Разстояние за деня 570 км. Цяла нощ вееше и се будех постоянно. Само Боби спеше като пън и нищо не му пречеше. По едно време даже излязох от чувала, за да махна колчетата, които подпираха навеса пред входа и да го закопчая с циповете, тъй като много шумеше от вятъра. На сутринта детето беше добре, аз се подадох навън и видях... какво видях? Облаци, силен вятър, море, пустош :). Излюпихме се, в този вятър, който не стихваше цяла нощ, нямаше много какво да се моткаме. Боби влезе в колата да играе на таблета на завет, аз се заех да събирам багажа. Който ходи често на палатка, знае колко трудно се събира багаж при наличието на силен вятър. Изкарах овлажнените дюшеци и чували на скалите да съхнат. Събрах останалите неща и точно се канех да събирам палатката и гледам едни крави атакуват плажа, баш през скалите, на които съм сложил дюшеците. Едвам сварих да ги събера, за да не ги прегазят. След тях един пастир и ми се усмихва и маха с гегата :) това пусто и диво място изведнъж ми се стори, не чак толкова пусто и диво хаха. Кравите продължиха по бреговата ивица - на плаж ли отиваха, къде ли ? :)
С мъка сгънах палатката, като загубих в пясъка повече от половината колчета :). Върху равния бетонен покрив на една шахта край плажа навих спалните чували, всичко беше мърляво и едвам ги изтупах от пясъка, явно си бяха за пране :). Набутахме всичко в багажника и се молех на границата да не кажат пак: „Изкарвай всичко,“ защото този път нещата бяха насипни и хич нямаше да е добре да ги вадим и прибираме. GPS-ът ни прекарваше по пряк път към главния и реших да го следваме, даже на едно място видях асфалт и си казах, че сме се набили по черния път, като е имало асфалт. Стигнахме до него и поехме. Гледките са впечатляващи.
На фона на черния път изведнъж перфектен асфалт с маркировка, знаци, всичко както трябва
Минахме покрай едно гробище в нищото, но направено много добре и охранителни камери със слънчеви батерии, поради липсата на захранващ кабел. Подминахме и него и викам: „Брей, какъв хубав асфалт, къде бъхтихме по тези пътища?“ и точно си го помислих и – изненада:
Мигам и не мога да повярвам на очите си: маркировката свършва и следва кален път с коловози, стига бе. Оказва се, че има някаква отсечка, примерно от 5 км, с направен перфектен асфалтов път, която обаче не се свързва никъде с друг асфалтов път, а само с черни пътища. Айде обратен завой и към добре познатия ни черен път :)
Ето така изглеждаше черният път
В едно село попаднахме на това биче :)
Излязохме на главния път, който минаваше покрай Дарданелите и се отправихме в посока нашата граница. Пътят бе перфектен навсякъде: две ленти в посока, никакви грижи. Бързо стигнахме до границата, нямаше голяма опашка, някъде за 15 мин минахме турската част. Спряхме на фриишопа да заредим с прясна баклава :) аз се заредих и с едни нови джапанки, за които Вили каза, че според нея са на много ниска цена. На мен ми се видяха скъпи, но имах нужда от такива, та ги взех :). Вили се зареди с цигари. Отправихме се към нашата граница и там също нямаше много опашка. Стигнахме до митничаря, поиска да отворя багажника - вътре бомба паднала, хаха. Пита само: „Имате ли нещо от фриишопа,“ казвам: „Да“ и показвам торбата 2 стека. „Ооооо, нямате право.“ Овапцахме я пак, януари вече ни конфискуваха цигари с Боби на немската граница и се бях напарил, викам си – „Пак ли.“ Не пуша, все за друг са цигарите и все го отнасям аз. Вика ми имате право на много по-малко, но излезе весел и разбран човек (за разлика от немците) и каза айде днес е празник на труда, ще ви пусна без глоба Направо не повярвах :). Размина ни се и този път :). Оттам нататък е ясно: 300 км магистрала в Булгаристан, както казват турците, до София. Закарахме Вили до тях и след това се отправихме към нас. Нямаше време кога да се оправя багажът и по-голямата част остана в колата.
В заключение от това приключенско пътешествие мога да споделя, че Вили се държа перфектно за човек, който не беше спал никога на палатка. Боби потвърди приключенски дух, явно се е метнал на мен. За мен самия това беше наистина страхотно изживяване, като гледах да се съобразя със спътниците ми и да не им вкарвам прекалено екстремни преживявания. Само два месеца по-късно ми предстоеше да изживея истинско приключение по моя си начин и да си получа нужното ми за годината :). Турция за мен си остава една прекрасна дестинация с хубави и сърдечни хора. Самата държава е необятна и откъм природа невероятно красива. Много пъти съм ходил там и винаги има какво ново да видя.
Благодаря на вас, читателите, както и на спътниците ми за отделеното време и до нови срещи!!!
3D снимки можете да свалите от тук: http://www.tonyco.net/pictures/3D/Turkey_Trip_2017/