Този ден се очертаваше да бъде доста дълъг. Станахме в 3:45 ч., за да може да се оправим и в 4:30 ч. да сме пред хотела. Днес беше кулминацията, черешката на тортата или там както искайте го наричайте - полет с балон над Кападокия. 
Температурите бяха ниски, не съм гледал колко, но около 0 градуса. Дойде бусът да ни вземе, провериха ни имената и се понесохме към следващия хотел. Бусовете са огромни, от най-големите като Mercedes Sprinter и VW Crafter, само дълги бази. Как ги караха в тези тесни улички, та и обратни завои с много маневри правеха от време на време, направо не е истина. Закараха ни някъде извън града, където имаше и закуска на шведска маса.
След кратката закуска ни натовариха в бусове, като според имената в съответния номер бус
Ние летяхме с Istanbul Baloons
Когато пристигнахме, балонът ни беше надут и готов за излитане. По принцип ги карат на едни ремаркета, събарят коша да легне, с един огромен вентилатор започват да надуват балона и пускат горелките така, че да се загрява въздуха. Така постепенно балонът сам се издига и изправя коша. Всеки балон си има екипаж: един пилот, който управлява балона и няколко човека наземен екип, който се грижи за всичко, свързано с излитане кацане, надуване и прибиране на балона. Нашият кош беше за 16 души с 4 секции за по 4 души. Товаренето става със стълбичка, няма вратички.
След като се качихме в нашата секция (ние тримата и една тайландка), ни дадоха инструкции, има колани и дръжки в коша, при аварийно кацане каква позиция трябва да заемем в коша, като Боби ми казаха, че трябва да е в мен и като се сгънем на пода го държа с моето тяло. Реално кошът е доста здрав, направен е от стоманени тръби и дори да почне да се търкаля по земята, ако си в правилната позиция и се държиш добре за коланите така, че да не изпаднеш, не трябва да има проблем. Трябваше да сме във въздуха при изгрев слънце и нямаше много време, за това след инструкциите излетяхме веднага. Страхотно бързо издигане и много плавно, реално е бил загрят добре и е вързан за земята с въжета. В момента, в който го освободиш, излита като тапа нагоре. Набрахме за отрицателно време много голяма височина, но за кратко. Комуникацията с наземния екип тече по радиостанция. Имаше и монтирана на балона камера GoPro, но ние си имаме наша и не желаехме да плащаме допълнително за запис от тяхната. Та ето ни щастливи във въздуха.
Два усмихнати балона се готвеха за излитане
И още много
Гледката е спираща дъха и невероятна
Пилота
Безбройните балони над Кападокия преди изгрев слънце, красота
Спуснахме се в ниското, като балонът летеше толкова близко до скалите, че си представях как духва вятър и ни забива в тях
Но пилота си беше майстор и си знаеше работата
Горелката
Слънцето започна да се показва иззад скалите
Стана светло
И сянката на балона ни
Времето беше с нас и полетът продължи над час, всичко зависи от силата на вятъра.
Време беше да се приземяваме, ето я и нашата платформа. Комуникираха с пилота, за да установят предполагаемо място, където може да се спуснем, но пак сме зависими от вятъра.
Тайландката от нашето каре
Установи се, че няма да може да кацнем там, където искаме и джипката запрепуска към следващото място
Минахме от другата страна на пътя, тези джипки по черния път ги карат сигурно със 100 км/ч ремаркето отзад подскача като за световно
И там не стана, пилотът спусна балона и след като се установи вече в някаква по-стабилна позиция, зависна на около 2 м от земята и се обади да дойдат
Прекараха платформата така, че кошът да може да стъпи на нея, реално е много тежък и няма как на ръка да го натоварят, трябва самия балон да кацне върху ремаркето.
С помощ от наземния екип го наместват внимателно и пилотът го спуска още малко.
Отваря клапата, за да изпусне топлия въздух и да свие балона
Започнаха да го връзват, за да стане малък и на вързопче, върху ремаркето се товарят кошът и сгънатият балон
Слизането от коша става без стълба, стъпва се в отворите на коша и така си помагаш при излизането
Чакаше ни безалкохолно шампанско на финала
Боби пред спадащия балон
И аз и Боби
Пилотът отваря шампанското
Наздраве за успешния полет
Получихме грамоти, че сме летели накрая
Всички снимки от полета с балон тук: http://www.tonyco.net/pictures/Turkey_Trip_2017/Cappadocia/Balloon_flight/
След полета бусът ни върна по хотелите. Беше рано, около 8 - 8:30 ч., така че хванахме втора закуска в хотела. Малко релакс и към 10 ч. дойдоха да ни вземат за Зеления Южен тур.
Тигърчо пътешественик отново е с нас, къде без него.
Първата ни спирка беше панорамата, на която вече бяхме ходили предната вечер и от която се виждаше Goreme. Понеже беше сутрин, сергиите бяха отворили и имаше доста старинни джунджурии за продан.
Боби търка стара газена лампа и чака да се покаже духът хаха, че да му изпълни някое и друго желание
Боби с Тигър
Вили
Тигър кацнал на едно дърво
Запознахме се с Ефе, с когото бяхме комуникирали само по мейла до този момент. Много приятен човек и знаещ всичко в региона. Следващата ни спирка беше отново подземен град Derinkuyu.
Ефе с очилата и синьото яке.
Ето ни вътре.
Ефе този път ни разказваше кое къде и как на английски език. Така е по-интересно, отколкото ако си сам и си четеш от книжка.
Боби по стъпалата надолу.
Тунел.
Това е било място, където са били разпъвани пленниците, мъжа който демонстрира как са били оковавани, е от Нова Зеландия, с жена му пътуват вече 3 месеца и това им е последната спирка преди връщането им у дома. Пътуват само с обществен транспорт навсякъде, обиколили бяха половин Европа и Турция за финал.
Един коридор водеше до гробището, влязохме да го видим, но имаше само това.
Вдясно входа към коридора.
Стъпала
Приключихме с тура и се показахме навън на светло.
Боби държеше да се снимаме с Тигърчо пътешественик.
Натоварихме се в буса и потеглихме към каньона.
Пристигнахме в Ihlara Canyon.
Това, което прави уникална долината, е древната история на нейните обитатели. Целият каньон е с решетъчна структура, подземни жилища покрити с камъни, църкви от византийския период, построени от гърците в Кападокия. Местни хора са били принудени да напуснат района и да се преместят в Гърция през 1923 г.
Поради голямото количество вода и скрити места в долината това е било първото място, където са се заселвали първите християни, избягали от римските войници. В долината Ихлара има стотици стари църкви във вулканичните скални пещери. Това е най-дълбоката и най-дългата долина в Cappadocia.
Поехме по стълбичките надолу.
Първо посетихме Agacalti (Църквата под дърветата).
След църквата следваше разходка през каньона.
Интересно дърво, направено за децата
Трон
По пътеката
Река Melendiz
Ефе си хареса Боби и Боби си хареса Ефе и двамата перяха напред, даже не ги виждах накъде са. Това, което ми направи впечатление е, че си комуникираха на английски език и Боби се справяше доста добре, даже формулираше сам въпроси, които задаваше на Ефе.
Настигнахме ги при едно кафене
Мегха от Индия също си хареса Боби
Ето ни и нас с Вили
И тримата
И едно селфи на цялата група
Продължихме покрай прекрасната река
Наляхме си изворна вода за из път
Вляво имаше една скала, цялата с гнезда за гълъби.
Ние бяхме за Блисърма
Имаше ресторанти с ей такива беседки в реката, където може да си починеш и да пийнеш чай.
По пътя срещнахме двама младежи на магарета
Време беше за обяд и стигнахме до ресторанта ни, Ефе дава указания на Боби къде да се настани.
И ние си имахме беседки в реката
Боби на единия мостик
И с Вили си полегнаха да починат, докато дойде храната
За Боби кюфтенца с ориз
За мен балък (риба) с ориз
След като хапнахме реших и аз да се опъна малко
Вили, Боби, Наима(от Алжир) и Мегха почиват
След като хапнахме и починахме, следваше манастира Selime. Натоварихме се отново в буса и поехме.
Аз нещо бях задрямал и по едно време чувам силно възклицание от всички и се разбуждам. Оказва се, че от един завой изкача един в насрещното, нищо ново под слънцето, съответно сме почти на челен удар, и онзи за да го избегне излита в нашия банкет и така някак си се разминаваме :). Пристигнахме в чудния манастир.
Едно от най-неочакваните изненади в Кападокия е прекрасният скален манастир в Селиме, в края на долината Ихлара, на 28 км от Аксарай. Селиме е дом на хетейските, асирийски, персийски, римски, византийски, данишменски, селжуки и османски цивилизации. Един от най-важните аспекти на крепост-манастира "Селиме" е, че там са обучени много водещи духовници. Тук също се намира военното седалище на региона. Макар че манастирът датира от 8-и и 9-ти век, стенописите в структурата датират от края на 10-ти и началото на 11-ти век. Изображенията включват Възнесение, Благовещение и Майка Мария.
Манастирът също така съдържа квартали на монаси, голяма кухня и дори конюшня за мулета. Стените на камерите са били украсени със стенописи, но малко от тях остават. От пътя има кратко, но предизвикателно изкачване на стръмен и хлъзгав хълм до манастира. По пътя към манастира първо минавате през подобен на тунел коридор, който е бил част от пътя на кервана от камили. Керваните от камили са идвали в Селиме за почивка, тъй като там е имало голям пазар. Камилите са допускани до централната част на манастира.
И в манастира
Изглед към пътя
Из манастира
Боби на фона на пейзаж от междузвезни войни, оттук Лукас е взаимствал идеята за къщичките на джедаите във филма.
В горната част на манастира има крепостна структура, чиито стени и окопи са все още видими днес. Той също така включва някои тайни проходи, серия от усукващи, все по-стръмни скални стълби. В манастира има и двор. Това е мястото, в което са провеждани важни религиозни и военни срещи.
Продължаваме през тесните отвори.
Боби тества отвора
Мегха
Боби на врата, снимката е от Мегха
И на балкона
Селимейският манастир е най-голямата религиозна сграда в Кападокия с църковна катедрала. Вътре в катедралата има два реда скални колони. Тези колони разделят катедралата на три части. Размерът на църквата е удивителен. Колоните и арките на църквата, отрязани директно от туфата в Селимейския манастир, все още носят знаците на различни поколения, които някога са я заемали. Изоставените икони от ранните дни могат да се видят по-ясно, но подробните стенописи, рисувани по-късно, едва се виждат в годините на сажди, които покриват повърхностите от времето, когато турците са използвали помещението за готвене.
Огромно помещение
Отново селфи на групата
След манастира следваше посещение на работилница и магазин за бижута което мен не ме влече. Камъчета и дрънкулки за много пари някак си не е като за мен :). Врътнах едно кръгче вътре и излязох да чакам групата на вън с Боби. Той и без това се въртеше като пумпал и си представях как събаря нещо и после плащаме много пари :). Оттам се пренесохме в долината на гълъба Pigeon Valley (Guvercinlik vadisi).
Долината на гълъба е разположена между Гьореме и Ухисар и е идеална за разходки, тъй като терена е сравнително лесен. Името идва от хилядите къщи на гълъби, които са били издълбани в мекия туф от древни времена. Въпреки че те могат да бъдат често срещани в Кападокия, те са най-многобройни в тази долина. Те са издълбани навсякъде, където е имало свободно пространство, включително изоставени пещерни къщи и църкви. В Кападокия гълъбите отдавна са източник на храна и торове. Появата на химически торове е намалила използването на тора от гълъби. Въпреки това някои фермери все още поддържат гълъбарниците си, защото настояват, че репутацията на Кападокийските плодове като най-сладки и най-сочни в Турция се дължи изцяло на гълъба.
Оставяш 1 лира и взимаш една чашка с храна за гълъбите, Боби се забавлява доста.
Ефе хвърляше едно шише с вода да изтропа и да ги стресне и те излитаха след което пак се връщаха.
След като свърши храната, Боби тичаше нагоре-надолу за да гони гълъбите.
И за финал статуя на гълъб.
Всички снимки от Зеления тур тук: http://www.tonyco.net/pictures/Turkey_Trip_2017/Cappadocia/Green_Tour/
С това приключваше турът и бусът ни откара по хотелите, като се разбрахме, че на другия ден по същото време ще ни вземат за другия тур.
Пооправихме се малко и решихме да обикаляме да търсим някъде другаде да ядем. Разхождайки се, минахме покрай агенцията на Ефе, който беше на работа въпреки късния час. Поприказвахме си, оказа се, че няма жена и деца и явно за това е на работа. Попитах го за заведение и той ни препоръча едно при негов приятел, каза да кажем, че той ни праща. Така и направихме една малка кръчмица, поръчахме си турска мусака.
След вечерята имах желание да направим нощна разходка за нощни снимки, но Вили каза, че е изморена, нарамихме статива и апарата и отидохме само с Боби. Нека ви представя нощното Goreme.
Качихме се на хълма, на който бяхме първия ден, нямаше никой освен нас и видяхме това.
На връщане срещнахме един супер маркет с уникалното име, "Келеш маркет" :)
Продължихме към хотела ни
Ето го и него през нощта
Вили не спеше, когато се прибрахме, но в крайна сметка след банята всички по креватите и край.