Добро утро !!!Километрите за деня бяха 566.
Слънцето се показваше иззад хълма. Съзнанието ми беше леко замъглено. До този момент бях спал из камънаци и пущинаци, а сега се събудих насред една красива планинска гледка. Всичко бе зелено, музиката от планинския поток, до който си бях разпънал палатката, звучеше цяла нощ в главата ми.
Импровизираният простор, който бях си спретнал между две дръвчета, беше зает с последния чифт термобельо, което имах и кърпата за баня. Използвах слънчицето, за да ги напече и изсуши. Този ден бях решил да се кача до манастира Сумела и да го разгледам. Ето и неугледната ми сутрешна физиономия.
Исках да закуся и да се кача без багаж до манастира, който беше на 10 - 15 км от къмпинга. Влязох в ресторанта, за да търся някого, на когото да си поръчам закуска. Намерих в крайна сметка след дълго търсене персонал и воала!
Настаних се в близост до един контакт, за да мога да зареждам телефона и да пусна Wi-Fi-то. Оставих двата странични куфара и палатката, както и всичкия багаж, на къмпинга. Беше около 15 градуса, обух си късите гащи и метнах една блуза на гърба така и потеглих. Пътят в по-голямата си част е с перфектен асфалт, отново се наложи да спра на КПП-то на входа на природния парк и да платя такса. По вече познатия път бързо стигнах до паркинга пред манастира. Обърнах мотора в обратна посока и го спрях до ръба на пътя.
За моя най-голяма изненада, стигайки до началото на пътеката за манастира, отново се оказа, че не работи. Това беше прекалено, преминаха някакви вълни през мен и леко се ядосах. Пак ли? На сайта на манастира пишеше, че е отворен. Питах един от работниците, каза, че поне още 2 години ще го ремонтират. Не е истина, отново бих чукаси и път и не можах да го видя. Пратиха ме към едно параклисче, откъдето се бил виждал, ама аз от разстояние съм го виждал вече.
Ето го
Поне гледката към гората беше уникална
Разочарован, не си губих много времето и се качих на мотора и потеглих към къмпинга. Попътно спрях, за да щракна буйните води на водопадите.
Местността определено е пленяваща
Върнах се при къмпинга. Събрах набързо багажа и потърсих къде мога да си платя сметката. Събраха ми всичко - къмпинг, вечеря и закуска и платих общо. Сумата беше нормална, нищо фрапиращо.
Поех към Мачка, оттам Трабзон и хванах пътя покрай морето. За този ден нямах никаква представа къде ще спя, имах палатка и общо взето ми беше все тая. Карах нормално, без да бързам, по градовете си намалях. Пътят си се сучеше, на мене ми беше познато от миналата година и общо взето беше безгрижно. Тук-там по някое голямо задръстване, но не ме притесняваше. В един момент застигнах една турска Хонда CB500, натоварена порядъчно. Когато се изравних се с него, човекът ми махна и ми направи знак дали искам да пием чай, кимнах многозначително за „да“. Минах зад него и започнах да го следвам, не след дълго спря на една крайпътна отбивка със заведение.
Седнахме и се заприказвахме. Оказа се, че се прибира от Азърбайджан. Винаги много се радвам, когато се запознавам с нови мото-туристи от други държави. Разговорихме се, той си говореше перфектен английски и комуникацията вървеше нормално. Каза ми, че има 20 годишен син, който е в Истанбул, самият той обикаля околните държави (и не само) с мотоциклета. Реших да го разпитам за отношенията им с кюрдите, като му написах откъде идвам. Той ми обясни, както и самите кюрди, че няма проблеми между кюрди и турци. Всички тези турски части, разположени навсякъде в Кюрдистан, са там, за да пазят местното население. Както той се изрази, има шепа хора, които правят белите и са така наречените терористи. Отбор глупаци и една умна глава някъде от сирийската страна на Кюрдистан, която управлява глупаците и им казва какво да правят. Лошото е, че използват деца, като ги дрогират и агитират да носят оръжие и бомби в самоубийствени атентати. Този турчин е поредният, с когото говоря и е извън Анкара и Истанбул, споделящ, че Ердоган е умен човек и прави много за народа си. Според него нещата до 6 месеца в Кюрдистан ще приключат, защото се провеждат масови антитерористични акции и са разположени доста войски по границата със Сирия. Наистина мога да потвърдя, че положението надолу е доста спокойно. Казах му, че на няколко пъти, след като съм казал, че искам да ходя до град Ван, са ми правили знак, че ще ми отрежат главата. По този въпрос той каза, че мога да отида във Ван, просто в момента се провежда масирана акция за откриване на укриващи се терористи по частни къщи и войниците претърсват всяка една къща, случва се да има престрелки и не е безопасно. Също ще претърпя доста проверки там и биха могли да ме задържат, ако се усъмнят, което пък никак нямаше да е добре. От друга страна, като минавах покрай контролните пунктове на входовете и изходите на градовете, винаги когато помахам от мотора на тежко въоръжените войници и те ми отвръщаха с усмивка, нищо, че изглеждаха като от филмите за войната с бронежилетки, каски и т.н. аксесоари. Казах му, че нямам конкретни планове къде ще спя и че не бързам особено. Той ми предложи да карам с него до неговия град на 20-30 км и там да седнем в парка пак на чай, аз се съгласих и казах, че вече започвам да огладнявам, тъй като беше минало обедно време и ако може да има нещо за хапване. Почерпи ме чая, както обикновено, и потеглихме. Не след дълго се озовахме и в паркчето.
През улицата имаше заведение, поръчах си едно „пита“, нещо като пица, но с яйце, масло и сирене.
Хапнах, пихме по още едно чайче, направихме си една прощална снимка
Ориентирайки се към моторите, турчинът установи, че му няма спалния чувал, след което се сети, че го е забравил на една бензиностанция в Трабзон, което си е на 200-300 км оттук. Взехме си довиждане, благодарих за чайчето и приятния разговор и потеглих по пътя.
Красив е пътят
Трафик не липсва в по-големите градове
Аз си се завирам между камионите
Доста често и полицейски постове
И отново задръстване, малко бавно се пътува покрай морето, но е красиво
Около Самсун имаше и катастрофа, която създаваше сериозно задръстване
Пътят се изкачва над града и се открива страхотна гледка.
Спрях да си погледна GPS-а, чудех се къде ли да спя. Беше късен следобед. Сетих се, че предния път само врътнах набързо през Синоп, гледам 200 км и реших, че ако почна да подавам газ, може и да успея да се класирам навреме. Цъкнах на iGO офлайн навигацията, която ползвам, за да видя някой къмпинг в началото на града. Изскочи един и го зададох като крайна точка. Оттам насетне започнах да се движа като турчин, бързо и по техните правила. :) Сметнах, че горивото няма да ми стигне и се наложи да спра, за да заредя набързо. Имаше един малък OPET покрай пътя, спрях, сипах догоре, дойде до мен един възрастен човек и ме заговори на английски, откъде съм, накъде отивам, откъде идвам, обичайното. Поприказвахме, каза, че иска да ме почерпи нещо. Аз отвърнах, че няма нужда и че бързам да стигна на свечеряване в Синоп. Исках вода да си купя, той каза, че е от него, явно беше управителя, тъй като махна само на касиера да не ми таксува водата. Прелях в термоса един литър и другия половин литър го глътнах на един дъх, бях се дехидратирал нещо. Качих се и се изстрелях отново на пътя. Слънцето залязваше, а аз бях близко до Синоп.
Не след дълго се озовах на търсения къмпинг. Доста мизерен, но беше на входа на града и ме устройваше като местоположение идеално. Тук обаче беят беше един доста гнусен едноок турчин и доста мазен. Искаше ми двойно повече пари, отколкото е нормално за къмпинг. Казах му, че това не е добре и на всякъде ми взимат по 25 лири - не ще и не ще, голямо пазарене падна и на края склони на 40 лири, което са 20 лв. За условията, които предлагаха, бяха прекалено много, но избор нямах. Душове само със студена вода в едни бараки разбити, тоалетната и тя за нищо не става – абе, мизерия най-пълна.
Имаше обаче добър интернет до рецепцията. Това пък е плажът.
Реших да се цопна, за да се отмириша в морето. Явно нямаше как да си взема нормален душ. Водата беше пълна с медузи, ама толкова много не бях виждал през живота си. Една до друга, зачудих се дали е безопасно да се влиза. Огледах се, видях и други хора да се къпят и деца даже. Викам: „Влизам, пък каквото ще да става! Мечка страх, мен не.“ Нацопах се в Черно море от южната му страна. Не усетих да ме парят медузите, нямаше проблеми. Не стоях дълго, тъй като времето напредваше. Излязох, метнах си един леден душ в банята, не е сефте :) и си сложих къси гащи, тениска и блуза. Качих се на мотора и поех към крада. Спрях за кратко да щракна една снимка, гонех залеза и исках да се кача да го снимам над града.
Синоп е неголям град, на южното крайбрежие на Черно море, обкръжен от море и планини. Градът практически е изолиран от останалата част на Турция чрез планините Исфендияр (на турски: Isfendiyar) на юг, но има прекрасни възможности за морски връзки с други градове, разположени по турското крайбрежие.
Синоп е един от най-красивите черноморски градове. Има много легенди за създаването на града, но най-убедителната е, че градът е основан от гръцки колонисти, около 7 век преди н. е. Легендите говорят за това, че Синоп е роден град на великия гръцки философ – Диоген.
През 1853 година, градът става арена на Синопското сражение. В пристанището на града руският флот, воден от легендарния адмирал Павел Нахимов, унищожава турския флот, с което започва Кримската война.
Карах право нагоре, просто виждах къде е нагоре и карах натам, колкото се може по-направо. В един момент пътят стана черен, бързах за залеза и не ми пукаше. Давах колкото мога газ, моторът подскачаше навсякъде, предницата се поместваше като удари някой камък, аз бях по тениска и къси гащи - ако паднех, щях да си смъкна една голяма част от кожата на тялото на тези камъни. Стигнах успешно до върха на хълма, откъдето се виждаше и краят на залеза.
Моя силует
И изцъклената ми физиономия на ръба на една скала
Тук стана и нещо което не ми се беше случвало. Каската я бях подпрял на една друга скала и се търкулна, причерня ми. Имам около 100 000 км с тази каска и я пазя като очите си и ей на, сега се изтъркаля, надраска, визьорът и той малко пострада, абе кошмар. Щетите не бяха големи, но се подразних и ядосах, така става, като бърза човек. На връщане хванах по друг асфалтов път, който всъщност е главният и заобикаля отстрани, а не този прекия, черния, по който дойдох аз, :) имаше и готина гледка на нощния Синоп. Все едно Несебър, но в по-голям размер, в далечината се вижда стеснението, по което се стига до полуострова.
Спуснах се до центъра и паркирах мотора в една пряка.
Само заключих кормилото на мотора и сложих заключалката на диска. Определено има проблем с паркирането, дори за мотор. Гъмжеше от хора, красиво е. Има крайморски парк и е много приятно за разходка. Остатъци от стара крепостна стена. Не бях вечерял, но исках да взема нещо на крак, без да сядам, за да имам повече време да разгледам. Взех един дюнер и докато чаках да ми го приготвят, забелязах, че има корабчета за разходка и викачи. Взех дюнера и се метнах на едно
Потеглихме, цената беше около 10 лири.
Корабчетата са цветно осветени и порят водата ;)
Ето и други до нас
Брегът на Синоп свети много красиво и е чуден, погледнат откъм морето. За съжаление корабчето клатеше много и хубави снимки трудно ставаха.
Ето го и пристанището с крепостната стена.
По време на разходката мина един човек да събира пари, но на мен не ми взе. На слизане подадох 10 лири и хората се впечатлиха, че не съм местен и не съм си затраял, съответно ми благодариха. Аз поех по прекрасните улици на града. Спрях до една пейка, на която пишеше безплатен WiFi и USB изход, в който да се включиш и зареждаш :)
Цветни фонтанчета бликаха от земята покрай пътя
Много, много приятно градче за разходка - и миналата година останах с такова впечатление, само дето не можах да остана за по-дълго да го разгледам.
Сергийките, от които купих магнитчета
Крайбрежната улица
Стана към 23:00 ч. и се ориентирах към мотора. Върнах се до къмпинга, измих си зъбите и си легнах. Оставаха 2 дни до края на това приключение. :)