нижеха, както и километрите. Минах Тося, след това големия Кастамону и започнах да се насочвам през планините в посока морето. Една голяма част от крайбрежието на Черно море тук е изцяло във високи планини, които завършват точно на бреговата ивица. Това е и причината пътят покрай морето да е насукан и доста бавен. На много места се кара по скали над морето, които са почти отвесни и така в продължение на 200 км. Сега пресичах тези планини напряко и целта ми беше да изляза в края на кофти участъка или поне по спомен беше края в град Джиде. През 2016 г. не си бях сметнал горивото на мотора и точно в тези планини се оказа, че няма да ми стигне до Джиде, та се наложи да се връщам и да търся по селата гориво. Този път нямаше такава опасност, тъй като се бях подготвил предварително и резервоарът беше пълен. Отклоних се от главния път и започнах да навлизам в планински проход към град Джиде. Беше обяд и реших, че е време да потърся местна кухня, преди да навляза съвсем в планината и да се окаже, че няма къде да ям. В малките селца обикновено има уникални ресторантчета с готвена храна, супер вкусна и на смешна цена. Стигнах до село Аалъ, което беше вляво от пътя и директно се отклоних. Започнах да въртя из уличките, за да се опитам да уцеля центъра. Видях накъде се тълпят хората, явно там беше. Мернах веднага заведение вдясно, пред него освен спрени коли имаше и трактори на местните фермери, дошли да обядват. Паркирах точно пред заведението. По регистрацията веднага ме познаха, че не съм местен. По физиономията, вече прилично брадясал, приличах на турчин. На топлата витрина беше изложено менюто за деня. Започнах с „Мараба“ и оттам вече стана ясно, че не съм от Турция. Казах микс от всичко да ми направят, толкова вкусно изглеждаше, че исках да си пробвам от всяко едно ядене. Казаха „Тамам“ и седнах на масата. Донесоха му ухаещата порция
ЕЕЕ, машалла, вкусно е. Течаха ми лигите и много бързо прибрах всичко. Имах място и за домашно приготвен десерт, та си избрах един.
На финала чайче
За всичко това платих някаква много символична цена, нещо от порядъка на 4-5 лв. Доволен бях и спокойно можех да се впусна в планинския проход. Излязох от селото и се отправих към Джиде. Пътят беше спокоен, без почти никакво движение. По една лента в посока, но с хубава настилка. Стигнах до Джиде и поех покрай морето. Макар да бях скипнал по-голямата част от планинския път покрай морето, се оказа, че имам още от него след Джиде. Припомних си как тесният път се вие нагоре-надолу. Бях заложил като крайна точка един плаж на 15-тина километра преди Амасра. Стигнах до отбивката за него, но ми се видя кофти черен път с големи камъни и реших, че ще се откажа. Не ми се трошеше колата по този път, а и трябваше няколко пъти да я изкарвам и вкарвам, за да стигна до Амасра и да я разгледам. Продължих към градчето, оглеждах се за подходящи места за спане, но нищо не ми хвана окото. Градчето се намира в ниския край на един голям хълм и пътищата около него са само нагоре и надолу, нямаше удобни места за паркиране и спане. Реших, че ще се спусна до центъра и ще се завъртя с колата да огледам. Градчето е нещо като Несебър и е доста тегаво с кола вътре. Нямаше къде да се паркира, повече от очевидно беше. Насочих се към пристанището, тъй като там със сигурност имаше паркинг. Така и беше и се оказа, че е платен. Вкарах колата и отново беше трудно да си намеря място, исках да е малко встрани, но нямаше места и се изтеглих колкото можах по-далеч от централния вход. Градчето е малко, със стръмни калдъръмени улички и се замислих, че тук няма къде да карам колело и ще обикалям пеша. Замислих се върху въпроса със спането, реших да нощувам на паркинга. Забелязах, че в близост до мен има още един човек, който спеше в един Тофас седан. Беше си сложил картони по стъклата, за да не му свети слънцето и да не се вижда вътре, предната седалка бе пусната докрай и спален чувал. В моя случай колата ми беше със затъмнени стъкла и беше удобно за спане. Ето и как изглеждаше паркингът
Метнах техниката в раницата и се запътих първо към пристана, за да разгледам
После поех към центъра
Името на Амасра произлиза от това на кралица Амастрина. До III век пр. Хр. градът е бил известен като Сесам. Историята му преминава през финикийска колония (XII век пр. Хр.) и колония на Милет (VII век сл. Хр.), столица на Пафлагония и по-късно столица на Витиния. По време на Византийската империя градът е бил колония на Генуа. През вековете, Амасра винаги е кипял от живот като важна военна база, пристанище и търговски център.
Градът все още не е разкрил всичките си тайни, събирани цели три хилядолетия. Макар и засегнати от войни и земетресения, забележителностите, датиращи от римските и ислямски периоди, та чак до днес, са като обобщение на цялата човешка история.
Замък, базилика, римския път, свързващ Амасра със Синоп, мостът Кемердере, пещерите на хълма Ая-Йорги, театър, акропол, некропол, подземни галерии, ислямска баня, музей – всички те са част от свидетелствата за величествената история на Амасра.
Хванах към старата част, за да видя как бих могъл да се кача на най-високата част на малкото островче за снимки. Входа на замъка
Поредния защитен от Юнеско обект, който посещавам в Турция
Мостът Кемердере
Изглед от моста
Уличките на замъка в днешно време
Изглед от тях
Качих се на хълма, от едната страна се вижда Амасра, от другата откритото море
Аз на фона на Амасра
Постоях малко на хълма и се полюбувах на гледката. Реших, че е идеалното място за нощни снимки, след като вечерям. Вярно трябваше да се спусна пак надолу и след това пак да се изкача нагоре, но тъкмо щеше да ми слегне храната. Слизайки надолу, се натъкнах на някои интересни гледки
Стигнах до малка църква
Спусках се откъм пристанището, колата ми се вижда някъде по средата на снимката
Минах през друга порта този път
Поех по малките улички със сувенири и реших, че е време да взема за Боби още дървени подаръци, както и магнитчета
Чакмак 5 лири 🙂
За Боби взех един дървен арбалет, който изстрелва стрели, за майка ми взех една дървена запалка (чакмак), на която с рапидограф гравираха името й. Следваща спирка - пазарът
Централните улици
Слънцето започна да залязва, а аз исках да го снимам от хълма, затова си взех един пълнен картоф на дървени въглища и реших, че след като се стъмни, ще сляза да вечерям
Преджапах през тълпата
И се отправих с бърза крачка нагоре към хълма. Разпънах техниката и зачаках
Имаше облаци, но нямаше хубав розов залез, какъвто очаквах. Но все пак станаха добри снимки
И без това бях тук на високото, щях да изчакам да се стъмни напълно и тогава да слизам. Заех се и със селфита, за да уплътня времето
Като си сам е малко тъпо, друго е да имаш с кого да споделиш такива моменти, но, уви, понякога е така. Мракът се спусна над Амасра и Черно море
Изпълних задачата с нощните снимки и поех надолу да щракна малко из града и да си търся някъде нещо за вечеря, ядеше ми се риба.
Масички с червени свещи на самия плаж
Улиците
Музея
Минавайки покрай музея, забелязах двама мъже и една жена. Жената крещеше като обезумяла и налагаше единия мъж, другият само гледаше. Странна картинка, насред главния площад жена да бие мъж. Продължих в посока пристанището, където бях забелязал, че има много заведения на гърба на плажа в залива. Харесах си едно, на което пишеше, че предлагат разнообразна риба. Поръчах си барбун.
Беше станало късничко и вече ми се спеше, та след вечерята се насочих към платения паркинг, на който ми беше колата. Забелязах, че се е освободило място встрани, та я преместих уж за по-спокойно. За мое съжаление имаше доста нощни заведения, които вдигаха шум, но пък бях изморен и реших, че няма да е голям проблем. Навън беше доста горещо и реших да спя без термобельо и да не закопчавам спалния чувал, само го наметнах през кръста. Утре трябваше да се насоча към Истанбул, затова ви пожелавам „лека нощ“!!!