Това е историята на трима мотористи зодия Риба с три червени Хонди с V4 двигатели пътуващи 4 дена в Гърция. През 2009 година месец септември се събраха четири почивни дни от 19-ти до 22-ри и решихме да си направим разходка из Гърция. Маршрута който беше заплануван София - Метеора - Атина - Волос - София около 1800 км. Спането на палатки като в Атина нашите добри приятели Николай и Ирина Генови ни приютиха и разведоха най- любезно за което благодарим много. За останалите две нощувки посетих този сайт http://www.eurocampings.co.uk/en/europe/greece/macedonia/ набелязах къмпингите и се обадих по телефона да попитам дали работят и колко струват. За връщането от Атина решихме да пренощуваме край Волос да съкратим пътя и в същото време да погледнем как е природата в този залив. Ще разбия разказа в картинки по дни за внасяне на яснота. Ден 1 Тръгнахме към 8:30 ч. от бензиностанция Лукойл в Княжево където беше сборния пункт посока ГКПП Кулата. Имаше прилично движение все пак бяха 4 почивни дни и доста хора бяха решили да прекарат почивката си в Гърция. Придвижихме се бързо до границата без спирания направо на Шел-а преди ГКПП-то за да заредим за последно в България. На контролния пункт имаше опашка от коли не много голяма но се движеше бързо най- странното беше, че на колите не им проверяваха паспортите но на нас ни ги провериха освен да са си ги показвали от вътре без да ги подават на граничаря не можах да видя добре. От Кулата до Серес пътя са го пооправи ли но има още участъци в които не е завършен но като цяло са две ленти в едната посока не се води магистрала но е бързо и спокойно. От Серес до Солун също са построили голяма част от магистралата но пак не е довършена. Сравнение с миналата година има напредък и то сериозен. Минахме покрай Солун и понеже ползвам GPS система за навигация се на GPS-ихме за пореден път. Гледам показва ми да завия на ляво обаче на картата на дисплея пътя е начертан на дясно и чудих се на къде и хоп по нарисувания път което се оказа грешка и ни вкара към Солун но след 4 - 5 км обърнахме и се върнахме на правилния път. От там идеята ми беше да минем не през Лариса за метеора, а през Верия, Козани, Гревена. След Солун имаше една такса по 1 евро на мотор и след това по магистралата посока Игуменица нямаше такси. Силно препоръчвам този път за Метеора минавал съм и по долния но този е много живописен минава през планината има много тунели и мостове и е много красиво страхотни гледки, нещо средно между Витиния и Подбалкана в участъка след Пирдоп. Разликата тук е, че са 2 платна + аварийна лента в едната посока с много тунели и мостове. Стигнахме до Гревена и GPS-a казваше, че след 5 - 6 км трябва да слезем от магистралата и да се върнем малко. Спряхме за малка почивка на някакъв шел отстрани където имаше автобус с Българска група. Тръгнахме по указанията на GPS-а и се завъртяхме по някакви малки пътчета доста съмнителни в един момент гледам някакво момче с кола и седи до пътя викам спирам да го питам казвам аз Метеора и той мисли малко вика Каламбака казвам да това е най- близкия по голям град до Метеора и момчето отива отстрани до банкета и ми сочи нещо пръста и ми показва да хвана на ляво и благодарих и тръгнахме след около 2 - 3 км гледам табела на дясно Каламбака и GPS-a твърди същото обаче някакъв черен път не много тежък но черен. Тръгнахме по него 1 км гледаме не свършва обаче на GPS-a казва, че е 6 км и след това дава някакъв главен път. Решихме да се пробваме и потеглихме лека по лека по него имаше тук таме големи локви малко кални но ги преминахме успешно. Преди това на места ни пра доста силен дъжд направо като по филм на ужасите и си мислим сега на черното ако ни запръска край оставаме там с тези мотори :). На магистралата почна да капе спряхме да облечем дъждобраните и гледаме някакъв автобус ни подминава и след 300 метра изчезва все едно го глътва черна дупка толкова силно валеше напред, че все едно изчезва в нищото. Както и да е след тези 6 км оффроуд излезнахме на много хубав път с много завой някой от които обратни и страхотна гледка към скалите на метеора. За хората използващи GPS имайте предвид, че ако се движите по този горния път за Метеора на Гравена слезте на ляво и на долу не карайте както ви упътва GPS-а за да не утъпквате и вие тези 6 км :). След хубавите завой слезнахме в ниското и стигнахме до Кастраки (малко селце в подножието на планината където са манастирите). Разположихме се на къмпинга на който бяхме ходили преди години и много ни хареса. Къмпинг Vrachos в Kastraki името на къмпинга означавало скала в последствие научихме от genov в Атина :). Времето не беше обещаващо големи дъждовни облаци къмпинга беше мокър и изглеждаше все едно всеки момент ще завали порой което нямаше да ни е сефте за този ден но бързо разпънахме палатките преди да завали. Някак си така го въртеше, че не завалява въпреки ясно изразените дъждовни облаци явно бяхме с късмет. Качихме се на хълмчето от което се вижда цялото селце. И тримата мотористи на фона на облаците. Върнахме се на къмпинга и се поразходихме открих, че има колеги мотористи и единия беше с бъдещия ми мотор. Също имаше и един автобус със немски туристи които спяха в ей това ремарке. Легнахме си рано сравнително и по едно време запраска яко дъжд но палатката не пропусна, умишлено я бях разпънал под едно дърво. Ден 2 На другата сутрин станахме и не валеше за това решихме да закусим и да съберем на бързо катуна тъй като бяха се събрали пак буреносни облаци. Платихме си къмпинга 30 Евро за тримата което е прилична цена, и отпрашихме към манастирите величествена гледка заслужава си да се види. Качихме се до най- високия манастир Гранд Метеора мисля, че се казваше но е най- големия от всичките и се открива страшна гледка от него към останалите. Това е въпросния манастир. Достъпа до този манастир беше освен по стълби и с тази количка. Игуменката сигурно :) Входа за манастира беше 2 Евро което беше добре през сезона е по скъпо. В този манастир е въпросната стая с черепите и костите. Има и стай обособени като музей със доста исторически книги, униформи, оръжия и т.н. но там ни прибираха фотоапаратите и нямаше как да снимаме. Манастирска кухня Изглеждаше като да завали всеки момент но не ми се мъкнеше каска по стълбите за това я заключих с веригата за мотора и я увих с дъждобрана ако завали да не се намокри :), а и бяхме спрели на място където пишеше да не се спира но нямаше къде другаде. Още снимки от манастира След като разгледахме манастира облякохме дъждобраните и поехме посока Каламбака - планината Олимп - Атина. Валя ни пак на места супер силно но за не повече от 10 - 15 км и така на няколко пъти. Спряхме преди да навлезем в прохода на планината за да починем и похапнем. Ядохме нещо приличащо на ориз обаче от тесто по скоро наподобяващо на кус кус но със някакъв сос и беше много вкусно. Хората бяха малко поизморени. Похапнахме и подкарахме през прохода остри завой доста обратни на единия имаше обърнат камион но беше сухо и се караше бързичко по завоите включихме се на магистралата на около 220 км преди Атина което ни струваше 1,90 Евро много досадна тази магистрала скука но пък бързо се предвижваш. Съответно спряхме за почивка на около 140 км преди Атина. В Атина имахме уговорка с genov да се видим пред пицарията където работи към 18:00 ч. и за това умишлено се мотахме за може да пристигнем около този час. На GPS-а бях задал адреса на пицарията и ни закара точно там много бързо и лесно. Точно спираме отпред и пристига едно папаки (така казват на малките градски моторчета) и един човек ни заговаря на Български и казва Ники е на адрес каза да го изчакате :) всичко е подредено хората инструктирани да ни посрещнат :). След което се видяхме с Ники и отидохме до тях да оставим моторите и да разтоварим багажа. Точно под тях има паркинг подземен охраняем и бензиностанция. Обслужващия персонал беше от Българи и момчетата веднага извадиха една кола за да сложим там моторите страхотни са. Качихме се в квартирата на сем. Генови много приятна малка и спретната на покрива и супер гледка към Акропола и най- високата точка на Атина. Ето я и тераската на Ники Доста антени има на покривите :) Ники трябваше да се връща на работа и ни остави да се оправим и да си починем. Беше се подготвил с всичко, риба ципура прясна, бейби октоподчета, от Българския магазин кебапчета и кюфтета сокове коли всичко страхотни домакини нямам думи просто наистина много благодарим за всичко. Подпалихме скарата и почнахме да печем. Хапнахме стабилно и през това време Ники свърши работа и решихме да се поразходим из нощна Атина само, че с кола. Проблема с паркирането е много голям и за това Ники взе едно папаки от нощния пазач на паркинга и аз взех неговото папаки от там със Стумана се бяхме подготвили и щом Ники изкара колата веднага наместихме двете папакита едно срещу друго за да запазим мястото и ги заключихме с вериги едно за друго :). Качихме се с колата на най- високото място в Атина от където се вижда цели град. Олимпийския стадион Светата тройца :) Това храмче е на върха Стана доста късно и Ирина (жената на Ники) тъкмо свърши работа към 1:00 ч. минахме да я вземем и се прибрахме в тях от там лафче на тераската и от приказка на приказка стана 3:30 ч. и беше време да си лягаме. Лека нощ. Ден 3 На другия ден станахме към 9:00 ч. закусихме и решихме Ники да ни разведе из Атина но за да се предвижваме по бързо излезнахме с два мотора само. Митко и Стуман отидоха да изкарват единия мотор, а Ники реши да изкара неговия чопър да го раздвижи и аз се возих при него. Отидохме до паркинга където го държи. Специален паркинг подземен само за мотори, врата му е с карта и код и е широка само колкото мотор да мине през нея вътре има асансьор с който се свалят и качват моторите от долното ниво направо уникално. Ето го на долното ниво. Ето и как са подредени машините долу. Имаше и един доста добре реставриран мотор Ники запали чопъра И потеглихме Леко задръстване. Ето ги и колегите Улици. Тук може да видите и едно клипче заснето в движение от задния мотор ние с Ники сме на пред с чопъра и на едно място завихме екстремно пред един тролей как не ни отнесе още се чудя но явно хората са свикнали там и внимават за резки маневри :) Паркирахме пред една Гирос-джийница Ники пита на Гръцки човека дали може да спрем там и той каза, че не е проблем ама да си вземем каските защото крадат :). Има страшно много негри и пакистанци в Атина напрао кошмар. Качихме се до горе входа беше 12 Евро, а времето напредваше за това не влезнахме да разглеждаме нямаше смисъл толкова пари да се дават и на бързо да претупаме освен това само каманяк от далече изглежда по добре :) На среща се вижда хълмчето на което бяхме предната вечер. Ето ни и четиримата на фона на Атина. Времето напредна слезнахме взехме моторите и се отправихме към една работилница където имаше много стари реставрирани мотори уникални модели които дори не сме и виждали и човека каза, че всеки един пали и върви освен, че изглеждаха все едно сега излизат от завода. И едно фиат 500 също реставрирано отлично. Трябваше, вече да се ориентираме защото Ники беше от 14:00 ч. на работа, а нас ни чакаше път към Волос. Прибрахме се до тях той поръча пица хапнахме събрахме багажа на бързо сбогувахме се с нашите любезни домакини нахраниха ни напоиха ни и ни изпратиха направо супер :). Измъкнахме се от Атина горе долу лесно и поехме по магистралата. Скучно но бързо се добрахме до Волос. Прекрасен залив който нямахме време да обиколим но си го заплювам като дестинация заслужава си. Намерихме къмпинга Сикия където ни приютиха срещу 25 Евро тримата. Много луксозен къмпинг имаше и хотелче и къщички които се даваха под наем и имаше доста Българи там по това време. Докато разпънем палатките и се беше стъмнило. Напазарихме от супермаркета на къмпинга и седнахме да хапнем :). Легнахме си рано все пак не бяхме спали много преди това. Ден 4 Събудихме се към 6:45 ч. всички. Митко събра пръв багажа и отиде да се къпе. Водата беше много топла явно защото беше огромен залив и се стопля повече. Мене и Стуман ни домързя да се къпем и само гледахме :). От тук идвахме На там отивахме В крайна сметка не ни валя на връщане. След като хапнахме вкусните пържоли се отправихме директно за София. Благодарности на участниците за приятната компания, и отново много специални благодарности на нашите любезни домакини които ни приютиха и обърнаха толкова внимание в Атина. Всички снимки: http://www.tonyco.net//pictures/Meteora_20_09_2009/ До нови срещи.
След като се разпънахме хапнахме на бързо и се поразходихме из Кастраки.
Малко снимки от вътрешността на манастира.
Аз се изявявах като главен огняр а Stuman като главен духач с един капак от компютър.
Тук се возим на асансьора
http://www.tonyco.net/Video/Athens_21_09_2009/Athens_Traffic1.avi
http://www.tonyco.net/Video/Athens_21_09_2009/Athens_Traffic2.avi
Тръгнахме към Акропола пеша.
Бърза закуска събиране на багажа плащане и потегляне към София, чакаха ни 530 км.
Карайки по магистралата забелязахме пак буреносни облаци и спряхме да се пооблечем, освен това стана и доста хладно.
Карахме стегнато и се придвижвахме бързичко. След Солун в участъка където се ремонтира магистралата имаше една кола която явно не е видяла знаците и се беше метнала през загражденията, а след това по завойте един мотор беше влезнал под мантинелата. Имаше доста Български коли посока България което си е нормално. Минахме границата бързо и се озовахме в Градешница на пържолките.
На връщане магистралата от Атина до Солун ни излезна около 15 Евро за кола е с около 25 % отгоре.
http://www.tonyco.net//pictures/Athens_21_09_2009/
http://www.tonyco.net//pictures/Volos_22_09_2009/