Вили каза, че й е било студено през нощта, аз лично с този чувал съм спал безброй пъти на 5 градуса и съм се чувствал комфортно, та реших, че на 12 ще й е добре, но уви, не. Виж, на мен си ми беше студено в летния чувал, на Боби му беше добре. Вили каза, че имала проблем с клаустрофобията, Боби пък през нощта се буди на няколко пъти и си изваждаше главата от качулката. Понеже се притеснявах да не настине, все му я слагах. За следващата вечер реших да направим промяна, да разделя нашите чували, Вили и Боби да спят със зимните шапки без да се мумифицират, аз си се мумифицирах. Също носехме два старовремски чувала, които да метнем отгоре като допълнение. Това за вечерта, днес е очертаваше по прогноза да е много горещ ден (над 30 градуса) и якета и зимни шапки нямаше да са ни нужни. Цената на закуската ни се видя не много добра на къмпинга, което впоследствие се оказа грешна преценка. Решихме да се оправим по набързичко и да слезем в Памуккале, за да закусим, но не в селото, а в комплекса. Принципно бях разпечатал карта на комплекса, на която пишеше, че има заведения вътре. Бяхме близо до Южната порта, а и бях чел, че е по-добре да се влезе оттам, буквално на 5 мин път бяхме с колата. Направихме си сутрешния тоалет, събрахме разни багажи, бански, чехли (бяхме решили, че ще се къпем) и потеглихме.
Това време на година е подходящо за посещение на Памуккале, тъй като не е още адската жега. Не ми се мисли юли какво ще е тук. От сутринта припичаше и се очертаваше да е жега. Пристигнахме на паркинга на Южната порта. По това време на годината имаше страшно много макове.

Трябваше да закусим, но тук ударихме на камък. Имаше някакво кафе на входа, като попитах казаха, че има само тостове и то някакви умрели. Питах има ли заведение вътре - няма, викам как да няма, като гледах на картата, че има. Сервитьорката каза - няма. Викам: „Хъм, да хапнем все пак по един тост за всеки случай.“

Солен излезе този тост - 10 лв единият, голяма драма. Ако някой ходи, да не се лъже да си купува нищо от входа, вътре има всичко и е по-евтино. Билетът се оказа на два пъти по-висока цена от това, което видях в интернет: 40 лири на човек, за Боби безплатно. Дотук всичко започна с някакви невероятно високи цени.
Памуккале (на турски: Pamukkale) е известен малък турски курортен град във вилаета Денизли, отстоящ на 30 км северно от град Денизли, но също така и удивителен природен феномен в околностите на градчето.
Водни струи от древния град Хиераполис, богати на минерални соли, падайки от голяма височина, създават причудливи, вкаменени, ослепително бели каскади. В това живописно място от горещите недра извира вода, пренаситена с калциев карбонат. Когато тя достига до повърхността, от нея се освобождава CO2, а калциевият карбонат се отлага, като образува варовикови отлагания върху скалистите тераси.
Горещите извори Памуккале извират от недрата на планината Кал Даъ в Западен Анадол, Турция. Водата с температура 37 °C излиза, клокочейки изпод земята, и в изумителни каскади се спуска надолу по поредица от около сто тераси. Водните струи са издълбали терасите и във вдлъбнатините са образували топли водни басейни. Повечето имат ослепително бял цвят, но някои са жълтеникави или кафяви. До платото на Хиераполис се стига по долината на река Меандър.
Руините на Хиераполис и Памуккале са един от обектите в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Хиераполис, основан през 190 пр.н.е. от династията на Аталидите – владетелите на Пергамон. Градът бил популярен сред римляните, страдащи от кожни болести и ревматизъм.
Водата на един от горещите извори, който извира от пещера, отделя зловонни, дразнещи очите газове. Древногръцкият историк и географ Страбон пише, че за броени мигове те биха убили дори бик. Местните жители вярвали, че газовете са диханието на зли духове.
Отдалече тази белоснежна маса създава илюзията за огромна памукова плантация или за замръзнал водопад.

Проверихме цената, беше малко по-висока от предвидената: около 35 лири на възрастен и 12 лири за дете. До самия басейн имаше множество заведения с маси за хранене и на нормални цени, не като на входа. Един дядо правеше стъклени фигурки и Боби много се впечатли.

Беше доста горещо, никакъв вятър и никакви облаци, печеше зверски и 30 градуса. Както бяхме свикнали на студено в Кападокия, тука направо си беше лято. Добре, че дойдохме сега. Продължихме да разглеждаме преди съвсем да стане жега.

Амфитеатърът от друг ъгъл

Боби до колона

Качихме се на най-високата част на амфитеатъра

Имаше някаква рок група, която най-вероятно се подготвяше за концерт

Оттам продължихме към една гробница

Понеже беше на високото, имаше хубав изглед

Остатъци от църква с интересен дизайн

Вили пожела фотосесия сред макове

Слязохме по остатъците на един римски път до долу и оттам тръгнахме към северната порта да доразгледаме, по централната улица

Това навремето е било главен булевард

С порта

Боби, изморен от жегата и се цупи, защото иска да ходим вече на басейн :)

Още някое и друго фото на камъните в района

Слязохме покрай травентините да се придвижваме към заведенията за обяд, преди да влезем в басейна

Изгледа откъм пътечката покрай травентините

Решихме да ги разгледаме отблизо преди да хапнем

И да поджапаме малко

Езерото при село Памуккале

Народ не липсваше

Взехме на нормална цена хапване и се настанихме

Вече с пълни тумбаци, бяхме готови за басейна. Платихме си входа; отиваш при съблекалните и срещу 10 лири депозит ти дават ключ за шкафче. Там си оставихме нещата и докато аз дооправях нещата, Вили и Боби се бяха нацопали вече сред руините в 37 градусовия минерален басейн.

Античният басейн на Памуккале e останал още от римско време, когато е бил духовен SPA център на Хиераполис.
Модернизираният басейн е обществено място за плуване в този курорт с горещи извори.
Заобиколен от олеандри, палмови дървета, борове и кипариси, басейнът е пълен с паднали мраморни колони, цокли и остатъци от близкия храм на Аполон. Басейнът постоянно се освежава от приток на гореща минерална вода, богата на калций.
Температурата на водата е комфортна и приятна, а не гореща. Басейнът е с различна дълбочина. На повечето места краката на възрастните могат да докоснат дъното, ако главата е над водата. Съществените зони са по-плитки и подходящи за деца.

Невероятно, но факт, само 600 км по на изток мръзнехме със зимни якета на -1, а сега се цопаме в басейни при 30 градусова жега навън. Решихме да излезем и да се поплицикаме в снежнобелите басейни

Варовикът е обгърнал скалите по много красив начин

Боби маже гърба на Вили с варовик

Готова е

Боби в канала за вода

Решихме да се изплакнем на душовете до съблекалните и да се върнем в басейна, но се оказа, че веднъж излязъл, няма връщане. Отказаха да ни пуснат, бяха споменали нещо такова и се оказа вярно. Затова се облякохме и решихме да слезем да разгледаме в селото как е положението и да потърсим интернет, тъй като в къмпинга нямаше. Ядосах се малко, че не ни пуснаха пак в басейна, въпреки, че бяхме предупредени, ако излизаме навън извън територията на басейна, няма да ни пуснат пак, от цялата разправия забравих да си взема депозита, когато връщах ключа :) рахат да им е :). Върнахме се до колата, навън беше много горещо. Натоварихме се и след 5 мин бяхме в селото. Спряхме в едно кафе на центъра за чайче и нещо сладко, бяхме решили да вечеряме на уникалната тераса в къмпинга. За Вили кафенце, за мен чайче, за Боби сок и разбира се интернет.

Турците доста често се срещат да играят настолни игри по кафенетата. С Боби играем доста такива вкъщи и той се заинтригува от една игра, която играеха на съседната маса. На два реда пред себе си всеки играч реди някакви цифри, после подреждат нещо на масата, не я знам аз тази игра, но Боби сам се присламчи да гледа.

По едно време хората видяха, че има интерес и му махнаха да дойде по-близо. В Турция отношението към децата е страхотно навсякъде, не ги пъдят да ходят другаде и да не ги занимават, точно обратното: винаги гледат да ги заинтригуват към нещата, които правят възрастните и намират начина.

Изпратихме някоя друга снимка на близките, поговорихме си по скайпа и се отправихме към колата. Бяхме огладнели, а и искахме да хванем залеза от къмпинга. По пътя към колата Боби видя стотинки по земята и аха да ги вдигне, те залепени :).

Успяхме да се качим навреме и да хванем залеза

Някои се наслаждаваха на залеза с бира в ръка

Други с таблет в ръка :)

Нощта

Вечерята

Оттук на татък пътуването започваше да става леко импровизирано, без точна яснота какво, кога и къде. Общо взето, искахме да минем през Ефес и Троя, но нямахме яснота за спането. Утре напускахме къмпинга и не знаехме къде ще спим, но имахме палатка в багажника, което решава проблема :). След вечерята реших да помоля собственика на къмпинга да ме насочи към друг къмпинг около Ефес. На гугъла излизаше един къмпинг Дерели около Ефес, човекът каза, че би трябвало да работи, макар и извън сезона. Решихме да се пробваме на следващия ден :). Измихме зъбите и се метнахме в палатката. Лека нощ!!!

Всички снимки от Pamukkale тук: http://www.tonyco.net/pictures/Turkey_Trip_2017/Pamukkale/

Към Ден 7