Ден 8, M10 или пътят Москва - Санкт Петербург - 21 Юни 2014 г., разстояние за деня 709 км. изминати за 11 часа, температура между 8 и 13 градуса.

Денят Х.
Станахме рано към 6:00 ч. и потеглихме около 7:00 ч. Трябваше да се измъкнем по-навреме от Москва, преди да са се събудили Москвичите и да ни атакуват :). Пътят известен като М10 е най- натоварения в цяла Русия. Има доста писано за този път, филми по Дискавъри и т.н. Бяхме доста подготвени от към информация за този път и психически настроени за тежко пътуване. Общо взето се оправдаха очакванията. Първо трябва да спомена, че пътя е доста тежък и не е за хора със слаби нерви или начинаещи шофьори. Има безброй различни препятствия, които те дебнат отвсякъде и през всичките 700 км. трябва да си нащрек и с много повишено внимание. Задръстванията са километрични и изчакването е в рамките от минути до часове, трябва да ти държат нервите особено, ако си с кола. През тези 700 км. има много голям брой светофари и ако не се внимава може да стане тежък инцидент. Трафика е подобен на Цариградско шосе в пиков час, само че вместо коли има тирове и така 700 км. + светофарите. Малка част от пътя, някъде първите 50 - 100 км и последните 50-тина са двулентов път, което не ви спасява от задръстването разбира се, но придава малко комфорт при пътуване с мотоциклет. По-голямата част от пътя е с по една лента в посока, разбира се лентите в Русия не са като лентите в България, в една лента могат да се съберат две коли доста на близко една до друга. За да има все пак някакво движение пътя на доста места е съставен от три ленти, като се редуват две в едната посока, след което стават две в другата посока, това обаче не е регламентирано като точно разстояние, гледах си километража и се опитвах да засека през колко метра се редуват и забелязах, че се променя дистанцията, няколко пъти засякох по 1 км. двулентов в посока, след което засякох 600 м и т.н. всеки път различно. Има доста знаци кога свършва твоя ред за изпреварване и ако се съобразяваш с това успяваш да се прибереш на време в твоята лента, ако си ербап и решиш още малко да минеш леко през насрещното, което се случва в БГ, вероятността от челен удар свързан със смърт е около 99 %. Затова казвам, че трябва да сте със стабилна нервна система и да не предприемате необмислени рискове. Руснаците са много по-дисциплинирани шофьори от нас и не видях никой да кара през насрещното или да пресича непрекъсната линия, така че ако не карате по български няма да имате проблеми с това. Тези допълнителни ленти за изпреварване, при натоварения трафик от тирове са почти неизползваеми дори и с мотоциклет, тъй като тировете незнайно защо в тези участъци се изпреварват един друг и не те пускат да ги минеш. Докато те се изпреварят и то свършил участъка, в който можеш да изпреварваш. С мотоциклет е доста изкушаващо да тръгнеш на тройно изпреварване особено като това с тировете ти се е случило през последните 10 възможности за изпреварване от твоя страна и при това, че изглежда доста широка лентата, но не го правете ще загинете на място. Не знам какви са ограниченията за камиони в Русия, но тировете перкат доста бързо 100 - 110 км/ч, което не е особен проблем ако караш след тях, не като нашите да се влачат с 60 - 80 км/ч. Има безброй отбивки, които приличат на допълнителна лента за изпреварване, и ако не внимавате, че е отбивка и го помислите за лента за изпреварване и тръгнете има вероятност да загинете при сблъсък с някое превозно средство, което е на отбивката за завой или е срещу вас на отбивката за завой. По пътищата в Русия почти никъде няма знаци за ограничения и трябва да се съобразявате с табелките дали е населено място или не. В населените места или на кръстовищата скорост по-голяма от 60 - 70 км/ч е чиста Руска рулетка.
Потеглихме по проспект Мира.

Подобно на булевардите в Одеса, които бях видял предната година и тук средната лента се редуваше дали да е отворена към центъра или на обратно в зависимост на къде е по-големия трафик, като се обозначава с висящ над нея светофар.

Пътят преминава през доста градчета и селца. Къщите във всички села са еднотипни дървени. Срещат се както добре поддържани, боядисани в свежи цветове, така и напълно изоставени наклонени на една страна и дори паднали.

Спряхме на една бензиностанция BP да заредим и да похапнем нещичко. Мене ми се беше разлепило малко гуменото уплътнение за визьора на каската, та си купих клей да го лепна :).

Наближихме Вышний Волочек и пътя премина в една лента, задръстването почваше сигурно 10 км. преди градчето. Никой обаче не се ръгаше и не караше в насрещното. Малко се ръгаха офроуд от дясно по банкета, ние обаче типично по български леко леко почнахме да се изнасяме през насрещното и покрай осевата линия, доста опасно начинание като се практикува с повече от 5- 10 км/ч. Из между колоната се подаваха най-различни превозни средства, които в правото си се мъчеха да пресекат на право или да завият на ляво. Колите и камионите в колоната оставяха дупка винаги, когато има малки улички от които да излизат други МПС. За това като изпреварвах по осевата линия, като видя, че са оставили дупка спирах, леко се подавам напред и ако няма никой продължавам и така десетина километра сигурно. Имаше много случаи да излизат коли и ако просто си караш с 10 км/ч. без да спреш там където са оставили дупка следва удар с тежки последствия, тъй като си се включваха доста бързо колите и бяха много учудени как има мотори в насрещното :). Както вече няколко пъти споменах никой не кара през насрещното движение. Отново причината за километричното задръстване беше светофар в центъра на градчето. Далаверата със светофарите е, че ако успеете да се измъкнете най-отпред и потеглите преди тировете пътя доста километри напред е чист без движение, тъй като предната порция тирове са се изнесли на предходното зелено :). Тогава вече спокойно можете да си изпреварвате на съответната лента, която ви се пада за изпреварване на трилентовия път.
Стана обед и спряхме да хапнем в едно крайпътно заведение.

На нас ни остават само още 22 км. до хотела, но запътилите се за Мурманск имат доста път :). До момента не бяхме виждали указателна табела за някъде с четирицифрени километри.

Хотелът реално е разположен на първият етаж на огромна жилищна сграда. Обособен е с отделен вход, като има контрол на влизащите и излизащите. Петя влиза, вътре да види как стои въпроса с резервациите, и се бави доста. Излиза по едно време, нещо не са получили от букинга резервацията и има проблем, каза ли и, че ще ни настанят някъде за една вечер, после ще ни местят. Бе някаква тотална неразбория, но казаха че няма да ни оставят да спим на улицата :). Фози пък беше си запазил някакъв хостел на около 3 км. от нашия хотел. Бяхме си активирали роуминг на руските телефони предварително за да може да имаме връзка и в Санкт Петербург, тъй като в момента в който излезеш от Московска област вече си в роуминг :). Фози замина да търси хостела, ние си свалихме багажа в една стая, в която ни бяха настанили временно. Хотелът беше доста приличен, чист и сравнително нов, бе перфектен за парите си. След като се по разсъблякохме излязохме да търсим платен паркинг за моторите. Петя беше проучила, че има 3 паркинга в района (според инфо от хотела), но на гугъл мапса бяхм открили само два. Отиваме на най-близкия паркинг, и човека казва няма места. От там се изнасяме на следващия, който се пада на една гола поляна, точно след края на последния жилищен блок. Там казват „Имаме места, обаче мотори не вземаме“. Момчето пазач, казва „Ей там отвън е телефона на шефа, обадете му се, ако каже, че може ще ги вземем“. Звъннахме на Вилиан в Москва и го помолихме той да говори с човека, за което съдействие сърдечно благодарим. Вилиан говорил с шефа на паркинга и ни се обажда да докладва, че не искал да взима мотори щото може ли да ги откраднат, ебаси платения паркинг. Казал му обаче че наблизо имало друг, на който сигурно ще ги вземат. Да, ама как да го намерим. Пускаме GPS-a и гледам най-близки паркинги и тръгваме, да но ни заби между блоковете при някакви подземни паркинги частни, след това ни закара на паркинг „для грузовиков“ (камиони). Вярно имаше такъв паркинг, но само за камиони и не сме питали даже. Тръгнахме по проспект Космонавтов, на който трябваше да е въпросния паркинг и зад един автосервиз изскочи платен паркинг. Влизаме там и Петя се качва на една вишка, където седи един дядо охрана да пита дали вземат мотори. След малко се подава от вишката и казва дай талона. Аз я питам вземат ли мотори, и тя отговаря „не знам, дай талона“ хаха е как така ? Давам талона, при което дядката гледа талона и казва добре ще ги вземем, хаха. То какво се оказва, дядката стар бандит и неще да отговаря на въпроси без документи хаха. Тя го питала „мотори взимате ли“, а онзи вика „дай да видя документите и после ще говорим“. Хаха, и така няколко пъти :). Направихме уговорка, че нашия мотор ще е за 4 нощувки, другия за 3 нощувки, тъй като Фози беше решил да стои само два дни в Санкт Петербург и после да ходи да кара из Естония и да се срещнем по пътя навръщане нейде. Дядката даде някаква бележка и слязох в сервиза, на който имаше и автомойка (автомивка) да платя таксата. След като имах всички документи и платена такса се нави да ми вдигне бариерата и да вкарам мотора на паркинга. През това време се обадих на Фози по телефона и казвам идвай бързо, че едвам сме намерили паркинг ама как му обясних къде да дойде още не знам :). Паркингът беше на около 20 мин. пеша от нашия хотел и на около 40 мин. пеша от неговия, но избор имаш ли, нямаш. Намери го Фози някак си паркинга и при него същата процедура, дай документи после ще говорим хаха, аз бях платил предварително и за двата мотора, та поне не чака бележка ами като му оправи документите вдигна бариерата и хоп вътре. Беше станало някъде привечер, но си беше светло, тъй като по това време са белите нощи в Санкт Петербург. Разделихме се с Фози, като ние бяхме решили да ходим до центъра с метрото да потърсим едно бюро, където продават Санкт Петербург Пас, нещо като Лондон Пас и Париж Пас, за който е запознат. Петя беше сметнала, че с пасове ще ни е по-изгодно, тъй като в тях имаш включени определени музеи, както и корабчето до Петергоф в едната посока, нощна разходка с корабче и няколко пътувания с метро. По този начин беше направила сметка, че ще спестим малко пари от входни такси. Тези в хотела доста ни се учудиха, че имаме сили да ходим до центъра толкова късно след такова пътуване хаха. Хотелът е разположен в края на града, но метростанцията е на 10 минути пеша и придвижването е удобно. От същата метростанция тръгват и автобуси за Царское село. Тръгнахме към метрото като по пътя оглеждахме квартала, нещо подобно на Люлин и Младост в София, само дето блоковете са много по-високи и красиви, всичко е чисто и добре поддържано. Имаше един алпинист на един по-стар блок, който замазваше фугите между панелите, което при нас не се прави и после защо падали панели. Ето ви малко снимки от квартала, в който се бяхме настанили.

Хванахме метрото от станция Звёздная, не си взехме карти за пътуване, тъй като плана беше да купим пас и в него имаше карта за пътуване с метро заредена с няколко пътувания. Оказа се, че в Санкт Петербург не е като в Москва и няма билетчета ами дават жетони за пътуване :). Купихме си по един жетон и се пуснахме по ескалатора. Слизаме долу и изненада няма релси, брех викаме си къде ли е са релсите, сигурно това е междинен коридор. Да, ама не - гледаме има някакви ниши с метални врати и хората се подпират в ъгъла. По едно време се чува приглушено пристигане на влакчето и почва да ни светва, че влакчето спира точно срещу тези метални врати и заедно с вратите на влакчето се отварят и тези врати, и се получава мултигазария :), все едно сте в асансьор с автоматични врати. Това допринася комфорт за пътуващите, тъй като не те духа въздуха който се получава от налягането, което създава влакчето, и шума от пристигащо и заминаващо влакче е много по-слаб. По-долу можете да видите клипче за какво иде реч.

Отидохме на Московский вокзал и започнахме да търсим туристическо бюро, в което според информацията в интернет се продават Туристически пасове за Санкт Петербург. Решили сме да си вземем такива вместо да плащаме входни такси за всеки обект по отделно. Идеята е да ги купим вечерта, защото на следващия ден бюрата отварят в 10.00 ч., а ние не искаме да губим време.
Резултата - разгледахме гарата, площад Востания и не открихме въпросното бюро. Прибрахме се без пасове. Не знаехме, че и на следващия ден няма да успеем да се сдобием с тях.

Слязохме си на нашата станция Звёздная и между луксозните ЕПК-та лека по лека се озовахме пак в хотела. Понеже имаше проблем със стаята и ни бяха настанили в по-луксозна, от колкото си бяхме резервирали се разбрахме, че ще ни преместят на другия ден ама по обяд. Нас това не ни устройваше защото цял ден щяхме да сме навън, и се уговорихме, че ще сложим всичкия багаж в административното помещение, където в неделя няма хора, и като се върнем вечерта ще си вземем багажа и ще го пренесем в новата стая. Лека нощ!

Кратко видео от деня можете да свалите от тук във FullHD 1080p :

Към Ден 9