Ден 2, от Милано до Ница 29.06.2015 г.

Този ден премина почти изцяло в път. Имахме предварително закупени билети за влак от Милано до Вентимиля, това е последния малък град преди границата с Франция. Според разписанието кога пристига италианския влак там си бяхме взели билети за френски влак, който да ни закара от Вентимиля до Ница, като си бяхме оставили 30 мин. интервал за прекачването. Станахме навреме и понеже не искахме да си изпуснем влака се оправихме бързо и се отправихме към набелязаните закуски от предния ден. Наистина много вкусни закуски правеха на това място – топли, пресни, направо перфектни. Хапнахме набързо и си взехме за из път, тъй като щяхме да пътуваме около 6 часа с влакове и трябваше да имаме нещо за хапване. Взехме си напитки и вода и всичко беше наред. С помощта на метрото се придвижихме до огромната централна гара и седнахме в голямото фоайе, чакахме да наближи време за придвижване към пероните.

Поразходихме се с Боби да потърсим къде е нашия влак. Оказа се, че не беше излязал още коловоз, но решихме да отидем долу и да викнем останалите, тъй като наближаваше часа на тръгване. Малко преди часа излезе 15 мин. закъснение, след което 20 мин. и така нататък. Явно идваше от някъде този влак, защото нямаше коловоз. В крайна сметка след около час пристигна и ни пуснаха в навалицата да си търсим вагона и местата.

Влака беше приличен, нашите места бяха втора класа, но вътре купетата изглеждаха като нашите първа класа, с по 6 широки седалки имаше и климатик и контакт на 220 V, което в Италия ми се вижда задължително.

И започна едно голямо чакане, аха да тръгне този влак, но не тръгва. Дойдоха в нашето купе още двама спътници, един негър от Нигерия и една филипинка. Негъра се настани и слушаше някаква музика на слушалките като си клатеше главата и издаваше нечленоразделни звуци от време на време на висок глас, а Боби го гледаше странно в тези моменти. За щастие жената се оказа, че говори перфектен английски, който при тях се изучавал задължително в училище. По едно време изломотиха нещо на италиански по уредбата във влака и жената почна да се вайка и каза, че след 40 мин. щял да тръгне влака. В крайна сметка тръгнахме с около два часа и нещо закъснение, и в последствие съответно си изпускахме френския влак. Четири часа ни предстояха до Вентимиля, Боби се настоя, разхождахме се из вагона, игра на таблета, ядохме и не пожела да спи, общо взето газурчене.

След около час и нещо стигнахме на една гара, на която негъра слезе и остана само жената. Тя беше до Генуа. Там ни пожела приятно пътуване и се разделихме. Вече бяхме до бреговата ивица и се движихме покрай морето.

Дойде кондукторката да ни провери билетите, жената която беше с нас в купето ни беше посъветвала да я питаме за френските билети и за закъснението на влака. Кондукторката каза, че би трябвало да няма проблеми да се презаверят билетите на гарата Вентимиля и да важат за по-късен влак, но най-вероятно нямало да има нужда от заверка тъй като френския влак си се води регулярен на един час, нещо като градски транспорт и часа не бил от значение, но все пак да питам на гарата. Билетите за френския влак бяха малко драматични, за разлика от останалите билети тези след като ги напазаруваш онлайн ти ги пращат по нормалната поща и много се чудехме дали ще дойдат, но дойдоха за около седмица до България в плик за писмо с надпис на френските железници SNCF. Продължихме, оставаше около час до Вентимиля и Боби вече тотално се беше настоял, чудеше се само какво да измисли.

Акустирахме най-накрая на малката гара и знаехме, че всеки момент ще тръгне следващия влак за Nice. Изтичах се аз набързо до гарата да се пробвам да питам за билетите, да ама опашката голяма и ако чаках само, за да питам щяхме да си изпуснем влака и реших, че ще рискуваме да се качим както ни казаха, че би трябвало да няма проблеми с тези билети. В нас бяха и билетите от италианския влак, който се знаеше че е закъснял.
Френския влак беше по-модерен от италианския, с климатик отново и автоматични врати, които се отваряха с копче, за да не изстива, да не се стопля вътре. Влакът беше двуетажен и разбира се ние бяхме на втория етаж.

Влака потегли точно по разписание, за разлика от италианския. Качиха се някакви диви англичанки дето блъскаха всичко наред и крякаха, видимо ниско културни. Дойде и един по-възрастен човек и седна на местата от другата страна на коридора. Влака закриволичи покрай лазурния бряг, гледката беше приятна. По едно време във влака се качиха тежко екипирани полицаи с белезници и големи пушкала, зачудихме се какво става. Човекът, който беше до нас явно видя учудването ни и проговори на английски и каза, че е от Англия и има къща на лазурния бряг. Идвал си често, видимо изглеждаше леко като клошар с мърляви дрехи и една доста окаяна раница, но говореше доста интелигентно та външния вид много често лъже. Обясни ни внимателно, че няма да ни закачат полицаите, търсели бежанци във влака които си личат от далече, все пак бяхме преминали границата и най-вероятно често се качват бежанци. Поразпита ни за къде сме тръгнали, от къде идваме, вече си имахме репертоар от разговорите с предишните хора и си го изпяхме отново :), от къде сме, за къде сме, какъв е плана и т.н. Минахме Монако през тунел и нищо не видяхме, приближавахме гарата в Nice и до момента никой не ни беше проверил билетите. Така и не ги провериха докато слязохме. Петя не можа да открие тоалетната във влака и вече беше на зор, та като се разтоварихме на гарата жените връчиха на мъжката компания багажа и заминаха да търсят спешно тоалетна на гарата. Боби както се очакваше беше заспал 30 мин преди да слезем от влака и не беше никак в кондиция. Настаних го заедно с багажа пред гарата на земята, тъй като нямаше къде да се седне, а пък на вън си беше жега и то сериозна.

Да вметна, че има и директен влак от Милано до Ница. Но оставаше по-малко от месец преди пътуването, а билети за него те излизаха в продажба. Решихме че може би ще има промяна или нещо друго и понеже имаше евтини билети с прекачването взехме тази комбинация. Времето за пътуване е същото и с директния влак, но щяхме да спестим смяната на влаковете.

Точно пред гарата се намираше Office de tourisme (в последствие се оказа, че тези офиси се срещат навсякъде и са доста ценни). Петя влезе да се снабди с карти и информация. Имаше някакви детски играчки и Боби се заигра с тях. Аз излязох да снимам електромобилите пред гарата.

Беше станало вече късния следобед и беше време да си намерим квартирата, Петя още от влака пусна SMS на човека, че скоро пристигаме, такава беше уговорката и той върна, че ще ни чака на адреса. Пуснах GPS-а и закрачихме пеша, някъде на около 10 - 15 мин от гарата трябваше да се намира квартирата. Тука стана малка грешка явно не бях разбрал точно номера на квартирата и бях въвел с два номера по надолу, повъртяхме се в улицата напред-назад и накрая звъннахме на човека и му казахме, че сме на адреса. Да, ама бяхме два номера на страни. Не че е голяма драма и човека бързо ни намери, то не е като да не си личим отдалеч с раниците и децата :). Много учтив човек, квартирата много прилична, двойна спалня, разделение с някаква дървена преграда със стъкло на нея, спретната кухничка, телевизор и разтегателен диван за двете деца. Имаше и много практична сгъваема маса. Даде ни ключа, карти, инструкции и ни пожела приятен престой. Тук бяха първите 3 нощувки във Франция. За напускането се разбрахме, че рано ще стартираме и оставяме ключа на кухненския плот. Банята беше с огромен бойлер 150 литра разположен на метална конструкция над тоалетната, имаше и душ кабина, поне така нямаше драми с топлата вода. Времето беше напреднало, но бяхме изгладнели. Отсреща имаше магазин, откъдето напазарувахме и Петя спретна набързо салатки.

След като хапнахме излязохме на вечерна разходка из Nice.
Градът е разположен по бреговете на Залива на ангелите, заобиколен от приморските Алпи, защитаващи града от хладни ветрове. Столицата на Лазурния бряг е петият по големина град във Франция (след Paris, Marseille, Lyon и Toulouse) и най-големият на френската Ривиера.
В центъра е главният площад "Massena", построен през 1835 г. На изток от него е старият район на град, така наречената Стара Ница, прочута с тесните си извити улички и множество ресторанти, където могат да се опитат специалитетите на местната кухня. От началото на 20 век в града започват да идват на почивка англичани, които прекарвали в Стара Ница цялата зима. Те били толкова много, че знаменитата 7-километрова крайбрежна улица, получила названието „Английска алея“ (Promenade des Anglais). Тя е построена от англичанина Луис Уей през 1830 г. за следобедни разходки под палмите. Улицата е заобиколена с дворци и вили в стил рококо от периода Бел-Епок. Там са и най-известните хотели в града.

Площад “Massena” е основният площад на град Ница. В миналото площадът въобще не е съществувал, като на това място е преминавала река. Преди запълването на реката е имало малък мост, който практически се е явявал основната връзка между стария и новия град на Ница. След построяването на площада, той бил разделен на две части- южна и северна. След 80-те години на 20-ти век, когато казино “Масена” било разрушено, площадът увеличил своите размери. В момента около площада могат да бъдат видяни красиви червени сгради, построени в италиански стил.

Повъртяхме се на плажа, все пак сме с малко дете и види ли плаж и море няма как да не се застоиш там. Ставаше вече към 20:00 ч. и някак си го убедихме да отидем да се поразходим преди да се е стъмнило.

Запътихме се към парка за да щракнем някоя снимка от високо. Има много велосипедисти и карат доста лудо, Боби пък шари по алеята и една жена леко го удари с едно колело като преди това едвам спря, не си карат по велоалеята където е разграфено и освен това карат много бързо. Не че хората не вървят по велоалеите също :).

Има ги и в 3D вариант същите снимки, който има интерес тук: http://www.tonyco.net/pictures/3D/Family_Trip_2015/

Снимките са с имена Cactus_Petya1.MPO и Cactus_Petya2.MPO останалите са правени на друго място и по-натам ще ви разкажа и за тях. Между другото след като ги прегледах на 3D телевизора се оказа, че всички снимки с кактусите и Петя са се получили много сполучливо и си заслужава да се видят, особено следващите които са правени в Монако. Има доста голяма дълбочина и на фона е морето, направо все едно си там.
В парка имаше въжена пирамида като тези в България и маймунчетата веднага я превзеха.

Светлата част на деня беше към своя край и се ориентирахме в посока надолу към малките и уютни улички на стария град, където щяхме да си търсим нещо за вечеря.

Детска площадка в Градините на Албърт І, много хубава и голяма детска площадка само с дървени съоръжения за игра, на които Боби не пожела да стъпи, защото имало много деца.

Стана време за вечеря и започнахме да се оглеждаме за заведение. Имаше много, но как да избереш и как да си намериш място за сядане. Пак се ориентирахме в едно малко китно местенце с вечерно меню с цел да излезе на по-добра цена. Седнахме и поръчахме две менюта, които включваха основно ядене, пиене и десерт по избор от няколко. Водата и хляба бяха безплатни. Аз отново си поръчах миди, средиземноморските миди са много вкусни, не са лигави като черноморските и много ми допадаха, почти всеки ден си поръчвах миди. За децата телешка пържола и картофки, Петя хапна една салата.

След като похапнахме и платихме доста сериозна сума пари за вечерята, къде 80 - 90 лв някъде за почти нищо :), беше започнало да мръква и стана време за вечерна разходка към дома и съответно нощни снимки със статив.

Денят беше дълъг и изморителен. След баня в квартирата всички бяхме по креватите. Следващият ден нямаше да е по-малко изморителен макар и да не се предвиждаше дълго пътуване. Лека нощ.

Към Ден 3