Днес по план трябваше да посетим Заанс Шанс и Музея на корабоплаването. Стъкмихме закуска: за децата мляко и корнфлейкс, за нас, каквото остане 😀. Направихме прилично количество сандвичи за през деня, бисквити, сокчета и вода. Днес нямаше да се наложи да товарим колата, все пак 3 нощувки имахме тук. Не се мотахме много, качихме се в колата и поехме в посока вятърните мелници. Стигнахме бързо, без много задръствания. Отново паркингът беше зададен предварително на GPS-а и мотане нямаше. Бяхме предвидили според извадките от интернет някакви цени за вход, но се оказа, че освен за паркинга, няма какво друго да плащаме. Плащаше се само за входа за вятърните мелници, ако искаш да влезеш в тях. Може индивидуално или с групов билет.
Село, разположено в Холандия, Заанс Шанс е атракция, която служи като музей на открито. Вятърните мелници в едноименния град са били там от 1700-те и 1800-те.
В градчето може да се разходите свободно и да се потопите в типичния холандски бит от миналото. Проектът за автентичното село е реализиран през периода от 1961 до 1974 г., когато се реставрират стари мелници и битови сгради.
В повечето къщички работят занятчии, занимаващи се с производството на сирене и “кломпи” – типичните холандски дървени обувки. Освен тях, в музея на открито може да се посетят работилници за порцеланови изделия, керамика, кашкавал, кафе и др. Всички те са поместени в боядисани в зелено, изрядно подредени дървени къщички, запазили духа и атмосферата на XVII-XVIII в.

Карта на разходката, която направихме

Ето и семейство Гюленови в пълен състав

А ето и цялата група

Интересно е и много автентично

Тази птица си беше намерила храна: малко пате или нещо такова

Продължаваме разходката

И интересни декорации 🙂

Решихме да си платим вход за една от мелниците и да влезем вътре

Ето ме с големите деца

Видяхме как функционират мелниците отвътре. Силата на вятъра се е използвала за какво ли не. Винаги съм смятал, че вятърните мелници са използвани основно за мелене на брашно. 🙂 Оказа се обаче, че тук са използвани основно за изпомпване на вода, която се е опитвала да наводнява селищата. Тъй като селището е разположено от двете страни на един канал, в края му трябваше да преминем от другата страна. Изобретателни хора изкарваха пари с малка лодка - който иска, може да се възползва и да премине с нея от другата страна.

Цената беше нещо от рода на 1 евро на възрастен, децата безплатно. Разбира се, възползвахме се.

Имахме и четирикраки приятели на борда

Озовахме се от другата страна на канала в малко кварталче с много спретнати къщички. Всичко беше невероятно красиво и подредено.

Зелено, зелено, зелено

Влязохме в едно магазинче за сувенири

Купихме магнитчета и Боби си хареса една малка вятърна мелничка
Следваше зелен лабиринт

Всички снимки може да намерите тук: http://www.tonyco.net/pictures/Euro_Trip_2018/Zaanse_Schans/

Наразхождахме се между вятърните мелници и красиви къщички. 🙂 Насочихме се към колата, платихме паркинга и потеглихме към Амстердам. Целта беше да посетим днес и Музея на корабоплаването. Предварително бяхме проучили P+R паркингите. През събота и неделя можеш да си оставиш там колата и след закупуване на билет за градски транспорт паркингът струва 1 Евро за цял ден. Пропуснахме един много важен момент, предната вечер, пътувайки към квартирата, забелязахме, че в обратната посока всички ленти на околовръстното бяха затворени за ремонт и движението се отклоняваше по страничен път с една лента и светофари. Ха така, набихме се точно там. Бях задал на GPS-а един паркинг, от който с трамвая много бързо и лесно щяхме да се доберем до центъра. Голяма тапа, за 20 км ни отне около 4 часа. Много тъпо се получи, защото щяхме да изпуснем музея. В крайна сметка се добрахме до паркинга, но не е една беля: нямаше места и имаше опашка от коли, които чакаха пред бариерата някой да излезе, за да влезе друг. Системата отчита автоматично колко коли има налични в паркинга и не пуска, докато някой не освободи. Какво да правим - ще чакаме, избор нямаме. Излязох да се разходя из паркинга. Будка за плащане тук, будка за плащане там - няма. Брех, тоя паркинг на самообслужване. Открих една табела, която гласеше, че от другата страна на спирката на трамвая има автомат за плащане на паркинга. Започна да идва и нашият ред, но е доста досадно да чакаш някой да дойде да си изкара колата, за да може ти да си вкараш твоята.

Най-накрая вкарахме колата. Нямахме време за губене: оставаше само още някой и друг час преди музеят да затвори, набързо свалихме багажа и поехме към спирката на трамвая. Косьо и Ася си бяха купили пасове и не им трябваха билети. Аз взех за мен и за Боби и още един. Метнахме се на трамвая за няколко спирки.

И най-малкия участник 🙂

Скочихме бързо от трамвая и се озовахме за нула време пред музея

Оставаше около час и нещо до затварянето. Няма какво да се прави, плащаме таксата и влизаме. Музеят е голям, нямаше как да разгледаме всичко, дори и да тичаме. Ориентирахме се първо към фрегатата, за да се почувстват децата като пирати. 🙂
Музеят на корабоплаването е построен през 1656г. по проект на Даниел Щалпаерт. За времето си сградата е бил истински архитектурен шедьовър. Музеят се помещава в постройката на старинния арсенал, която преди това е принадлежала на холандския военен флот. Тук няма да скучаете – можете да видите най-богатата колекция от морски кораби в света.

Много добре запазена

Влязохме вътре, всичко е както си е било
Задната част на кораба с кормилото

Палубата

Руля

Задната светлина

Най-задните каюти

Оръдията

Хамаците на моряците

Спални помещения

Кухнята

Каютата на капитана

Слязохме в трюма

Почувствахме се като корабни плъхове 😀. Ето го и носа

Буретата

Бутилките са били превозвани в специални сандъци със слама, за да не се блъскат една в друга

Прадядото на порталния кран 😀, Боби се набира като глист на сламка

Малкият ми корабен плъх бяга през бурето

Скок подскок

Времето напредваше и излязохме от фрегатата, въпреки, че Боби така се кефеше вътре, че ако имахме време, можеше още някой и друг час да откараме там
Кралска галера

Влязохме и в музея набързо да хвърлим един поглед поне на 1 - 2 етажа

Видовете товари, пренасяни с кораби

Дзън, времето ни свърши, който видял – видял. Това беше!

Всички снимки от музея тук: http://www.tonyco.net/pictures/Euro_Trip_2018/MaritimeMuseum/

При предишното ни посещение на Амстердам с Боби не можахме да се качим на покрива на НЕМО музея, за да видим водните забавления, тъй като беше през зимата и не работеха. Този път успяхме 🙂

Гледка на булеварда, който минава под музея

След като пошляпаха във водата, ханахме по улиците на Амстердам

Красив град! И предния път, когато ходихме, макар за кратко, много ми хареса

Най-удачно е да се обиколи с колело, така могат да се видят повече неща за по-кратко време, но бяхме пеша

Боби си намери приятел 😀

Магазин за бонбони - дали няма да влезем, а ?

Малееее

Тъй като бонбоните бяха на килограм, дадохме на децата някакъв лимит колко грама може да напълнят и ги пуснахме да си зареждат пликчетата с каквото искат.
След като приключихме с бонбонената сага, продължихме

Вървяхме си по малките тесни улички и в един момент някак си нещо ни залипсва. Тук Никола, там Никола - няма го. Ами сега! Хайде, обръщай обратно, за да го търсим. Да загубиш петгодишно дете в такъв огромен град хич не е добре. Улички много, кой знае къде се е объркал и ни е изпуснал. Върнахме се назад, пуснахме се по различни улици да го търсим. В един момент гледаме една тълпа скупчена. Казахме си: „Там ще да е“. Никола, като разбрал, че се е загубил и спрял на едно място и започнал да плаче, съответно гражданите са се скупчили и се опитват да разберат на какъв език им говори. Сравнително бързо го открихме в рамките на 5 - 10 мин, които в този момент ти се струват като часове. Продължихме вече за ръка с него.

И накрая малко за Амстердам:
Амстердам (Amsterdam) възниква като рибарско селище през ХІІ век, след което се превръща в едно от най-големите пристанища в света. Днес столицата на Холандия впечатлява с комбинацията си от исторически забележителности, динамичен начин на живот и нечувана либералност. Туристите обикновено свързват Амстердам с Квартала на червените фенери и марихуаната, но градът може да предложи много повече.
Заради 160-те си канала и над 1 000 моста Амстердам понякога е наричан Северната Венеция. Каналите са се превърнали в печеливша туристическа атракция. Повечето улици изглеждат като алеи - къси и тесни, а каналите са доста по-широки. Това е една от причините местните да използват лодки и трамваи за придвижване, но велосипедите, разбира се, са най-разпространеният начин за придвижване в Амстердам.
Докато обикаляте из града, със сигурност ще забележите жилищата-лодки, които са така характерни за Амстердам. Лодките са превърнати в пълноценни домове, снабдени с ток, вода, газ и канализация. Този тип жилища са над 2000, но поради големия им брой, поставянето на нови е забранено.

На спирката, където слязохме, си имаше автомати. Там мушнах билета от трамвая и билета от паркинга и ми изписа, че трябва да платя 1 евро. Има някаква за мен недомислица, че трябва да си чекираш билета за трамвая и при качване, и при слизане, пък аз бях забравил на отиване да го чекирам при слизане, но не стана проблем с паркинга. Натоварихме се в колата и обратно към Хорн. Минахме да напазаруваме за вечеря. Сготвихме си спагети набързо, много гладни гърла и това ни се видя удачно да ги засити 🙂 Взехме и зеленчуци за салатка 🙂 Героите бяха изморени, след вечерята последва къпане и в кревата.

Всички снимки от Амстердам тук: http://www.tonyco.net/pictures/Euro_Trip_2018/Amsterdam/

Към Ден 4