Ден 1, Амасия 14.07.2018 г.

Не спах много, събудих се може би около 8 ч. Навън започваше да превалява, трябваше скорострелно да ида до тоалетна, та си наметнах якето с качулка и излязох от колата. На покрива на седана, в който спяха гастарбайтерите, имаше детско столче. Един случайно преминаващ работник от заведението ги събуди и им каза да си приберат столчето, защото започва да вали. Направих си сутрешния тоалет и щракнах една снимка на изгрева, или поне това, което се опитваше да пробие през облаците, през нощта беше по-красиво.

Стигнах до Гереде и слязох от магистралата, поех през планините по широките двулентови пътища. По обяд спрях в едно крайпътно заведения да хапна нещо. Тук вече става истинска храната, не като на магистралата.

Минах през Тосия, после Мерзифон и стигнах до Амасия.
На юг от Самсун, във вътрешността на Турското Черноморие, се намира старият град Амасия. Разположен е на „Пътя на коприната”, между Истанбул и Техеран, край скалист връх, в подножието на който се намират крепост от елинистичната епоха и гробници на царете от Понтийската държава. Древна Амасия бил важен търговски и културен център. Тук се е родил знаменитият географ Страбон. Градът е владян от римляни, византийци, араби, арменци, селджуци, монголци. В пределите на Византия градът е бил епископски център. През 1402 г. тук султан Баязид Илдъръм (Светкавицата) бил победен от Тамерлан. Неговият син Мехмет I от този град организирал отпора срещу монголците.
Забележителност на града са мавзолеят на Торумътай, издигнат на денсия бряг на река Йешилърмак (античното име на Ирис), няколко стари джамии като Фетхие (до 1116 г. е била църква), Йоруч паша (от 1430 г.), Султан Баязид (от 1486 г.), кервансараят Ташхан, безистенът Хюсеин ага и мостът Алчак кьопрю.
Амасия наброява 74 000 жители. Прочут е с ароматните си ябълки, прекрасни череши и вкусна бамя.

Фархат работел по къщата на султана. Когато видял Ширин, султанската щерка, се влюбил в нея. Поискал да се ожени за нея, но султанът пратил Фархат да копае канал през "Ябълковата планина"(Elma Dag), за да може по него да се доставя изворна вода до града - така искал да отложи брака. Фархат започнал да копае с голямо желание. Той почти свършил копаенето на канала, когато султанът изпратил хора да донесат лъжлива новина, че Ширин е умряла. Когато Фархат чул новината, хвърлил кирката, тя го ударила по главата и той умрял. Ширин разбрала за смъртта на Фархат и веднага отишла на мястото. Щом видяла мъртвото му тяло, й прилошало и паднала от скалата. Двамата влюбени са заровени на мястото, където открили телата им. Сега там има гробове. Има легенда, според която всяка пролет на техните гробове израстват една червена и една бяла роза, но щом розите се опитат да се срещнат една с друга, израства храст между тях, който им пречи.

В самия музей, който се намира под земята, не влязох, тъй като не ми се стори интересен. Купих дървени оръжия за Боби и магнитчета от сергиите. Музеят се намира на около 5 км от града и много се чудих дали да не оставя колата тук и да си сваля колелото, но пътят е доста натоварен и не много широк, та не ми се видя разумна идея. Натоварих се в колата и поех към града. Паркирах в квартал още в началото, в близост до жилищни блокове. Свалих колелото от колата, това беше първото ми каране на колело в Турция евър. 🙂 Над града се извисяваше и една крепост, до която исках да се кача с колелото. Изглеждаше малко стръмничко. Един младеж с велосипед мина покрай мен и се опитах да го попитам мога ли да се кача с колелото. Каза ми, че мога, но не знаех точно откъде. Не е проблем, за това имам OSMAND на телефона. Беше рано следобеда и имах време. Метнах се на колелото и раница на гърба и потеглих из града. Не е за вярване, но има и велоалея. 🙂

По крайбрежната велоалея, в която си паркираха и караха безразборно коли и мотори, някак си успях да се добера до центъра и до макета на Амасия. Заключих колелото с веригата пред джамията. аллах ще ги накаже, ако ми го откраднат. 🙂

До самите гробници се качваш по тесни стълби и нямаше как да стане с колелото. Застанах на малко каменно площадче пред входа и започнах да се озъртам къде мога да заключа колелото. Беше пълно със сергии за джунджурии. По едно време чувам някой да вика "Мистър, мистър..." Обръщам се и гледам един младеж от сергиите. На английски ме попита дали търся къде да оставя колелото, отвърнах: "Да". Момчето каза, че мога да го оставя той да го пази, не се чудих прекалено дълго, тъй като нямах особено голям избор и се съгласих. Паркирах го навътре между сергиите, предположих, че ще ми иска пари в последствие. Тръгнах по стълбите към Понтийските гробници.

Разходих се набързо, насладих се на гледката и слязох долу, за да мога да хвана и замъка, до който щях да се поизпотя, за да стигна с колелото 🙂
Момчето не ми поиска пари - каза, че и той кара планинско колело и се изкефи, че видя байкър от Булгаристан. 🙂 Аз за сметка на това поисках да се снимаме с него.

Този тунел е най-важният от трите тунела, намиращи се в замъка. Висок е 208 м, започва от нивото на река Йешилърмак и има 150 стъпала. Базирайки се на останките, намерени в него, тунелът датира от 2300 г. Джилянболу е построен като таен проход. По време на война е помагал на хора, живеещи извън замъка, лесно да стигат до него и да се крият на сигурно място. Също е използван и като воден канал.

Единственото турско послание, което е запазено и до днес в замъка, е изписано на каменен блок в три реда. Фразата може да бъде прочетена така: "Sahibul Hayrat Mustafa Bey". Пред скалата с посланието има малък каменен леген за вода, където птиците и други животни да могат да пият вода.

С това приключих обиколката и се отправих към изхода. Колелото си беше там, където го оставих. Реших да се спусна по друг път и да обиколя града от другата му страна. Малко под крепостта видях кафе на ръба на една скала и паркинг до него, стори ми се подходящо за преспиване. Спуснах се по широк и леко разбит път и подходих към града от посоката, през която бях влязъл в него. Не бях забелязал, но имаше водопад вдясно.

Имаше още доста време до смрачаване. Чакаше ме нощно изкачване на бая стръмен баир, много се зачудих дали да ям преди това, но щеше да стане прекалено късно и реших да седна да хапна тъкмо да стане тъмно. Харесах си едно заведение в края на града, където можех да си оставя колелото на видно място подръка. Поръчах си едно нещо, те както обикновено ми донесоха 100 неща и като се знам какъв съм лакомник, ще изям всичко и после ще е зор по баира.

Хубаво хапнах, сега да видим как ще стане с изкачването. Баирът е няколко километра, но е над 10 % наклон. Метнах се на колелото и поех нагоре. Сложих най-леката предавка и полека поех нагоре. По едно време звънна брат ми, та трябваше да спра баш на най-стръмното, за да говорим. Дойде ми добре да си поема малко въздух, на пълен корем да се катериш по такъв баир хич не е готино. На върха се зачудих къде точно да се позиционирам със статива за нощни снимки. Заведенията бяха препълнени и все така разположени масите, че да имат перфектна гледка. Настаних се в едно закрито заведение с отворени прозорци, от което имаше доста добра гледка, поръчах един чай и се залових да разпъвам статива. Малко странно ме гледаха хората от заведението. Много обичам нощните снимки, а предполагам, че и на вас, читателите са интересни.

Тръгнах покрай реката. Градчето определено има много романтичен дух и ако сте влюбена двойка, това е вашето място. За съжаление аз бях сам с единствената си любов към този момент, колелото. 🙂

Беше време да се ориентирам къде да позиционирам кемпера за нощувка. 🙂 Натоварих колелото, надуваемият креват си се вози постоянно надут и не е проблем. Запалих колата и се запътих към паркинга на кафенето при крепостта. С колата се стига много бързо, не е като да се потиш с колелото. Паркингът беше почти празен и се настаних в единия му край. Тъй като кемперът ми е импровизиран и няма допълнителни подпори като нормалните, за да не се търкалям нанякъде цяла нощ, трябва да позиционирам колата така, че да е на равно. Паркингът имаше малък наклон, но успях да я наместя подходящо. Перфектно място за спане горе на крепостта, лека нощ. 🙂

Към Ден 2