Един човек, един мотор, една планина - Кавказ. Заглавието на пътеписа показва точно това, което се случи. Замисълът беше такъв още от самото начало. Отдавна планината Кавказ ми е мечта и дойде моментът, в който трябваше да я посетя. Винаги съм искал да изживея дивото и неизвестното, без точно определен план, сам да се изправя срещу всякакви трудности и да се справя с тях, да съм откъснат от заобикалящия ме свят и да изпадна в неизвестност. Като семеен човек с две деца, винаги съм бил спиран да го направя, най-малкото, за да не нараня близките ми хора. През ноември 2015 година се случи най-лошото нещо, което ми се е случвало до момента в моя 37 годишен живот. Трябваше ми нещо, което да ми изчисти главата, да ми избистри мислите и да ме накара да се изправя и да продължа напред. Обичам рискованите предизвикателства, но винаги с мярка. Това, което не ме убива, ме прави по-силен. Дестинацията беше ясна, крайна точка Кавказ. Времето ограничено. Имах две седмици отпуска, като от тях исках да прекарам една със сина ми, а през другата да осъществя това пътешествие. Тъй като бяхме извън София първата седмица, голяма част от багажа трябваше да бъде подготвен и натоварен на мотора още преди да изляза в отпуска. Реално се прибрахме със сина ми следобеда на предния ден преди заминаването ми и имах съвсем малко време за довършителни дейности по багажа. Маршрутът минаваше през Турция и Грузия, за първите две нощи и последните две бях решил да спя на палатка край пътя в Турция, без конкретно местоположение, останалите нощувки в Грузия бяха планувани на къмпинги или квартири. Направих някакъв примерен маршрут, за да се ориентирам какви финанси ще ми трябват. Разбира се, впоследствие маршрутът беше многократно променян в движение. Тъй като исках да се откъсна от всичко заобикалящо ме, финансите бяха кеш, носех си кредитни карти с мен, но не исках да ги ползвам, освен ако не се наложи, за да не може да се следи къде съм. Телефон и интернет нямаше да се ползва, исках 8 дни да изчезна от всичко и от всички. Смених оттук грузински лари и турски лири, взех малко евро за всеки случай и левове. Нищо не съм резервирал предварително, само огледах някой и друг къмпинг в Грузия. Багажът беше общо взето стандартен за мен, като носех два модела спални чували, за ниски и високи температури. Техника: за навигация ползвах телефона в стойката на кормилото, като носех още два резервни, преносимия хард диск и таблет с OTG кабел, които така и не ползвах. Снимачна техника: Panasonic TZ-30 + статив и екшън камера SJ5000+. Има много видео и фото материал, който ще видите по-нататък в пътеписа. Постарах се да събера всичкия багаж по куфарите, като външно бяха само рейките на палатката в началото поне, за да мога да паркирам мотора и да не мисля дали няма да ми откраднат нещо. Взех талисмани от двете ми деца в мен и ги сложих в джоба на коженото яке, който ми се падаше отдясно до сърцето. От сина ми Боби на 6 г. взех първите му очила, а от дъщеря ми Ади на 17 г. взех една гривничка, която носи от много дълго време и им обещах, че ще им ги върна, когато се прибера. Времето беше малко, пътят много. Още ноември месец, когато го реших, знаех, че ще ми трябва много енергия за това предизвикателство, тъй като планувах доста сериозни дневни преходи, които завършваха с разпъване на палатка. Затова започнах да се подготвям 7 месеца преди пътуването физически. Исках да съм във форма и да не се чувствам изморен, започнах да спортувам по-активно: колело, тичане, домашен фитнес, промених си изцяло начина на живот и така след 7 месеца вече бях от 88 кг на 75 кг и в чудесна физическа форма, с доста повече енергия от преди. Бях физически и психически готов. Знаех, че ще се наложи да се реагира бързо и адекватно в сложни ситуации, да се взимат светкавично бързи решения. Самобръсначка реших да не нося, тъй като външният вид ми беше най-малкият проблем при това начинание, та предварително се извинявам за неугледния ми външен вид по снимките. Дойде денят, в който се прибрахме в София с малкия и започнахме по чек листа да отмятаме багажа, като Боби доста ми помагаше :).
След като отметнахме всичко, отидох до гаража, за да донатоваря куфарите. Всичко беше готово, моторът беше с нови гуми и масло, бях му направил тестово каране около 600 км предната седмица и не очаквах изненади, беше в перфектна форма.
Искам да благодаря на приятелите и роднините, които повярваха в мен и да се извиняза тревогите и притесненията, които им поднесох. Специални благодарности на Стоил (Stuman), който дойде вечерта преди заминаването ми да ме види и да ми пожелае приятен път.
Пожелавам ви приятно четене.