Винаги съм оставял евротурнетата на заден план, все си казвам: “като oдъртея, ще е тогава”, защото са лесна дестинация. Все още ме влече към изтока и приключенстването, различната култура от европейската. Багажът ни беше стегнат ден по-рано, като Боби отметна всичко по чек листа, за да не се окаже, че сме забравили нещо.
И аз, и Боби сме големи фенове на легото; от дете съм си играл основно с него и с метални конструктори. Боби също го харесва и постоянно играе с лего. Самите конструктори развиват много креативността и логическото мислене у децата, чувството за симетрия и за разнообразни форми. През 2016 г., когато се разделихме с майка му и останахме да си живеем по мъжки, бяхме планували поредното голямо семейно пътешествие до Норвегия, като минем през Дания и Леголенд. Тогава, разбираемо, се провали всичко, но мечтата да посетим това уникално място в Дания си остана.
През 2017 г. с нашето приятелско семейство Гюленови се заговорихме за посещение на оригиналния Леголенд в Билунд, Дания. Косьо направи един маршрут, по който да обиколим и страните из Европа, посещавайки доста места за минимално време, като минем и през Леголенд. Уговорката беше направена и разполагахме с близо година за събиране на средства. Планът беше да пътуваме с автомобил. В началото на 2018 г. започнахме да резервираме нощувките и да подреждаме вече по-подробно програмата. Пътуването го планувахме с Renault Espace 4 на Косьо, 7 местно - така щеше да има място за многочленното семейство Гюленови, както и за нас двамата с Боби. За да успеем да посетим толкова много места, се налагаше да правим сравнително дълги преходи наведнъж. Част от тях бяха нощни, като аз и Косьо бяхме шофьорите и се сменяхме и заемахме предните две седалки в колата. Зад нас на 3-те седалки бяха Ася с двете малки деца: Никола на 5 г. и Калоян на 10 месеца. На третия ред седалки бяха двете големи деца: Боби и Гого на 8 г. Багажът… тук е тънкият момент. Колата е 7-местна и когато се ползват всички седалки, почти не остава място за багаж. Бебе – всеки, който е имал бебе, знае колко е багажът покрай него. 👶 На покрива имаше и куфар за багаж. Ние с Боби сме тренирани и сме икономични откъм багаж при пътувания. Самото пътуване го планувахме да започне на 20.06.2018 г. след работа с един сериозен нощен преход.
Датата на пътуването наближи, ден преди началото минах през любимия ми чейндж Факторин за закупуване на валута, която да мога да върна в 15 дневен срок на същия курс за да имам минимални загуби. Евро, Датски крони и Чешки крони, това са единствените необходими хартиени финикийски знаци, от които имахме нужда. През другите държави, които не са в еврозоната, минавахме транзитно и ако се наложеше да се пазарува нещо, щяхме да използваме дебитни и кредитни карти. Маршрутът ни минаваше през 10 държави: Сърбия, Хърватия, Словения, Австрия, Германия, Холандия, Дания, Чехия, Словакия и Унгария.
Може би се чудите защо в багажа има и велосипедни каски. Тъй като с Боби щяхме да посетим Амстердам за втори път и вече бяхме ходили на уникалния Немо музей, а Гого и Никола не бяха ходили, за този ден планувахме с Боби да си вземем тандемно колело под наем и да обикаляме около Амстердам. Също така си бях взел и обувките за трейл тичане, за да мога да поддържам формата, където имаме по-голям престой. За да върви по-бързо пътят, бяхме направили сандвичи и кексове, заредени бяхме със сокове и вода - явно ни беше малко останалият багаж 😃 Няколко дни преди да тръгнем, се появи проблем с колата. Бяха поръчани части, последва смяната им буквално в деня преди пътуването. Проблемът обаче не се реши и колата пак беше в сервиз в деня, в който потегляхме. Силно неприятно положение. Общо взето бяхме наясно какъв е проблемът, бях се приготвил даже да си взема инструментите, за да ремонтираме по пътя 😃 (само те липсваха!). Ситуацията стана леко напрегната с този проблем по двигателя. Много електроника, много проблеми 😃 В крайна сметка взехме решение, че потегляме така, тъй като повече изглеждаше да е софтуерен проблем, отколкото хардуерен.
Прибрах се по-рано от работа в сряда, 20 Юни 2018 г., направих последни проверки на багажа и зачакахме да дойдат да ни вземат. Пристигнаха около 19 ч. при нас. В колата цареше подреден хаос 😃. Семейство Гюленови също имат богат опит при пътувания с много деца и пълна с багаж кола, та всичко изглеждаше точно. Само, за да може да се отвори задният капак, се налагаше децата на третия ред седалки да придържат багажа, за да не падне 😃 Имаше място за нашите две раници, торбата с храната беше в краката ми отпред, в куфара на покрива доуплътнихме с каски, маратонки и т.н. Доста от нещата в куфара бяха опаковани в пликчета, за да може да се уплътни хубаво мястото около количката и сгъваемия креват на Калоян. Общо взето, нямаше дупка в колата и в краката на пътниците, която да не е запълнена.
По таблото на колата светеха няколко лампи и излизаха съобщения за проблем с двигателя, както и да посетим сервиз добър старт 😃 Въпреки всичко стартирахме с показания на километража от 159 158 км. Важното беше, че въпреки грешките в компютъра, автопилотът работеше - той беше изключително важна част от цялото пътуване и щеше да ни улесни значително. Започнахме с нощен преход около 1 200 км наведнъж с времетраене от около 13,5 часа. Оказа се, че Калоян е с температура 🤒 и Ася му даваше лекарства. Надявахме се да премине по-бързичко, за да не си създадем допълнителни трудности. Нощният преход с кола в такова състояние можеше също да създаде сериозен проблем, ако спре някъде далеч от България и посред нощите.
Преминахме сравнително бързо и лесно сръбската граница. Пътуването вървеше спокойно и бързо.
Стана късно и пътниците в колата заспаха. Будни останахме само аз и Косьо.