Планът за този ден беше посещение на Monaco и ако остане време малко мотане из Nice и евентуално плаж. Предвид, че бяхме подготвени за много силно задръстени пътища по ривиерата или поне така ни бяха наплашили, как 5 км ги минаваш за 1 час, щеше да е по- добре да си хванем влака за Monaco, но цената не ни хареса и за това си хванахме автобус от тип градски с много спирки по пътя. По-бавно, но и много по-евтино.

Автобусът си беше климатизиран и се пътуваше комфортно. Самия него го хванахме слизайки пеша от квартирата до пристанището. В интерес на истината сутринта пътят не беше чак толкова натоварен. За сметка на това се виеше по крайбрежието и имаше хубава гледка. На спирки спираше само ако има хора или ако подадеш заявка от вътре с бутон. Като цяло се движеше доста бързо и решихме, че ще стигнем по-бързо от предвиденото, до момента в който не спря и не започна да крета в едно задръстване и си казахме това е за което ни говореха. В последствие се разбра, че въобще не е това ами имаше лека катастрофа на едно кръстовище и затова се беше образувала колона. Докато пътувахме с автобуса ми направи веднага силно впечатление колко са им тесни пътищата и как автобусът на места навлиза в насрещното движение в завоите, за да може да ги вземе. Във Франция е пълно с мотори и скутери и смея да твърдя, че карат много рисковано и бясно, казвам това като човек с доста богат опит с мотоциклетите. Как изпреварваха автобуса, като ги гледам така отстрани и от високо направо настръхвам. И без това пътищата са им тесни и едвам се разминават, ами изпреварваха в завой без видимост, то да кажем да е горе долу широк път като при нас и дори да ти изскочи кола насреща някак си да се разминеш ами просто нямаш никакъв шанс при такова изпреварване - от едната страна е скала, от другата са къщи с тротоар 30 см или пропаст. Просто дори да искат да ти направят място няма накъде да се ходи.
След около час и половина пристигнахме в Monaco.

Княжество Monaco е разположено край живописно разчленения бряг на Средиземно море, в подножието на Алпите. Тази част на крайбрежието е известна, като Лазурен бряг или Френска ривиера. То е едно от петте европейски микродържави и втората най-малка страна в света. Монако е най-гъсто населената държава на Земята с население от 32 410 души, живеещи на площ от 1.95 кв.км.
В по-голямата си част улиците на Monaco са тесни, стръмни и правят много резки завои. Причината е, че княжеството е разположено в много стръмна местност, където планинските склонове се спускат към водите на Средиземно море. В Monaco няма почти никакви къщи и причината за това е изключително ограничената жилищна площ. За сметка на това повечето хора живеят в луксозни жилищни блокове, чиито високи етажи предлагат удивителна панорамна гледка на града.
Както обикновено при нас всичко е планирано предварително много точно и тръгнахме по маршрута.
Градът е стръмен и при планираното обикаляне асансьорите бяха голямо улеснение. Отбелязани са и на картата на града. Има и указателни табели по улиците.

Ето ви и от луксозните жилищни блокове.

Първа спирка Японската градина.

Разходихме се из градините срещу съответния вход и се отправихме да минем през част от маршрута на Формула 1. Ето и един паметник.

Улиците са си целогодишно подготвени за състезанията, не се маха даже маркировката на пистата и скосяванията на бордюрите в участъците със завои.

Tunnel Larvotto, тук се „изрязват“ формулите, представям си какъв шум се вдига.

Поглед от Tunnel Larvotto към водата.

Минахме през тунела и се отправихме към казиното.
Добре, че бяха асансьорите, много умно са измислени и са разпределени на правилните места, иначе не ми се мислеше как щяхме да обикаляме нагоре-надолу постоянно. Много важно е ако обикаляш из Monaco пеша да си проучил предварително внимателно картата и да знаеш къде са въпросните асансьори.

Ето тук, няколко преки по-нагоре ни качи единият асансьор.

Излязохме от към гърба на Казино Монте Карло.

Кактусите по Ривиерата са доста често срещани във всякакви чудати форми.

Както и тези чудати растения. Това беше достигнало голяма височина.

Продължихме покрай казиното с цел да излезем на главния му вход.

Вече бяхме почти пред главния вход, когато тази топка ни привлече вниманието.

Получи се и интересна снимка.

Бяхме вече пред централния вход на казиното и Боби, като любител на колите, беше много впечатлен от всички луксозни автомобили по улиците на Monaco. На моменти не знаеше на коя страна първо да погледне :). Разбира се за разходката в Monaco имаше специален екип, предварително закупен от България.

Тук си хареса Мазератито повече от Бентлито.

Ето ни и пред казино Монте Карло.

Тук имаше едно поръчково Ламборджини.

Което беше с прозрачен капак на двигателя. Каквото можах заснех :).

В градинката пред казиното се издигаше огромно сферично огледало.

И отново части от пистата на Формула 1 - част от трасето минава пред входа на казино Монте Карло.

Ето и поглед към предната част на казиното.

След като се нагледахме на луксозни коли поехме през парка пред казиното.

Самият парк е доста добре оформен и много поддържан с тук-таме страхотни красиви цветя.

Доста интересно дърво в парка.

Продължихме по тесните улички в посока пристанището и отново асансьорите се оказаха перфектно разположени.

На пристанището, мисля не е нужно да споменавам, че беше пълно с луксозни яхти.

Стигнахме до едно уширение, където правят боксовете на формулата като там се намира и старт - финалната права.

Бяхме се запътили към Двореца и попътно минахме покрай пожарната. Много интересна ретро пожарна имаше отпред като паметник.

Точно до пожарната имаше и статуя с ретро формула и пилот.

Поехме по едни стълбички нагоре към Двореца. Откриваше се страхотна гледка към пристанището.

Стигнахме до Двореца и влязохме да го разгледаме. Нищо особено - модерен дворец.

Имаше хубав изглед към Monaco от там.

И една панорама.

За оригинала тук: http://www.tonyco.net/panoramas/France_2015/Monaco_1.JPG

И изглед от другата страна на Двореца към останалото Monaco.

Представете си да живеете в тази жилищна сграда - излизате от входа и вместо на колата се качвате на лодката която е паркирана точно пред входа на частния паркинг на сградата :).

Помотахме се още малко из площада пред Двореца за някоя друга снимка, като например тази на малките улички.

Имаше и стари оръдия с гюлета които Боби се опитваше да зареди.

Водата ни беше свършила и на площада имаше чешма с ръчна помпа, доста интересно решение, наляхме си вода и продължихме вече в посока надолу.
Във видеоклипа в края на пътеписа за този ден, можете да видите как работи въпросната чешма и част от смяната на караула пред Двореца.
Като моторист, нямаше как да не отбележа интересните полицейски мотори и скутери. В Monaco с кола трудно може да хванеш нарушител, но виж със скутер няма да е никакъв проблем, даже присъствахме на задържане на нарушителка, като полицая я настигна с една Honda SH125, задмина я и я спря. Ето и малко снимки на мото парка.

Вътре в музея имаше доста впечатляващи екземпляри. Доста често посещаваме авто музеи в различни държави, и винаги има какво ново да се види. Колекцията на принца наистина е доста различна от досега посещаваните от нас. Има огромна зала само с болиди.

Рено Алпин от 1971 г.

Боби около фераритата, все пак е с такъв екип.

В този музей се съхранява каската на Аертон Сена, мир на праха му. Боби в негова чест се правеше, че кара формула.

Както и ръкавиците му от различни състезания.

Лексус, специална поръчка за сватбата на принца с прозрачен покрив.

Имаше и ретро кола която е произведена в една бройка.

Фиат 600 със сламени седалки.

Колекция от дреболии.

На изхода от музея, както в повечето музей се минава през магазина за сувенири. Боби отдавна мрънкаше за количка играчка за каране и тук намаза едно малко ферари за 4 Евро, на фона на обувките намалени в магазините по улиците от 900 Евро на 700 Евро, направо беше без пари.
Заснел съм всички екземпляри в музея. Има много интересни от тях, но няма да ги описвам тук по отделно. Ако някой има интерес може да разгледа цялата галерия със снимки тук: http://www.tonyco.net/pictures/Family_trip_2015/Monaco_Chastna_kolekcia_koli_na_princa/

Предстоеше ни поредното изкачване на друго ниво в града с поредния асансьор. Много удобно беше с тях. На тази жега не бихме могли цял ден да обикаляме иначе нагоре-надолу по стръмните улици.

И пак страхотна гледка.

И панорама.

Оригинала тук: http://www.tonyco.net/panoramas/France_2015/Monaco_3.JPG

В далечината отново свръх модерна яхта с дизайн на подводница и отвори в страничния борд.

И поглед към Двореца, където бяхме преди това.

Стигнахме и до последната ни точка в Monaco - Екзотичната градина на Monaco (Jardin Exotique de Monaco).

Разположена е нависоко, има хубава гледка и безброй кактуси.

Жилищните сгради са с дворчета на покрива, поради липсата на място на земята. Интересно решение.

И поредният голям кактус.

Огромен Исусов венец, навяващ ми детски спомени. Майка ми притежаваше същия в саксия и в значително по-малки размери.

Из градината се разхождаш нагоре-надолу, минавайки по пътечки и мостчета.

И отново красиви кактуси.

Тук спретнах две 3D снимки на Петя. След като ги прегледах вкъщи на телевизора, установих че това най-вероятно са ми двете най-сполучливи триизмерни снимки, които съм правил. Голяма дълбочина, кактусите и морето за фон, гледайки ги се пренасяш там, все едно всичко е пред теб.

Самите 3D снимки може да свалите отново от тук: http://www.tonyco.net/pictures/3D/Family_Trip_2015/
Наименованието им е: Cactus_Petya3.MPO, Cactus_Petya4.MPO

Не е толкова грандиозна като "Пещерата на младите дами", която ще ви покажа по-натам в пътеписа, но си беше красива. Екскурзоводът, както сами се досещате говореше само на френски. В един момент му звънна телефона ей така под земята, всички бяха много учудени откъде има обхват. Мене ми беше ясно веднага, тъй като звъненето ми беше до болка познато. Просто в пещерата имаше пълно покритие на DECT телефония с помощта на Alcatel базови станции.

В пещерата ни беше много добре прохладно, но дойде време отново да излезем на голямата жега. Ето и едно последно семейно селфи в Monaco на фона на Двореца.

Довиждане Monaco, до нови срещи.
Всички снимки от Monaco можете да разгледате подробно тук: http://www.tonyco.net/pictures/Family_trip_2015/Monaco/
Излязохме от градините и поехме надолу към шосето, където си търсихме спирката на автобуса за обратно. Петя беше отбелязала къде трябва да се намира спирката и сравнително лесно я открихме. Не чакахме дълго автобуса, но дойде доста натъпкан, все пак беше края на деня и хората се прибираха от работа. Качихме се и потеглихме към Nice. Тук беше момента, в който ми направи остро впечатление колко невъзпитани са французите. Не се съобразяват въобще с останалите хора, особено когато са в неравностойно положение. По-натам в пътеписа ще изразя още няколко пъти недоволството си от това. Качихме се в претъпкания автобус, Боби разбира се се размрънка, че иска да сяда. Все пак е малък и беше доста изморен от ходенето по жегата. В автобуса имаше доста млади хора, като една млада жена се беше разположила на две седалки като най-спокойно си държеше багажа на едната и не и пукаше дали някой не иска да седне там. Случихме на див шофьор на автобус и караше с бясна скорост по завоите все едно возеше чували с картофи, а не хора, което пък допълнително усложняваше положението с Боби, защото залиташе насам-натам. Не е като да няма завои по този път и се чудехме как да го крепим да не се удари някъде. Пътуването траеше около 50 мин с този шофьор. Някъде с около 15 - 20 мин по-бързо от колкото на отиване. Около 15 мин преди да стигнем до Nice на една спирка се по изпразни автобуса и Ади и Боби успяха да седнат, като съответно заспаха. Пристигнахме на пристанището в Nice, и се наложи да ги събудим след краткия им сън. Бяхме обещали на Боби да ходим на плаж. Тъкмо беше станало късен следобед и беше подходящо. Поехме към квартирата из уличките на Nice.

Тази вечер бяхме решили да си направим вечеря в квартирата. За щастие близо до нас имаше магазин Monoprix, в който цените са нормални. На връщане от плажа се отбихме там, като пратихме децата вкъщи и ние с Петя останахме да пазаруваме. Влизаме вътре и гледаме на щанда със зеленчуците едни домати ама еднакви по форма, цвят и големина, едни чушки ама жълти едноцветни, краставици и други зеленчуци, казваме си това са някакви пластмасови като рекламни за щанда. Да, ама не - това си бяха съвсем истински. До момента само бях слуша, за такива европейски храни, но сега ги видях и наживо, явно лабораториите не спят и изработват всякакви боклуци. Щем не щем наложи се да си вземем от тези боклуци. В последствие се оказа, че и на вкус са едни и същи, гумени за нищо не стават, как ги ядат не ми е много ясно. Взехме и от топлата витрина манджичка, и продукти за сандвичи за закуска и за през деня. След като хапнахме и се изкъпахме следваше скок в кревата.

Към Ден 4