Събудих се рано, някъде около 5:30 ч. Спомних си за предния ден и колко куцо ми тръгна това пътуване. Започнах да се чудя как ли ще продължи, но предстоеше да видя този ден какво ще се случи. Принципно за себе си съм забелязал, че в началото нещата не потръгват добре, но винаги в последствие късметът е на моя страна и всичко си влиза в нормите, очаквах и сега така да стане, щом оцелях предния ден.
Днес по план трябваше да мина първата си точка: Каменния път. Малко ми беше напрегнато, защото този път е в класацията с най-опасните пътища в света. Доста познати и приятели го бяха минавали с мотори и никой не беше загинал, та опасен, опасен - колко да е опасен. Проблемът по-скоро произлиза от това, че е черен път, необезопасен, аз съм с тежък мотор и с не много добри умения за управлението му по черни пътища. Обаче обичам предизвикателствата и смятам, че човек трябва да се изправи срещу тях, да ги премине и преодолее, ако остане жив, става по-силен :) чувството, че си се справил с нещо трудно, е незабравимо. Както обичам да казвам, "Това, което не ни убива, ни прави по-силни".
Излюпих се от палатката и огледах мястото, на което се бях разпънал предната вечер.

Перфектното блато, и малка рекичка. Събрах багажа и се отправих по пътя да търся закуска. Беше раничко и щеше да се наложи да покарам повечко преди да закуся.

Стигнах до град Sivas, където спрях да заредя и да си направя сутрешния тоалет. Разбира се, най-добрата верига в Турция - OPET. Заредих и влязох да платя. Нетърпеливци да заредят, не чакат да махна мотора, ами направо с маркуча през него. :)

Преместих го след това и влязох да довърша започнатото. :) Градът се разбуждаше, GPS-ът ме караше по покрайнините, но реших да вляза направо към центъра, хем да го разгледам, а и да си взема нещо за закуска. Наистина изключително спретнат и красив град.

От тази количка на площада пред фонтана си взех дюнер с айрян, тъй като нямаше гьозлеме

Седнах на една от тези пейки в градинката да го изям

След това се завъртях още малко на площада, за да се полюбувам на гледката. Все още нямаше много хора, беше твърде рано.

Мотора го бях качил на тротоара около кръговото

В един момент спря една патрулка, изскочиха няколко полицая и започнаха да вършеят по площада. Първо натириха тези с количките, които продаваха дюнерите, да се махнат, после по-надолу някакви други продаваха други дребни неща и изгониха и тях. Леко се притесних, че ще дойдат да ме глобят, за това, че моторът е на площада, но нищо не ми казаха и набързо-набързо се натоварих и се изнесох. На GPS-а в телефона бях наредил на няколко етапа маршрута към Каменния път, защото картите в iGO-то не бяха много точни и често прекъсваше, не можах да си го направя на едно цяло. Общо взето го бях прегледал подробно и посоката ми беше ясна. Като за начало търсех град Divrigi.

Пътят продължаваше някъде ейййй там

Стигнах до града, реших да напълня резервоара догоре, тъй като следваше доста дълъг участък, в който нямаше къде да заредя. Бях се наиграл предната година така, та си знаех вече. :) На бензиностанцията в Divrigi младежите ме заговориха и държаха да се снимат с мен. :)
Малкия бензинджия

Големия бензинджия

И пичагата бензинджия, хахахахха

Не се бавих много, само си купих вода, а и те ми подариха една, да имам за из път. Наближавах Каменния път и нямах много време за губене. Нямах представа колко ще ми отнеме да мина през него. Продължих.

Ето ме и на разклона за Каменния път

Настилката стана от онази с едрите камъни, залепени на дзифт, не е лоша и доста по-добра от офроуд :)

Пътят се виеше в посока каньона на река Ефрат

Доста завои с изкачвания и спускания, общо взето се караше с 50 - 60 км/ч, не повече. Стигнах и началото на въпросния път, откъдето имаше ихубав изглед към реката.

Ето го и началото от север

Kemaliyeliler Tas Yolu (Каменния път) е един от най-екстремните пътища в света. Разположен в региона на Източна Анадола в Турция, той е изключително предизвикателен, има няколко тунела, а урвите от стотици метри са незащитени от парапети.
Пътуването до Kemaliye през каньона е грандиозно и може да ти изправи косата. Представете си един зашеметяващ див пролом в стръмни скалисти планини, тъмна зелена река, пъстри градини, гори, уютни каменни и дървени къщи, водопади, свеж планински въздух и сърдечни местни жители...
Пътят се промъква през скалите. Той свързва Kemaliye в централна Анадола с Divrigi, отдалеченото градче, което е близо до Sivas. Това е сюрреалистично: река и стени от скали от всяка страна. Този път е обявен за един от най-зрелищните пътища в света.
Този участък от пътя не трябва да се минава от начинаещи шофьори. Пътят и тунелите преминават през така наречения Karanlik Kanyon (Dark Canyon) - Тъмния каньон, скалист пролом, толкова дълбок, че слънцето едва прониква до дъното му.
Няколко поколения работят в продължение на много години с една и съща цел, 8-километровия път. Той е бил строен цели 132 години. Огромните скали са трошени с човешка сила и така са изкопани десетки тунели с обща дължина 4722 m.
Каменният път на Kemaliye е свързан с главния път Erzincan-Sivas, сега той се използва като туристическа атракция.

Трябва да се внимава, пътят е сравнително равен, така че се оказа по-лесно, отколкото си го представях. Моторът стъпваше добре по камънитеи рядко поднасяше. На места се налагаше да минавам по ръба на урвата, тъй като там беше по-малко каменисто.

Ей така е издълбана скалата на ръка, за да може да се преминава

Сукации

Настигнах една кола, която даже изпреварих в един от тунелите, толкова са широки

Обаче, когато се появи насрещна кола иззад някой завой, става неприятно

Когато изскочи бус, е още по зле, а и не спират, гледат да се наврат

Спрях на една дупка, за да снимам, спря и колата, която изпреварих, явно и те се наслаждаваха на гледката

Красив каньон

И безкрайните тунели

И още една кола

Остри завои в тунелите

Леко стеснение

Почти стигнах до края на пътя, там над реката има мост, по който минава нормалният път

Ето ме и на изхода от юг

Застанах на моста, за да направя някоя снимка

Докато щраках и си почивах, мина първо един малък бус и ме попита може ли да минат оттам. Казах: „Да, и по-големи минаваха“. Потеглиха хората. Аз се подмотвах нещо със статива и се появи една полицейска кола, спряха усмихнати полицаи и попитаха дали всичко е наред, казах "Да". Продължиха си по пътя. Не след дълго срещу мен се задава същият бус. Вдигам рамене многозначително: "Какво става?" Отвътре само махат с ръце колко е зле пътят. Всъщност не е толкова зле, но явно са се притеснили тези хорица и са решили да се върнат и заобиколят по нормалния път. :)

Заоглеждах се къде да ям, нищо не видях и паркирах мотора до една неработеща бензиностанция. Продължих пеша, попаднах на същите полицаи, които заварих на моста. Попитах ги за хапване и те ми посочиха едно заведение на 10 м от нас. Влязох вътре и си беше точно като за мен, бързо хранене с много и интересни манджи по избор, WiFi, чудесно. :)

Седнах да хапна вкусотиите и да разпратя някоя и друга снимка от каньона. Свързах се с Боби и майка му, които по това време бяха на нашето Черноморие. Отпочинах, с този интернет загубих повече от час, но заслужено. :) След като приключих, тръгнах към мотора, видях едно дюкянче с една хубава незабрадена, нормално облечена млада туркиня, реших да спра (не за да си я взема за жена) и да купя магнитче от това прекрасно място за спомен. Харесах си едно и тя ми посочи с два пръста, и аз вече като почти местен в Турция казвам "Ики лира" и тя се смеее. :) Чакаше ме още път, затова се запътих към мотора и потеглих. Пътят започва да се изкачва с много остри завои из планината, тесен и бавен, но пък гледки да искаш.

Тази къщичка беше построена на върха на една скала

И величествената река Ефрат

Слязох вече по-ниско, близко до нея

Ясно се вижда дзифтеният път :)

После пак нагоре

Стигнах до язовир Keban, тук по план трябваше да спя, но беше твърде рано, някъде около 16:30 ч. Явно бях напреднал повече от предвиденото, беше и неописуема жега - 36 градуса.

Седнах на едни масички с пейки да почина и да пийна малко вода.

Продължих по ей този мост, който пресича язовира.

Карах в посока Кюрдистан, приближавах Малатия, първия голям град в Кюрдистан. Започваше да се стъмва и трябваше да го подмина и да търся някъде да се разпъвам. Карах още малко и го подминах. Спрях на една бензиностанция да си измия зъбите и да си взема нещо дребно за хапване. Обядвах късно и реших, че този ден ще мина без нормална вечеря, само на боклуци от бензиностанцията. Хапнах някакви вафли, взех си и за вечерта и сокчета някакви. На бензиностанцията ме заприказваха пак местните и ме питаха откъде съм, за къде съм. :) Обясних, че съм тръгнал от София, минал съм през Каменния път и градовете преди него, питаха ме кой ден ми е, казвам втори, и те пак показват с пръст две, потвърждавам с глава хаха казаха ми, че съм смахнат хахахаха, пожелаха ми приятен път и така. :) Подкарах леко мотора и започнах да се оглеждам, само частни имоти заградени с телени огради или открити празни пространства, не става за палатка. Карах, карах, пък спрях да погледна на GPS-а няма ли някой водоем по пътя, да се настаня около него. Открих един не много далеч и по пътя, започнах да давам газ, тъй като скоро се стъмняваше. Стигнах до водоема, който се оказа поредният язовир Surgu Baraji. Приятно местенце, видях един черен път, който се спускаше доста надолу до водата, слязох пеш да огледам дали ще мога на другия ден да се кача и как е за палатка. Не беше идеално лошо и реших да се спусна с мотора. Лошото е, че имаше сравнително дълбок пясък, където моторът заиграва, но внимателно го преминах. По едно време един опел вектра се появи по черния път, махнаха ми и продължиха нагоре към главния път. Викам си дано няма повече :), слънцето почти се беше скрило и се заех бързичко да разпъна палатката.

Късния залез

Седнах да се полюбувам на гледката :)

Луната се показваше, точно както на Турското знаме, полумесец :)

Недалеч от мен се чуваха музика и гласове, бяха на около 300-400 м, също се виждаше и огън. Това беше първата ми нощувка на диво на територията на Кюрдистан, имаше си тръпка. Стъмни се, никой не дойде да ме пита к'ъв съм, що съм и се намърдах в спалния чувал. Денят беше доста приключенски и се чувствах страхотно. :) Заспах сравнително бързо, бях си и уморен все пак.

Към Ден 3