Отново ни предстоеше голямо трамбоване като за последно :). Станахме пак овреме, закусихме и потеглихме към станция Звездная. Хванахме метрото до станция Горьковская. От там се насочихме през Александровский парк към Петропавловската крепост. Имаше интересна плоча на пътеката. Трябваше да пресечем Кронверксая набрежная и по моста да влезем в крепостта. Река Кронверкский проток и вливането и в Нева. Река Кронверкский проток и вливането и в Нева и Троицкий мост. Река Кронверкский проток. Троицкий мост.
Влязохме в Петропавловска крепост.
През 1703 г. Петър Велики поставя основите на първата крепост на Заешкия остров. От този момент нататък малкият шестоъгълен остров се превръща в център на Петербург. Най-интересна забележителност тук е Петропавловската крепост. Тя е издигната само за една година (1703-1704 г.) като отбранително съоръжение по време на Северните войни срещу Швеция. Към вътрешната крепост водят Петровските врати. Те са изработени по проект на швейцарския архитект Доменико Трецини. Най-интересната атракция на крепостта е Петропавловския събор. В този храм са погребани Петър Велики и управляващите след него руски владетели.
През Невските врати са минавали затворниците, преди да бъдат екзекутирани. В Трубецкия бастион, днес е уреден музей. Освен експозиции, включващи затворнически униформи, тук могат да се видят и килии, чийто смразяващ облик от дореволюционната епоха е възстановен съвсем достоверно. Тук е бил синът на Петър Велики – Алексей; тук излежават присъдите си писатели като Фьодор Достоевски и Николай Чернишевски; похитителите на Александър ІІ; по-възрастният брат на Ленин – Александър, който се опитва да убие Александър ІІІ.
Петропавловски събор.
Паметник на Петър I.
Монетния двор.
Поредната опашка, на която ще се наредим, но първо да посетим бастиона и след това :).
Трубецки бастион.
Ето и малко изглед на килиите.
Ето една от луксозните.
Изолацията на килиите.
Мивка и тоалетна в килиите.
От обикновените килии.
До всяка килия имаше списък на хората лежали в този бастион.
Коридор.
Казанчетата за тоалетните са в коридора, а не в килиите.
Карцера.
Азбука използвана от затворниците да общуват помежду си, почукванията по стената се интерпретирали в букви.
Дворът на затвора.
Банята.
Наредихме се на опашката за църквата и влязохме.
Гробовете на руските императори и князе.
Иконостасът в Петропавловския събор.
Гробът на Екатерина II Велика.
Гробът на създателя на града, Петър I Велики.
Екатерининский придел с гроба на Николай II.
След като успяхме в огромната навалица да разгледаме подробно църквата излязохме пак на разходка в двора на крепостта и се насочихме към панорамата.
Върху част от крепостните стени по дървени мостове е организиран маршрут за разходка "Невска панорама". От тук се разкрива великолепна гледка към Нева, Дворцовия и Троицкия мост, Адмиралтейството, Исакиевския събор и др. Разбира се е платено и то доста дебело.(Кликнете върху снимката по- долу ако искате да видите панорамата в пълен размер.)
Ето още от това което видяхме отгоре.
Троицки мост.
Зимния дворец, Адмиралтейството и Исакиевския събор.
Ростральная колона и Централен военно-морски музей.
Пристана.
Невска врата.
Вътрешния двор на крепостта.
Ето я и самата панорама.
Телевизионната кула.
Куполите на Спас на крови.
Ето ни и нас на фона на Нева.
Всички снимки може да разгледате тук.
http://www.tonyco.net/pictures/Russia/StPetersburg/Nevska_panorama/
С панорамата приключихме с крепостта и се отправихме към Крайцера Аврора по Петровска набережная.
Минахме през Троицкая площадь.
От Петровска набережная се виждат много хубави гледки и разходка по нея си заслужава.
Ресторант - фрегата Благодать.
Санктпетербургска джамия.
Литейный мост.
Летний сад.
Прачечный мост.
Сградите по брега на Нева.
Домът на Петър I, първата постройка в Санкт - Петербург - лятно жилище на Петър I от 1703 до 1708 г.
Облаци над Нева.
Фонтан пред Нахимовское военно-морское училище.
И стигнахме до крайцера.
Построен в Санкт Петербург между 1897 и 1900 година, Крайцера Аврора взема активно участие в Руско-японската война от 1904-1905 година. По време на Октомврийската Революция от 1917 г. „Аврора” е дала знак с бял пушечен изстрел за започване на атаката на Зимния Дворец, тогавашната резиденция на временното правителство. Корабът е грижливо реставриран и понастоящем се използва като открит музей и тренировъчен кораб за кадетите от близкото Нахимовско морско.
Първо си мислихме, кой пък ще иска да влиза да гледа това желязо, но се оказаха много повече желаещите от очакваното и опашката отново километрична. Имаше табелки кога е влизането, беше през 1 час, разбира се като се наредихме не успяхме да влезем на първия транш от хора, та се наложи да чакаме около час и половина. Имаше един младеж и много странно рекламираше екскурзия на крайцера Аврора, за която ние чакахме всъщност. На самия крайцер не се разхождаш свободно, а те води екскурзовод, който ти разказва доста интересни неща на руски. Оказа се, че ако не ви се чака си плащате на младежа повече пари от нормалния вход и влизате като се събере група без да чакате. Ние си изчакахме и входа беше сравнително малък. Освен това им бяха свършили билетчетата за фотоапарати и пускаха да се снима безплатно.
Вече сме на борда.
Масите висят от тавана, за да не се разливат чашите и чиниите при люлеенето в морето.
2 в 1 - спалня и столова.
Умивалник.
Още от музея вътре в кораба.
Снимка на един от капитаните на кораба в рамка от части от кораба ударени от снаряд.
И още...
Бау.
Реката видяна от кораба.
Всички снимки от Аврора можете да видите тук.
http://www.tonyco.net/pictures/Russia/StPetersburg/Kraitser_Avrora/
Вече бяхме изгладнели зверски и се върнахме на пряко до Троицкая площадь. Задръстването на моста беше подобаващо.
На площада в някаква административна сграда гледаме табелка "Столовая", решаваме да влезем. Удар от тотото, вътре невзрачен стол на самообслужване от соц време, цените съвсем нормални за първо, второ и трето и уникално вкусна автентична руска кухня, облизахме си пръстите. След като се нагрухтяхме подобаващо решихме, че е време да си хванем метро от станция Горьковская до станция Сенная площадь. От там пешачката с помощта на GPS-а се отправихме в търсене на следващия музей по плана.
Лампите висят директно на жиците.
И ето намерихме го Централен музей на комуникацията А. С. Попов. Това е един от най-старите научно-технически музеи в света. Основан е през 1872 г.
Музеят представя уникална колекция проследяваща развитието на комуникациите.
Музеят се помещава в построен през 18 в. дворец за канцлера на Руската империя князя А.А. Безбородко.
Ето и малко от експозицията.
Пощенски кутии.
Как са доставяли пощата.
И с Руска тройка.
И пеша.
И други екзотични методи.
Сметачни машини.
Генератор на електричество.
Фотоапарати.
Телеграфи.
Лаптоп Тошиба от 1990 г.
Телефонни централи.
И хендс фрии, за телефониската :).
Телефони.
Десният модел е добре познат на поколенията у нас ползвали улични телефони.
Богата колекция от радио лампи.
Първата в света радио лампа с водно охлаждане.
Колко хитови модели вече са в музея.
Между другото се оказва, че първата мобилна роуминг система е пусната между Москва и Санкт Петербург от Nokia. До преди това не е било известно това чудо на техниката роуминг.
Пейджъри.
Магнетофони.
Касетофони и магнетофони.
Аудио уредби.
Авторадио.
Грамофони, и машина за запис на грамофонна плоча.
Видеокамери.
Подобни имаше в БНТ на времето си спомням.
Телевизор, на който кинескопа сочи на горе и се гледа отражението в огледало.
И най-различни интересни телевизионни приемници.
Рубина кърти.
Телевизионна видео игра.
Любителски видеокамери и видео-магнетофони.
Така е изглеждала учрежденска телефонна централа в сграда.
Цялата експозиция можете да разгледате тук.
http://www.tonyco.net/pictures/Russia/StPetersburg/Telecommunication/
Краката ни вече малко се бяха поизморили, пък имахме и доста пътувания в картите за метрото за изразходване и си хванахме метро от станция Адмиралтейская до станция Невский проспект. От там пак ни очакваше пешеходен маршрут.
Тези безкрайни ескалатори в метрото направо ме уморяваха много, и накрая реших да се повозя 3 мин седнал.
Спуснахме се покрай Набережная канала Грибоедова.
Насреща се виждаше красивата църква Спас на крови.
Храм „Възкресение Христово“, дословно Храм „Спасител на кръвта“, (на руски: Храм „Спаса на Крови“) е построен на мястото, на което император Александър II е бил смъртоносно ранен през 1881 г. От там идва и името на църквата - "Църквата на нашия спасител върху пролятата му кръв".
Както вътрешната част, така и външната са украсени с невероятни мозайки, проектирани и изпълнени от най-изтъкнатите руски художници от това време – Васнецов, Нестеров и Врубел. Интересен факт е, че въпреки очевидно руският и облик, нейният главен архитект, А.Парланд, не е руснак по рождение. Външният вид на храма напомня Московската църква „Св.Василий”. Много фрагменти от интериора са изпълнени от различни видове яспер, родонит и мрамор, а кубетата са покрити със скъпоценни камъни.
Църквата е невероятно красива и впечатляваща отвън. Предполагам отвътре също е впечатляваща. За съжаление не успяхме да влезем. Пристигнахме в края на работното време, имаше малко опашка, но касата затвори двама човека пред нас.
Карети, чакащи някой да ги наеме.
И кабрио.
Опашката на касите, на която трябваше да пристигнем 2 минути по-рано, за да успеем да влезем.
Всички снимки, за съжаление само отвън на църквата, може да видите тук.
http://www.tonyco.net/pictures/Russia/StPetersburg/Spas_na_krovi/
Минахме през Михайловский сад, и си взехме по едно сладоледче.
Михайловски дворец, в него се помещава Държавният Руски музей.
От там покрай река Мойка.
След което по Первый Садовый Мост.
Михайловский замок.
Канал Лебяжья канавка, съединява река Мойка и река Нева. Вдясно е Лятната градина.
До Паметник Чижик-Пыжик. Това е най-малкият паметник в Санкт Петербург. Висок е 11 см. и тежи 5 кг. Има вярване, че като си намислиш желание и хвърлиш монета, ако монетата се задължи при паметника, желанието ще се сбъдне. Имаше доста желаещи да си пробват късмета.
Чижик-пыжик, где ты был?
На Фонтанке водку пил.
Выпил рюмку, выпил две —
Закружилось в голове.
Продължихме разходката покрай река Фонтанка.
Пантелеймоновский мост над река Фонтанка.
Идеята беше да влезнем да се разходим из Летний сад. На всичко бяхме проверили работното време предварително. Но въобще не се сетихме, че парк може да има работно време и неработен ден. Така за съжаление не можахме да се разходим в Лятната градина. А общо взето беше избрана за завършек на Санкт-Петербургската обиколка. На следващата сутрин си тръгваме.
В близост беше Марсово поле с вечния огън и решихме поне него да видим щото няма работно време :). По пътя мернахме мераклии в карета.
Ето входа към Марсово поле.
Ето го и самото него.
Изгледи от Марсово поле.
Троицкий мост.
Спас на крови.
Вечен огън на Марсово поле.
Михайловский замок.
Ясно беше, че пребиваването ни в Санкт Петербург беше за наше най-голямо съжаление към своя край. Спуснахме се по Набережная реки Фонтанки до станция Невский Проспект, от където щяхме да си хванем метро за станция Звездная, но нека за последно да ви покажа прелестите покрай реката.
Аничков мост и Дворец Белосельских-Белозерских.
Аничков мост.
Аничков мост, Невский проспект и вдясно Дворец Белосельских-Белозерских.
Невский проспект.
Паметник на Екатерина II.
Всички снимки от улиците, реките, каналите и метрото можете да разгледате тук.
http://www.tonyco.net/pictures/Russia/StPetersburg/Ulicite_kanalite_metroto/
Хванахме си метрото. Машиниста или беше пил или го мързеше да гледа щото автомата който съобщава спирките не работеше и ония нещо си мрънкаше под носа и направо се сцепихме да се хилим, и така на всяка спирка. Предлагам ви да го чуете сами и да се посмеете.
Напазарувахме си вечеря в супермаркета до хотела. Супермаркета, в който всеки ден пазарувахме наподобяваше на нашата Била, даже цветовете бяха подобни. Имаше много интересна система за съхранение на багаж. За разлика от нашите където слагаш една стотинка и ти освобождава ключа, там беше високо сложна електроника. Натискаш едно копче, онова почва да плямпа на руски, след което отваря автоматично една от свободните вратички и ти изплюва една бележка с баркод, след което си поставяш багажа вътре, затваряш вратичката и пазиш бележката. След като приключиш с пазаруването, отиваш показваш на един баркод четец бележката и ти отваря точно твоята вратичка след което този баркод вече не е валиден. След като хапнахме набързо в стаята легнахме да почиваме. На следващия ден ни чакаше пътуване до Латвия и трябваше да сме свежи. Като за финал ви предлагам да погледнете видеото по долу и отново за няколко минути да се пренесете в магията на Санкт Петербург във FullHD 1080p.