Рано станахме както обикновено, около 7 ч. не сме дошли на другия край на света да спим. 🙂 Къмпинга още спеше. Ето колко близко до водопада бяхме паркирали Отидохме на топло да си направим закуска, днес се облачеше. Хапнахме и сме готови за подвизи. Водопада до, който спахме се казва Gljufrafoss Невероятен е, разположен в една цепнатина на скала На около 400 - 500 м от този водопад беше и другия голям водопад, който ни беше в програмата Seljalandsfoss Приближавайки се все повече до него, осъзнавахме колко е огромен Невероятен Пръските от него се усещаха на десетки метри Има възможност да се мушнеш под него Нямаше много време за губене и се отправихме към първата точка от ден 3, отново водопад на 29 км от последния. Облаците и пейзажа бяха невероятни. Фермичка 🙂 Ето ни и на паркинга на Skogafoss. Има трейл пътека по поречието на река Skoga, доста дълга и решихме да хванем по нея първо. Започва със стълбище. Поглед от върха на водопада Тръгнахме по поречието, перфектна пътека за тичане и много красива Каскади да искаш Планините в далечината са покрити с лед и сняг И още от каскадите по реката Пътечката Реката Аз 🙂 Боби, величествен заедно с планината зад гърба му Каньона Птички в каньона Върнахме се обратно по пътечката и слязохме за някоя снимка в подножието на водопада, но честно казано трейл пътечката ми хареса повече.Добро утро под звуците на водопада 🙂
На 11 км от водопада беше паркинга от, където се тръгва за останките на самолета DC-3, катастрофирал на плажа преди много години.
Паркирахме нашата Косатка до едни други Куковци с Русалка 🙂
Разстоянието от паркинга до останките на самолета е около 3.5 км, равен каменист терен. Бяхме решили да тичаме това разстояние и обратно, като посветихме това тичане на Миглена, която в края на същата седмица щеше да тича 4-тото си Витоша 100 км.
По този така маркиран с колчета "път" се движи и един монстър шътъл бус, ако не ви се ходи пеша, може да го наемете срещу съответната сума
Студенко си е с вятъра, но ние се сгряхме
Виждат се вече останките на самолета, ние с Боби сме големи любители на авиацията и това е интересен момент
Боби приближава останките
От DC-3-то не е останало много, а вятъра, песъчинките и всякакви други атмосферни условия постепенно отнемат и това, което е останало от самолета
Някой се качваха и върху фюзелажа
Ето го и Боби в кабината, представете си колко е тясно вътре
Щракнахме по някоя 3D снимка и потеглихме обратно
Когато се разминаваш с шътъла е хубаво да си от подветрената страна, иначе рискуваш камъните и пепелта които вдига да те връхлетят
Тичайки на обратно и взирайки се в земята, за да не се препънем в някой камък мернах едни ключове от Дачия Дъстер под наем
Имаше и регистрационен номер, та го взехме и решихме, че ще търсим колата на паркинга. Намерихме я, но хората ги нямаше, явно са го загубили на отиване към самолета. Отидохме при шофьора на шътъла да го питаме дали да не го оставим при него, той обаче реши да отключи колата и да го остави на таблото.
Следващата спирка беше Dyrholaey на 16 км
Имам чувството, че тук винаги времето е лошо, колкото и пътеписи да съм чел за това място, всеки пише колко е силен и студен вятъра и все в лошо време. От фара се вижда скалата и черния плаж
Хич и не се застояхме тук и тръгнахме към Reynisfjara, плажа с черния пясък който е под фара. Ходи се с кола и е на около 20 км, тъй като се прави лека обиколка.
И интересните скали, тип "Майнкрафт"
Морето се вълнуваше
Мястото е невероятно
Силуета на Боби на скалите
Времето напредваше, а и този ден беше доста натоварен от към забележителности, затова потеглихме към каньона Fja?rargljufur на 80 км от последната точка. Бяхме чели статия в интернет, че каньона е затворен, защото имало концерт на Джъстин Бийбър там и след това имало наплив от туристи, та за да го опазят го били затворили. Стигнахме и се оказа, че няма такова нещо и си е отворен за посещение.
Следващата точка беше водопада Systrafoss на 11 км от там. Не е нищо особено, но има хубава почти вертикална пътечка нагоре.
Качихме се до върха да видим от, къде почва да се стича водата
Ето от тук тръгва
Гледката от високо е много добра
Всъщност има езеро отгоре, и водопада тръгва от него, езерото се казва Sysravatn
Слязохме обратно внимателно по каменните стълби
На 13 км от водопада се намираше скалната формация Dverghamrar, бяхме единствените там
За това място се носи легенда за джуджета които живеели там, чак не знам къде биха могли да живеят.
Стана късно и се отправихме към къмпинга за нощувка, той е в подножието на Skaftafell, небето по-пътя беше уникално.
Вътрешна кухня нямаше, само баните са вътрешни и тоалетните, мивките са външни но с топла вода в изобилие. Харесахме си една от малкото пейки с масички и се настанихме там за вечеря
Боби рацъкваше таблета
И воаля, вечерята е готова
Кеф
До нас беше паркирал един кемпър с готин надпис
Точно това е, което обичам, без ограничения.
След като хапнахме и измих съдовете, прибрахме всичко и се запътихме в посока рецепцията. Там в едни тоалетни имаше контакти и се включихме да се позаредим малко. Междувременно се хващаше и WiFi от рецепцията, та поцъкахме. Стана пак късно, а си бяхме изморени след този интензивен ден.