Разстояние за деня 60 км.

Този ден нямаше да пътуваме много дълго. Бяхме решили да разгледаме Троя, да се помотаме около Чанаккале и да преминем с ферибота през Дарданелите от другата страна на Галиполския полуостров. Станахме по навреме и седнахме да закусваме. Извадихме и втората купа със сочни ягоди :).

Троя е древногръцки град, сцена на Троянската война, описана в „Илиада“ – едната от двете древногръцки поеми, приписвани на Омир. Намира се върху полуостров, наричан в древността Троада, който е най-западната част на Мала Азия, на крайбрежието на Егейско море край пролива Дарданели.
През 1870 германският археолог Хайнрих Шлиман започва разкопки в района. По-късни разкопки показват, че в различните пластове има няколко града, строени един върху друг. Един от най-ранните градове (Троя VII) често се идентифицира с Омировата Троя.
Разкритите останки са важно свидетелство за първия контакт между цивилизациите на Анатолия и на средиземноморския свят. През 1998 г. Археологическият обект Троя е включен в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО.
Отделните културни пластове в Троя са номерирани от Троя I до Троя IX, с няколко подразделения:
Троя I 3000 – 2600
Троя II 2600 – 2250
Троя III 2250 – 2100
Троя IV 2100 – 1950
Троя V: 20 – 18 век пр.н.е.
Троя VI: 17 – 15 век. пр.н.е.
Троя VIh: късната бронзова епоха, 14-ти век пр.н.е.
Троя VIIa: ок. 1300 – 1190 пр.н.е, най-вероятният кандидат“ за Омировата Троя.
Троя VIIb1: 12-ти век пр.н.е.
Троя VIIb2: 11-ти век пр.н.е.
Троя VIIb3: допреди около 950 пр.н.е.
Троя VIII: около 700 пр.н.е
Троя IX: Елинистичната епоха, 1-ви век пр.н.е.

Стена на над 2000 години

И още от Троя

Амфитеатъра

Боби пред Торянския кон :)

Хектор през деня се подвизава в Троя, вечер се прибира в къмпинга. Умно куче :)

Качихме се в Троянския кон

Изгледът отгоре:

И в цял ръст отблизо

Боби на прозореца

Римска колесница

Всички снимки от Троя тук: http://www.tonyco.net/pictures/Turkey_Trip_2017/Troya/

Общо взето камъни, не ми е от най-любимите неща за разглеждане. На отиване към Троя имаше доста големи сергии със сувенири и се заприказвахме с една баба, пита ни откъде сме, за къде сме :). На връщане се отбихме пак на сергиите да вземем по нещо и бабата ни позна. Викна ни на нейната сергия и подари на Боби едно малко Троянско конче, после се появи мъжът й, който говореше перфектно български език. Заприказвахме се и каза, че се е изнесъл от България преди около 40 години, а си беше дядо, но си говореше идеално нашия език. После и той му подари още едно конче :). Купихме си, разбира се, от тях магнитчета и дребни други сувенири и се запътихме към селото до къмпинга. Бях решил да ида пак на Бербер, както последно, когато ходих с мотора в Истанбул :). Това си е табиет техен и ме кефи да усетя бръснача :). Селото е съвсем малко, с няколко къщи, но на центъра си има заведение, на което се събират хората и разбира се - бербер :). Обадих се, че чакам и той ми каза, че има двама преди мен и след това съм аз. Седнахме на по чайче. Боби не беше виждал как се бръсне с бръснач и исках да му покажа :). Селото се казваше Tevfikiye.

Дойде и моят ред и бръсначът заигра :)

Айде, почти съм готов и накрая масаж на лицето:)

Подобно клипче как става имам в пътеписа от Истанбул 2015 година. Ако някого му е интересно, може да влезе да го види :). Като цяло този бербер не беше толкова добър като истанбулския – после, като се загледах, видчх, че доста косми бяха останали. С електрическата самобръсначка се справям доста по-добре и по-гладко. :)
Имаше някакъв празник в селото и силна музика пред джамията. Спуснахме се по една улица, която ни изкара на главния път на около 500 м от къмпинга.

Тръгнахме по банкета и тук отново се случи нещо, което мен не ме изненада, но Вили и Боби си бяха доста изненадани. Мина покрай нас една кола и спря малко по-напред по пътя, даде назад и се приближи до нас. Аз вече знаех какво ще се случи, тъй като имам опит с турците. Отвори се вратата и се показа една жена, помаха ни и каза да се качваме - ще ни закарат до Троя. Аз се усмихнах и казах на английски, че сме до къмпинга и благодарим много. Тя се усмихна, помаха ни за довиждане и потеглиха. Боби и Вили успяха да усетят сърдечността на турците. Никога няма да оставят никой в безизходица, видяха ни с малко дете по пътя и веднага реагираха, без някой да се моли или да ги подканва. Винаги съм се изумявал колко са услужливи и приветливи тези хора.
Прибрахме се в къмпинга и започнахме да събираме багажа. Отново не беше плътно опакован, а по-скоро събран в багажника. Натоварихме се и се отправихме към Чанаккале, който беше само на няколко километра от къмпинга. Казаха ни, че някъде около пристанището се намира оригиналният Троянски кон от филма. Имахме време, а аз имах нужда от летни дрехи за предстоящия сезон. Хич ме няма по избора на дрехи, затова обикновено жени ми ги избират, а Вили е точния човек за това :). Навлизайки в Чанаккале, забелязахме един Турски МОЛ с надпис на Lc Waikiki Вили каза, че са добри и, че това, което е в България, няма нищо общо с това, което е в Турция като качество. Освен това цените са наполовина в Турция. Аз не разбирам, за това се доверявам :). Намерих подход към подземния паркинг и тук – изненада! Преди да влезе кола в подземния паркинг, полицай и полицайка правят обстойна проверка за бомби. Полицайката гледа с огледало отдолу колата, полицаят отваря багажника и разбутва багажа, в нашия случай просто се уплаши, като отвори багажника, хахаха. Влязохме в паркинга.

Разходихме се из магазина, Вили ми избра няколко тениски от много хубав памук за никакви пари и къси гащи, отново супер изработка за по 15 лв, каза, че в БГ същите стрували 30 лв. На Боби му купихме едни маратонки за 20 лв които се оказа не лош избор. В средата на МОЛ-а имаше езерце.

Огледахме се за заведение за хранене, тъй като бяхме поогладнели, но нямаше. Не е като нашите молове, този даже в средата е открит, което е много готино. Излязохме и потеглихме с колата. В един квартал паркирахме между блоковете и се огледахме за бързо хранене. Имаше едно заведение. Влязохме за 3 лв взимаш 4 неща, супа две втори и и десерт :). Вили не разбрала, то и аз не разбрах просто взех 4 неща за мен и Боби. След нас Вили си взима 3 неща, онази не и ги дава и ломоти нещо на турски. След като не се разбраха, помоли един човек от съседната маса да обясни на английски, че трябва да си вземе още едно нещо, за да станат 4 неща за 3 лв :). Яденето си беше домашно готвено и много вкусно за никакви пари. Забелязах, че Боби нещо оклюмал и не яде, вече се научих да познавам отдалеч, като не е добре. Скочих до колата и извадих термометъра – да, 39,8. Разбира се, бях подготвен и му дадох Нурофен веднага. Вили се притесни и предложи да палим към България, за в случай, че се влоши. Аз обаче си познавам добре детето и бях сравнително спокоен - знам, че бързо сваля температурата от Нурофена и казах, че ще продължим по плана. Бях обещал, на Вили, че освен да спи за пръв път на палатка, ще спи на диво за пръв път и то в Турция :). Учудващо спокойна беше, хахаха. Влязохме в един супермаркет да заредим с провизии за вечеря. Потеглихме към пристанището според GPS-a. Малко преди входа за ферибота стана страхотно задръстване, нито коня видяхме, нито мърдахме. Едвам-едвам стигнахме до входа на пристанището, попитах за ферибота, който ни трябваше, защото са няколко в тази посока и ходят до различни места на отсрещния бряг. Билети директно се купуват от будката на входа, без да слизаш от колата и ни показаха къде да се наредим.

Фериботите са начесто и не се чака много. Дойде и нашият и се качихме.

Довиждане, Чанаккале

Добре дошъл, Килитбахър

Килитбахър на Турски означава "Ключът на морето". Докато пътувахме с ферибота премерих температурата на Боби, беше започнал да сваля, което е добре. Срещу нас крепостта, построена от Мехмед II Фатих в 1452 г.

Вече бяхме на Галиполския полуостров. Бях си харесал едно местенце в края на един голям залив. Отправихме се натам. Полуостровът е много приятен и сравнително див. Осеян е с гробища, добре оформени и поддържани.
Галиполската операция или още Дарданелска операция, битка при Галиполи или битка при Чанаккале (на английски: Gallipoli Campaign, Turkish: Canakkale Savasi) е изключително важно сражение през Първата световна война между силите на Антантата и Османската империя, протекло на полуостров Галиполи (Gelibolu в съвременна Турция) в Османската империя между 25 април 1915 и 9 януари 1916 г. Полуостровът образува северния бряг на пролива Дарданели, морски път към Руската империя, една от участничките в Антантата по време на войната. Великобритания и Франция започват атака по море с намерението да завладеят пролива, последвана от десант на полуострова, с крайна цел завладяване на османската столица Константинопол (днес Истанбул). Атаката по море е отблъсната и след осеммесечни боеве с много жертви и от двете страни операцията е прекратена и десантните войски са евакуирани в Египет.
Тази победа на турската армия е една от най-големите по време на войната и в Турция се разглежда като преломен момент в националната история: последен подвиг в защита на отечеството при разпадането на Османската империя. Той дава начало на Турската война за независимост и обявяването на република осем години по-късно под водачеството на Мустафа Кемал Ататюрк, който се проявява като командир в боевете на Галиполи. Често кампанията се асоциира с формирането на национално самосъзнание в Австралия и Нова Зеландия, чиито войски вземат участие в десанта и датата 25 април, известна там като „Anzac Day“, е най-значителното честване и отдаване на почит на военните жертви и ветераните от двете страни, надминаващо по значение Деня на примирието.
Реално исках да спим на диво на палатка между умрели хора, духовете им сигурно витаят още наоколо :), отново не срещнах притеснение от страна на Вили :).
Пътят стана черен и доста километри се тътрихме по него, докато стигнахме един нос във върха на залива. Макар и черен, е гладък с чакъл на места, и си се кара спокойно. На носа обаче само нас ни нямаше.

Вече бяха заели едно място за палатки

Духаше страхотен вятър, тръгнахме обратно по пътя покрай залива, за да си търсим местенце. Всички места бяха заети с палатки, явно не бяхме единствените желаещи да спят на диво сред гробищата :). Пробвахме тук-там да слезем до морето и накрая открих едно пътче с огромни стърчащи камъни. Реших обаче, че мога внимателно да изманеврирам колата между тях, така че да не я счупя и да я сваля до морето.
Плажът, на който се разпънахме, беше доста голям, с кристален пясък и много интересно издълбани скали. Чувствахме се като на луната.

Колата малко стоеше на чомпек с гумите, но пък купето беше общо взето равно. Реших така да я оставя, за да е удобно вътре поне. Вятърът беше доста силен, Боби беше свалил температурата вече.

Страхотно диво и пусто :).

Изкарахме одеялото за пикник и разположихме масата върху него, подпряхме го порядъчно с камъни, за да не стане летящото килимче :). Разположихме хапването, което бяхме купили от магазина. Така се бяхме позиционирали, че палатката да пази поне малко завет.

Ето и още снимки от скалите с малки кратерчета по тях :)

Колата ни гледаше отгоре :)

Това е моят начин на пътуване, спане на диво и пусто място. Много е разтоварващо и уникално преживяване. Хотелите не са по моята част. Нямаше изгледи вятърът да спре през нощта, но поне нямаше да вали. Боби и Вили се опаковаха с шапките и влязохме да се приготвяме да спим. Вътре не духаше, но палатката се клатеше постоянно, сякаш духовете на войниците, намерили гибелта си тук, се въртяха около нея :). Проверих Боби преди лягане, държеше около 37,7 градуса и му дадох един Нурофен пак за всеки случай преди лягане. Не се очертаваше да е спокойна нощта, но поне приключенска.

Към Ден 10