Един уикенд без мотори поради простата причина, че до там не могат да стигнат мотори (като изключим качените такива с кошницата по въжената линия). Тръгнахме събота сутринта към 8:30 ч. от София въпреки, че очаквахме влошаване на времето. Пристигнахме на Боровец към 9:50 ч. оставихме колата и се качихме на лифта. След 30- тина минути пристигнахме на Маркуджика, времето беше прекрасно нямаше облаци страхотна гледка. По един пикчър и тръгнахме посока х. Мусала Наближавайки хижата стигнахме входа на парка Стигнахме до сухото езеро хижата се виждаше вече, беше в много окаяно състояние полусрутена без ток и вода но въпреки това си бяхме запазили легла за нощувка. точно до хижата се строеше нова такава но до колкото разбрах от доста години много бавно напредва обадихме се на хижаря, че сме дошли по разтоварихме част от багажа и поехме по пътя към върха. По пътя имаше доста езерца много чисти и красиви водата кристална. Езерото в близост до хижата от горе Пътеката беше доста екстремна цялата в големи и остри камани изискват се доста добри обувки с дебела подметка с каквито ние не бяхме снабдени. Между камъните си течеше река от която имаше изведени чучури за наливане на вода, наистина доста вкусна е водата там В подножието на една скала имаше едно езеро толкова кристално чисто, че скалата се отразяваше като огледало в него цвета на водата беше син много наподобяващ този на вировете на Крушуна. кратка спирка за почивка а някой бяха и гладни Бяхме много близко до заслона под върха когато почнаха да се събират облаци ето и самия заслон буквално за минути картинката се промени точно като на рекламата на наденицата "балкана крие своите тайни" хахаха Наближавахме целта и продължихме въпреки облаците малко след като подминахме заслона почна да вали и извадихме дъждобраните. за най- голямо нещастие това беше най- тежката част от пътеката голям наклон тясна пътека камъни много внимателно трябваше да се предвижваме на горе защото стана хлъзгаво. Все пак стигнахме върха по премръзнали и развяхме знамето. Ето и ударната група ( аз съм в ролята на червената "синята" шапчица хахаха) А това е кошницата с която си качват до метеорологичната станция провизий (и мотори) хехе. горе изглеждаше нещо подобно паметника Станцията Пийнахме по чайче и влезнахме вътре да се сгреем GPS-а показваше малко по различни стойности от тези на табелката с височината Както си седяхме в станцията и гръмотевичната буря се усили и БАМ един гръм удари станцията светкавицата се движеше около нея по шините и се опитваше да се заземи човека горе заключи вратата и каза, че няма да излизаме докато не каже. Дойдоха още хора от долу и казаха, че гръмотевицата е слязла по стоманените въжета които спомагат да се катериш на горе. Започна да вали и доста силен град. положението не беше никак цветущо приличаше като онези по приключенските филми. Изчакахме още малко една група се подготви за тръгване и точно отваря вратата на станцията и бау една светкавица удря станцията и пак почва да се разхожда по шините, крачка на зад. Изчакахме още малко да се поуспокои но нямаше изгледи да спира и потеглихме. градушката ни барабанеше по главите ама какво да правиш тръгнахме лека полека на долу костенурки нинджа хахаха Езерото беше обвито в облаци а заслона ми се струваше като една точка В крайна сметка се добрахме до заслона и малката мотозонка държеше ледена топка през Август. така наречения заслон ледено езеро си заслужи името езерото наистина беше ледено продължихме в дъжда на долу към хижата. Пристигнахме и ни настаниха в едно бунгало на 50 метра от хижата което беше съставено от една стая с 8 легла и две стай с по 3 легла само да отбележа, че ток нямаше до бунгалото, за хижата имаше генератор който се пали само вечер за няколко часа. Вратите на бунгалото не се затварят и трябваше да ги подпираме от вътре със столче но въпреки това обстановката в това време беше доста уютна за разлика от тези които бяха си опънали палатки. ето и стаята отзаде се вижда вратата подпряна със столче след още няколко часа облаците се разкъсаха и нямаше и следа но в ниското се виждаше, че времето е лошо. запалихме печката в хижата и започнахме да си сушим дрехите и обувките все едно ги вадиш от пералнята. Тъй като беше празника на Рила вечерта се бяха събрали две туристически дружества Рилски Турист и Ботевградското туристическо дружество. Имаше планинарски песни, викторина в която се опитах да участвам но явно познанията ми по планинарство се оказаха оскъдни (може да се направим такава викторина на форумски събор много е интересно).За голямо съжаление цялото мероприятие започна с едноминутно мълчание в чест на хижаря на х. Мусала който е загинал Януари 2007 година от лавина, в момента хижата се стопанисва от сина му. Ботевградския клуб подари на Рилски Турист погача като специална благодарност за организирането на празника.
