Ставайки сутринта установяваме, че мъглата си е все толкова гъста, както и предната вечер. Типично Исландско време. Насочихме се за закуска и разсънване към топлата столова. Мерна ми се на идване предния ден един водопад и планувах да се разходим до него, като кратка разходка из края на фиорда.
Запътихме се към водопада
Стълбите ни отведоха в подножието му
Ето и гледка към фиорда
После за да не се връщаме по същия път хванахме по една пътечка успоредно на пътя отдолу
И отново полянка с тези готини лилави цветя
И нещо като борчета
Пътечката е приятна за планинско бягане
Започнахме да се спускаме към къмпинга, път ни чакаше и днес. Местните хора си бяха украсили много приятно градините на къщичките
И Боби на стадиона
Училището на Seydisfjordur
Центъра
След обиколката без да губим време се натоварихме на кемпъра и потеглихме през мъглата. Отново трябваше да пресечем планината, този път и горе беше мъгла, но не чак толкова непрогледна като предната вечер.
Минахме на бързо през супермаркета. Вече знаехме какво да купуваме и бързо се справяхме с покупките. Когато пазарувахме по големи супермаркети забелязахме нещо интересно, в повечето случай касите са на самообслужване, а там където има служител на касата, касиерите са деца на около 16 години, почти не може да видиш възрастен на каса в супермаркет. Също и персонала който подрежда стелажите е съставен от деца. Днес първа забележителност ни беше най-големия водопад и най-внушителния Dettifoss, както и събрата му Selfoss. Очакваха ни около 25 км по черен каменист предизвикателен за шофиране път.
Карайки си по главното шосе до нас имаше огромни водопади.
Rjukandafoss
Продължихме по уникалния път
Времето се влошаваше
Но пък беше красиво с тези облаци
Следвайки GPS-а, наближавахме отбивката от главния път
Назъбения макадам се оказа 28 км, доста друсаше, започнаха да изпадат разни неща в багажното отделение.
Имаше на места големи камъни и трябваше да се кара много внимателно, за да не счупим колата
Стигнахме до паркинга на Dettifoss, ръмеше съвсем слабо, извадихме късмет. Още с пристигането, преди да отворим вратите се чуваше страшния грохот на водопада. От паркинга не се виждаше, тръгвайки надолу по пътечката пред нас се откри каньона на реката след водопада.
Ето го и него, Dettifoss в цялото му величие
Невероятно чудовище е този водопад
След Dettifoss се отправихме по каменната пътека към Selfoss, който е каскадно с Dettifoss и е преди него
Това е пътеката, маркирана с жълтите колчета
Реката с исполинските си камъни
В далечината вече се виждаше и Selfoss
Не е толкова внушителен като събрата си, но това как се стича водата от страни е впечатляващо
И моя милост пред водопада, не посмях Боби да го доближа толкова
Ето го и него, малко по-отдалеч
Времето започна да се влошава и освен вятъра започна и да вали. Скорострелно се насочихме към кемпъра. Следваха 63 км до следващата ни точка Hverir.
Тук интересното беше, че и планината и земята пушеха. Все едно бяхме в някаква пустиня, като под краката ни нещо се готвеше в бързоварката и всеки момент се очакваше капакът да излети, но виждахме само парата през вентилите 😁
Омърляхме се с кафява кал тъй като заваля сериозно. Едни японски туристи като ги стовариха от автобуса им раздадоха калцуни да си сложат на обувките и да не внасят кал в автобуса после. Ние се по изчистихме преди да влезем в кемпъра. На 10 км се намираше Krafla, малко езеро със синя вода.
Самото езеро не е нещо интересно, но е на върха на хълм от, който се виждаше геотермалната електроцентрала Krafla. Много интересно съоръжение, парата е прихваната с тръби от различни дупки в земята, които бълват пара и се отвежда до турбините, които пък от своя страна генерират екологично чиста електроенергия.
На 15 км в ниското трябваше да достигнем до пещера с геотермално езеро в нея, но преди това попътно нямаше как да не се отбием в открита геотермална баня с мивка 😁
Ето го и пушещото езерце със синя вода
Пещерата се намираше в един разлом, скалата се беше сцепила по дължина, та решихме да се разходим малко отгоре, къмпинга за нощувката ни беше съвсем близо
В далечината се виждат пушаците на геотермалната централа
Къмпинга Bjarg на брега на езерото Myvatn беше само на 4 км от пещерата, късно вече около 20 ч.
Самия къмпинг е много спретнат и педантично поддържан.
Времето обаче беше лошо, с превалявания и силен вятър, температура около 3 - 4 градуса. Паркирахме колата в близост до рецепцията. На Гугъл стрийт вюто се виждаше като реклама един Форд Бронко паркиран точно отпред, и така много лесно се ориентирахме, тъй като жълтуркото се вижда от пътя.
Влязохме в къщичката пред форда, където е рецепцията. Там ни посрещна едно младо момиче и един възрастен човек, първо реших, че му е дъщеря, но в последствие се оказа, че е от Унгария и е дошла да работи сезонно. Дядката обаче беше невероятно педантичен човек, явно и собственик на къмпинга и плътно зад нея следеше какво прави и и даваше акъл за абсолютно всичко. За голяма наша изненада се оказа, че това място не разполагаше с пос терминал и плащанията се извършват само кеш. Няма интернет, нищо няма. На въпроса ми към педанта има ли интернет, ми беше отговорено, че имат природа и нямат интернет, интернет имало на всякъде. Тук излезе лек проблем, тъй като бяхме за две нощувки на този къмпинг и малкото кеш пари, които бях сменил щяха да заминат почти всичките. След доста дълга процедура по оправяне на документите си платихме. Имаше топли геотермални бани на корем безплатно, но помещението за хранене беше закрито без отопление, съответно студ 3 - 4 градуса вътре. Имаше обаче геотермална мивка вътре. Преди да напуснем рецепцията попитах дали знаят нещо за колела под наем, бях проучил, че има на 300 - 400 м от къмпинга. Дядото каза, че и те дават под наем, но нямали като за Боби, за другите трябвало да работят, но не знаел точно. По план на следващия ден трябваше да обикаляме с колела Миватънското езеро, прогнозата хич не беше добра обаче, но щяхме да го мислим на следващия ден. Бяхме гладни, та се впуснах да приготвям за хапване. Исках да сваря яйца да имаме за закуска и геотермалната вряла вода от чешмата доста помогна, защото директно пълня такава в тендждерата и после по-бързо завира на малкия газов котлон. Бяхме взели и готвени манджи готови полуфабрикатни. На опаковката пишеше, че ако няма микровълнова или къде да се стопли, може да се сложи във вряла вода цялата опаковка преди да се разпечати и така да се стопли. Веднага ме осени гениалната идея да пусна чешмата да тече вряла вода върху тях и без това има колкото искаш такава извираща от недрата на земята. Докато нямаше други хора в столовата беше добре, но се появиха и започнаха да искат да ползват мивката, все пак успя да се стопли яденето. В столовата дойде един човек, възрастен с велосипед и палатка, сам обикаля. Каза, че заради лошото време вече няколко дни е на този къмпинг и не мърда. Мястото наистина е много хубаво, но с това време... За следващия ден беше планувал с автобуса да ходи до двата големи водопада, на които бяхме и ние по-рано през деня Dettifoss & Selfoss. Обясних му за какво иде реч и за 28-те километра по черен път с камъни, до там автобус не ходи. Каза, че щял да слезе на разклона от, където започва черния път и да си хване стоп до водопадите, оптимист. 🙂 Хапнахме, след което се накиснахме в парещата баня, ох баня ох кеф. 🙂 Време беше да лягаме, очакваше ни дълъг следващ ден.