Очертаваше се поредния дъъъълъъъг ден изпълнен с невероятни приключения :).
Станахме отново в 7:00 ч. и с Петя излязохме да търсим нещо да напазаруваме за сандвичи и за закуска. Трябваше обаче да вземем и нещо за вечеря, тъй като се очертаваше да се приберем след 19:00 ч. и магазините щяха да са затворили вече. Платеното паркиране е до 19:00 ч., та не е проблем колата да стои пред квартирата за през нощта без да се плаща. Сутрин обаче от 8:00 ч. става платено и трябваше да се изнесем преди това, за да не отнесем някоя глоба. Слязохме в пекарната да вземем топли закуски и хляб и след това се запътихме към халите.

Рибарския щанд обаче работеше и затова решихме да си вземем някаква риба за вечеря, която Петя щеше да приготви. В Martigues едната вечер си напазарувахме риба от един голям супер маркет, като тогава искахме местна риба и момчето ни препоръча такава, и понеже затваряше магазина ни даде и няколко транжирани котлета риба тон, понеже трябвало да я изхвърли иначе и като бонус :). Тук решихме пак да пробваме нещо екзотично и си харесахме риба-монах (monkfish).

Плаши нали :). Оказа се, че се яде само опашката от тази риба и човека ни я изчисти и транжира, както се полага. Докато той чистеше рибата снимах Петя с копие от риба меч :).

Тоя монах ни излезе доста солено, нещо от рода на 25 - 30 евро :), дано поне да беше вкусен. Междувременно беше отворил и един щанд с плодове и зеленчуци и спряхме да пазаруваме на него. Цените не бяха никак добри, и една сърдита лелка като и заговорих на английски и тя говореше идеално, но ми се скара и ми обясни как тук сме във Франция и трябва да говорим френски, а не английски :). Явно в този град английския е мръсна дума и трябва да се избягва. Купихме си някакви плодове и зеленчуци за много пари и се върнахме в квартирата. Определено нямаше да посещаваме халите за напред.

И се натоварихме в колата, преди да почнат да глобяват :). Днес щяхме да се потопим в Африканска атмосфера :). Не далеч от града, в който бяхме отседнали се намира Африкански резерват Сижан.
Reserve Africaine de Sigeanе частна зоологическа градина, разположен на брега на Средиземно море между Narbonne и Perpignan, в град Sigean, покрай басейните, разпръснати на брега на Languedoc. Резервата има над 3800 животни (над 2 000 птици, 900 бозайници и 900 влечуги) от най-малко 160 различни вида. Разположен е на площ от 300 хектар.
Резерватът е разделен на две части. В първата се обикаля с кола като животните са свободно пуснати. Втората част се обикаля пеша и е под формата на класически зоопарк. Има и изградени кътове за пикник.
Заставаш на портала директно с колата и без да слизаш си купуваш билетите. Цените са доста солени, за четиримата платихме 116 евро вход. Дават ти карта и почваш да караш като на сафари :). Нашето Сандеро беше точно за тази цел и изглеждаше леко повдигнато като за такова място :). В последствие като се замислих, ако отидеш там без кола, реално няма да видиш почти нищо. Ако си с мотор няма как да разгледаш защото няма да те пуснат вътре поради опасност някое животно да те нарани.

Заредил съм видеорегистратора на телефона да снима постоянно, отделно Петя пускаше и по някое друго клипче с фотоапарата и малко по-късно ще ви покажа какво съм монтирал и ще ви разходя виртуално из парка заедно с нас, за да придобиете по-ясна представа за какво говоря.

Един щраус дойде да ми каже здрасти.

Антилопа Импала.

Биволи и антилопи.

Sable antelope.

Зебри - Grevy's zebra, бяха няколко вида. Тези са с тесни ивици. По-натам има и с широки ивици.

Ивичесто гну.

Жирафи.

Приличаме ли си :).

Азиатски черни мечки, на тях нямаме много хубави снимки, но имаше предупреждение при тях да не се спира и да не се отварят прозорците.

При лъвовете си има рекичка, караме и се оглеждаме къде ли се излежават лъвчетата.

Ето го един мъжкар, къде се е изтъпанил под дебелата сянка.

Женската е от другата страна.

Придремва сладко, само да го погалиш. Но и тук имаше предупреждение да не се спира и да не се отварят прозорците.

В участъка с лъвовете има многобройни табели с указания да се внимава много и да не се отварят прозорците. Там където почиват стои една баничарка Citroen C15 с човек, който ги наблюдава да не нападат посетителите. Ако се преместят някъде и той се мести с тях. Баничарката беше потрошена от всякъде, почти нямаше здраво място по нея, мигачите и липсваха, страшна работа. Предполагам, че е имала близки срещи с лъвовете често :). По-късно във видеото ще видите за какво говоря. Излязохме от лъвовете и продължихме по маршрута.

Бяхме близо до местата за пикник и затова спряхме да си изядем сандвичите. Освен нас имаше и други любители на храната - щъркели и пауни, които идваха до масите и взимаха от ръка каквото им дадеш. До момента не бяхме виждали щъркел да се приближава толкова близо. По-късно в клипчето ще видите как точно се хранят.

Подхвърляйки им храната също я хващаха.

И пауните взимаха храна от масите.

Починахме, хапнахме, жегата беше страшна, чувствахме се все едно сме в Африка наистина. Следваща спирка камилите.

След камилите, магарета които почти всеки е виждал :).

И дойде време на африканския слон, нещо огромно, само си мислях, че съм виждал слон :). Точно до клетката му имаше табела на която се разясняваха разликите между индийския и африканския слон, явно тези "малките" слончета в софийския зоопарк са индийски.

Придремва горкия.

И се полива с пясък.

Заобиколихме клетката им.

Попаднахме в едни като вишки за наблюдение, трябваше да се виждат отсреща маймуни, но ги нямаше.

Стигнахме до едно затворено помещение с бебета крокодили.

Следваше коронован жерав.

Crested porcupines.

Щъркелите гнездяха там горе.

Много пернати на острова.

Отново жирафчета, този път си имаха къща с размери :).

Този е на трите метра.

Ето ги мама, кака и Боби на фона на жирафчетата.

А ето ви и виетнамско прасе.

И едно бременно.

Боби на фона на жирафчетата отгоре този път.

Хиеново куче.

Видяхме и кенгуру, аз си го представях някак си по-голямо.

След кенгуруто се минава по един мост и отгоре се вижда гора в която трябва да са гепардите, минахме напред назад по моста няколко пъти и няма гепардите и това е. Точно щяхме да си ходим и ги мернах как лежат между дърветата, доста камуфлажно.

Ето го и острова от високо.

Бяхме обиколили целия парк и решихме прощално да се завъртим отново през лъвовете. Те се бяха изместили и баничарката, която ги пази съответно беше заела друга позиция.

Всички снимки от резервата тук: http://www.tonyco.net/pictures/Family_trip_2015/Reserve_Africaine_de_Sigean/

Бяхме набрали много жега, Боби отново мрънкаше да ходим на плажа и след финалната обиколка на лъвовете се изнесохме директно към плажа на Gruissan.
Този плаж беше най-добрият за цялото ни пътешестване. Огромна ивица, не и се вижда края в двете посоки, повече от 5 км, а най-интересното е, че и навътре от брега към водата ивицата е също огромна. Пясъкът обаче е мокър и твърд по цялата ивица, няма го типичния парещ светъл пясък. Въпреки широката ивица, пясъка си се запазва мокър незнайно как.

Има място за всички, даже не е пълен до дупка, има капацитет за няколко хотелчета на първа линия :).

Народ много, но не е пренаселено, то няма и как да е при такава ивица. Лежи се спокойно на мокрия пясък, не е като на другия да потъваш.

Поиграхме на плажа, все пак малките деца имат нужда и от това, пък и малко да разпуснем. Морето до колене както се казва, много приятно място.
Наблизо се виждаше една крепост и решихме да се метнем до там. Пътят минаваше този път през водата, ивица суша и вода от двете страни.

Стигнахме до Gruissan.

Не знаехме как се казва крепостта и бях задал на GPS-а някаква точка където предполагах, че се намира. Малко ни прекара обаче през заведенията :), нищо необичайно за Франция да си пиеш кафето и да сноват коли покрай теб.

Паркирахме в края на селото до морето.

На паркинга имаше пежо 104, голяма работа.

Тръгнахме по малките улички да търсим крепостта.

Малко симпатично селце, намерихме входа.

Оказа се, че крепостта всъщност са останките от Tour Barberousse.

Може да не беше останало много от крепостта, но за сметка на това имаше хубава гледка от високо.

И три панорами.

Оригиналите съответно тук: http://www.tonyco.net/panoramas/France_2015/Gruissan_1.JPG, http://www.tonyco.net/panoramas/France_2015/Gruissan_2.JPG и http://www.tonyco.net/panoramas/France_2015/Gruissan_3.JPG

Много красиви водни площи.

Ето един остатък от кула.

Слизайки обратно към селото се натъкнахме на това прекрасно растение.

Качихме се на колата и се прибрахме набързо до Narbonne. Беше минало 19:00 ч. и си паркирахме пред нас отново. Петя приготви рибата монах и седнахме да хапваме на балкончето.

След като похапнахме решихме да излезем на привечерно - вечерна разходка. Децата бяха изморени и нямаха желание, ние обаче с Петя имахме и каката остана да гледа Боби, ние пък излязохме на романтична разходка.

Започна да се свечерява и стана приятно.

До брега на канала имаше осветена алея за разходка.

Ето го и моста, лодките тип кемпър които виждате в канала, се наемат и се ползват да плават из многобройните канали на Франция, много ми допадна този тип туризъм и някой ден трябва да вземем да плаваме с такава.

Площадът през нощта.

Попаднала в друга епоха :).

Кула.

Църквата.

Мостът над шлюзовете.

Точно там имаше и тераса която беше леко закътана. Седнахме там да се полюбуваме на гледката, когато двама младежи пред нас, съвсем нормално изглеждащи, единия с дълга брада и започнаха да се мляскат и прегръщат. Добре дошли във Франция :). Развалиха ни идилийката и хванахме по канала отново.

Ето в дъното сградата с улицата над канала, но този път на тъмно :).

Стана доста късно и се запътихме към квартирата, все пак не искахме да оставяме децата сами прекалено дълго.

Към Ден 10